Марсел Пруст превръща сладките мадлен, потопени в чай, в символ на носталгията в своя магнум опус „По следите на изгубеното време“. Първоначално обаче Пруст е писал не за тях, а за препечени филийки с мед, който му навявали спомени от детството, съобщи „Гардиън“. Това става ясно от чернови на писателя, които ще бъдат публикувани тази седмица във Франция.

В първата чернова на монументалния си труд от 1907 г. Пруст пише за препечени филийки с мед. Във втората той ги поправя на бишкоти – двойно изпечени бисквити, които се използват най-вече за приготвяне на „Тирамису“. Чак в третата авторът споменава така известните мадленки. Парижката издателска къща „Saint-Peres“ ще пусне на книжния пазар специално издание с трите чернови, които са написани на ръка. 

Потопените мадлени в чай играят основна роля в „По следите на изгубеното време“. Те показват как нещо простичко като вкус или аромат може да отключи паметта. Изразът мадленка на Пруст е използван във Франция и днес като нарицателно за нещо, което предизвиква спомени. 

Пруст, роден през 1871 г., е виден представител на модернизма, той е и един от пионерите на метода поток на съзнанието. Повлиян е от философа Анри Бергсон. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 92 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.