ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Райнер Мария Рилке (1875 – 1926), поет 

Произход: Прага, Австро-Унгария, средна класа

Образование: Военно училище, Търговска академия в Линц, философия, право и история на изкуството в Прага, Мюнхен и Берлин

Интереси: литература, философия, религия, пътешествия, жени, смъртта, отвъдното

Стил: сецесион, неоромантизъм, модернизъм

Известни книги: „Книга на образите“, „Часослов“, „Записките на Малте Лауридс Бриге“, „Дуински елегии“, „Сонети към Орфей“

Признание: Широко признат като „един от най-интензивните немски лирически поети“

-------

Райнер Мария Рилке е голям поет. По личната ми скала е на врърха на световната поетична планина, заедно с Елиът и Кавафис. Ако не ми вярвате, повярвайте на критиците, които казват, че е вторият немски поет след Гьоте. Но да уточня – Гьоте е по-широк, Рилке е по-дълбок.

„Живея живота в растящи спирали,/които отвъд света докосват./Ще затворя ли последната - едва ли,/но на всичко готов съм./Кръжа край Бога, първичната кула,/от хиляди години обикалям вече,/но все не знам: сокол ли съм залутан,/небесна буря или велика песен.”

Позволих си да преведа набързо това знаменито стихотворение на Рилке от „Книга на часовете” – и то от английски, а не от немски. Но дори този несръчен превод отразява звученето и смисъла на текста по-добре, отколкото ужасните преводи на български. В тях липсва идеята за едно от основните предизвикателства в поезията му – разстоянието между човек и Бог, онзи непреодолим милиметър между пръстите.

Но при Рилке непреодолимият милиметър е образ и на чисто човешката любов, която превръща сближаването в раздалечаване, копнежа в мъка, споделянето в самота. Това се чете в стихотворението „Влюбените” от „Нови песни” в превод на Петър Велчев:

„Будни са – света ще проумеят./Жадни са – страстта ще утолят./Остави ги, нека да се слеят/и така – да се раздалечат”.

Борбата за любовта при Рилке е и за вътрешното единство на човека, и за външното му единство със света. Заради смъртта тази борба изглежда загубена, но дали? Да видим в „Слизането на Христос в ада” в превод на Венцеслав Константинов:

„Внезапно/високо, високо/над грамадата/от кипнали викове върху дългата/кула на своята изстрадана мъка, той се възправи: без дъх,/без опора, владелец на толкова болки. Мълчеше.”

За да стигнеш където и да било, първо трябва да тръгнеш. Рилке потегля към високите върхове на световната поезия от много ниско ниво. Роден е в Прага като Рене Карл Вилхелм Йохан Йозеф Мария Рилке през 1875 г. Майка му се отнася с него като с кукла и поетът пише: „Тя никога не разбра... Какъв съм наистина аз”.

Към това се добавя и травмата от военното училище, където баща му го праща. Там е ужасно, а Рилке се разболява и напуска. Накрая си намира мястото – учи философия, литература и история на изкуството в Прага и Мюнхен.

Точно в Мюнхен той се запознава с доживотната си муза – Лу Саломе. Рилке е на 21, тя – на 37. Родена е в Санкт Петербург, в род на френски хугеноти и немски протестанти, прекрасно образована и омайва мъжете с красота и ум, макар пред сексуалната да предпочита интелектуалната близост. Често поставя условие – връзка без секс. Прави го с Ницше, с Пол Рии, дори със съпруга си, лингвистът Фридрих Карл Андреас. Не и с Рилке, с когото се отдават и на най-животински наслади.

Тя променя името му от Рене на Райнер, защото звучи по-мъжествено. Връзката им продължава 3 години, той ѝ посвещава стихове, а тя пише в автобиографията си: „Аз бях твоя жена години наред, защото ти беше първата реалност, в която човекът и тялото са неразличими един от друг… Бяхме брат и сестра, но както в далечното минало – преди бракът между брат и сестра да стане светотатствен.”

Саломе се отдалечава от Рилке физически, но двамата остават близки, пишат си, тя го съветва за житейски неща, в които той е безпомощен, коментира творчеството му и го окуражава. Той пък се развихря здраво в любовта, изследователи дори твърдят, че има повече жени от Казанова. Те обаче не са начин на живот, а част от самия него, от творческите му глъбини.

Друга значима негова муза е художничката Паула Бейкър. Те се срещат в ателието на Роден и се залюбват, независимо, че тя е току-що сгодена. Връзката им продължава, когато тя се омъжва, а той се жени за добрата ѝ приятелка – скулпторката Клара Вестхоф. С Клара имат дъщеря, но почти не живеят заедно.

Огромна роля в живота и творчеството на поета има и принцеса Мария фон Турн унд Таксис, която един ден го грабва и отвежда в имението си на Адриатика. Там се раждат „Дуински елегии”, които, заедно с цикъла „Сонати към Орфей”, се считат за най-забележителните творения на Рилке. И наистина са, ако прочетем дори само началото на Първата Дуинска елегия в превод на Владимир Сабоурин: „Кой, щом изкрещя, би ме чул от ангелските/чинове?.. Всеки ангел е ужасяващ.”

Последните 7 години от живота си Рилке прекарва в Швейцария, където го застига любовта с Ерика Митерер. Той е на 49, тя на 19, те са само три дни заедно, но си пишат – не писма, а стихове. А когато Райнер пише на Ерика, че като влиза в кръвта му, тя може би ще го спаси, това е метафора, обвита в реалност – той е болен от левкемия.

Нищо не го спасява обаче и през 1926 г. поетът Райнер Мария Рилке си заминава, като оставя за гроба си кратък епитаф: „Роза, о, чисто противоречие, радост/ничий сън да не бъдеш/под толкова много/клепачи.”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Вземайте страна! Винаги вземайте страна! Понякога ще грешите – ала човек, който отказва да взема страна, винаги ще греши!”

Робърт Хайнлайн, американски писател, роден на 7 юли преди 115 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си