ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

„В дупка в земята живееше хобит.” Така започва една от най-истинските истории на света - „Хобит” на англичанина Джон Роналд Роуълд Толкин.

В нея мирен, добродушен и леко мързелив хобит - Билбо Бегинс, тръгва към далечни и опасни земи. Тикан от магьосника Гандалф, придружава краля на джуджетата Торин Дъбощит до леговището на дракона Смит, пазител на съкровище. По пътя до там и обратно Билбо, освен с истории за разказване, се сдобива и с магически пръстен. Той пък после отключва още истории за приключения във „Властелинът на пръстените”. Когато Толкин пише на хвърчащ лист знаменитото първо изречение, той сам още не знае що е то хобит. Но отрича да е нещо между human и rabbit, човек и заек, а казва: „Всъщност аз съм хобит - във всичко, с изключение на големината.”

Едричкият хобит Дж. Р. Р. Толкин е роден на 3 януари 1892 г. в Блюмфонтейн, Южна Африка, където баща му е шеф на клона на Британската банка. Странното фамилно име вероятно е от Долна Саксония. Според семейната легенда, идва от tollkühn, немска дума за глупаво храбър. Така наричат един от прадедите, принц от династията Хохенцолерн. Друга версия - през 18 век предците просто бягат от седемгодишната война в Германия. На Острова обаче Толкинови стават по-англичани от англичаните.

Мама Мейбъл пък е от рода Съфийлд. Тя е на гости у роднини, когато научава за смъртта на съпруга си и остава в Англия. От Южна Африка Джон има само един ярък спомен – огромен паяк, който го атакува, случка, интерпретирана във „Властелинът”.

Мейбъл е образована жена и обучава децата. На 4 Джон чете и пише, гледа растения и дървета, но знае какво вижда, защото учи ботаника. Умее да рисува видяното и има богат език. Освен родния английски, знае гръцки, френски и латински. Лошите страни от детството са бедност, скъсани връзки с роднини и ранна смърт на майката. Тя приема католицизма и е отхвърлена от семейството си, но Толкин е искрен във вярата завинаги.

Преди да умре, Мейбъл поверява децата си на отец Франсис Морган, испано-уелсец, страстен пушач на лула, умен, добър и загрижен за момчетата човек. В Бирмингам, Толкин учи в престижно училище - староанглийски, валийски, старонорвежки, фински, готски и други северно-европейски езици. Общо владее 13 от тях. И създава нови. „Че кой по-добре от един професор по лингвистика може да си играе с думите” – отвръща на критиките, че това са детински игри.

Първият от измислените му езици е „Анималик”, после идват Невбош и Нафарин - предтечи на елфическите Кения и Синдарин, както и на общия Западняшки от „Властелинът”. Така знаем, че „хобит” е от западняшкото „кудук“. И че прочутите хобити не са Фродо, Сам, Пипин и Мери, а Маура, Бан, Разар и Кали.

А как звучат имената Джон и Едит? Да - Берен и Лутиен, смъртният и безсмъртната, чиято любовна история е разказана в „Силмарилион”.

Джон и Едит се запознават през 1908 г., той е на 16, тя на 19, а след година усещат, че любовта е дошла. Но го усеща и отец Морган, притеснен, че Джон ще пропадне на изпитите за Оксфорд. Толкин обещава да прекъсне връзката до пълнолетие, а на 21-я си рожден ден пише на Едит – не съм спрял да те обичам, ако нямаш против – омъжи се за мен. Тя няма против и, въпреки някои проблеми, сватбата е през 1916 г., малко преди той да се включи в касапницата на Първата световна война.

Освен любовта, в живота на Толкин стават и други важни неща. В колежа прави клуб, в който момчетата пият чай, четат литературните си опити и се поощряват взаимно. Ходи на ваканция в Швейцария, а пътуването на Билбо Бегинс из Мъгливите планини е спомен за Алпите. Там купува и традиционна картичка - дългобрад вълшебник с островърха шапка, образът на Гандалф.

В Оксфорд Толкин завършва английски език и литература, след венчавката отива във Франция, но от касапницата го спасява не вълшебна сила, а лакомата окопна въшка, която го разболява от тиф. Остава в тила и пише „Изгубени приказки”, опитът за митология на Англия, познат като „Силмарилион”.

След войната Толкин започва академична кариера. Като истински хобит, седи в пъба на чаша бира, дими с лулата и обсъжда нови и стари книги, умни и безумни идеи. Първо е в екипа на „Оксфордски речник на английския език”, после пет години преподава английски в Лийдс, издава „Речник на средноанглийския език” и рицарската поема „Сър Гауейн и Зеленият рицар”. През 1925 г. се връща в Оксфорд като професор по англо-саксонски езици. Той е перфектен учен и дълбок мислител, но малко темерут - аудиторията трудно му разбира, проблем, компенсиран с артистичен талант.

Толкин пише малко, прецизно и не е плодотворен в издаването. „Силмарилион” отнема десетилетия, но чак след смъртта му ръкописът е издаден от сина му Кристофър – трудно дело, защото в писателското чекмедже цари голяма каша. Толкин не използва езика и думите, просто за да разкаже история, а извлича самата историята от езика и думите. И с митологията в книгите му е така - когато издава „Хобит” и „Властелинът”, зад тях вече стоят митовете от „Силмарилион”.

Има критики, че в книгите на уж консервативния католик Толкин са прекалено много магьосниците и магиите. Обвиняват го и в обратното - че прекалено буквално излага основни принципи на вярата като битката между добро и зло. Но нещата са, каквито са – случват се 6 хиляди години преди познатата ни библейска история, а авторът, верен на истината, не може да ги променя заради този или онзи критик.

Интересни са и политическите възгледи на писателя. Той държи на индивида и малката общност. Идеалната държава според него е колкото Белгия, а хората там, като истински хобити, трябва да се самоуправляват и живеят прост живот, без модернизация, метални машини и войни.

Толкин е и противник на тоталитарните режими, когато говори за Сталин, нарича го „кръвожаден стар убиец”. За разлика от много интелектуалци, подкрепя Франко - заради комунистическите възгледи на републиканците и защото избиват свещеници. А когато през 1938 г. „Хобит” е на път да излезе в Германия и от издателството го питат дали е чист ариец, той ги праща по дяволите и дори изразява съжаление, че сред предците му няма „нито един от тези одарени хора”.

С всичките си достойнства и противоречия, през 1937 г. Джон Роналд Роуалд Толкин издава „Хобит”, история, която първо разказва на децата си като приказка. През 50-те следва и „Властелинът на пръстените”, който окончателно завладява света. Умира през 1971 г., на 82 – млад за истински магьосник или елф, но достатъчно стар за обикновен хобит, който тръгва на последно пътешествие до там. Без обратно.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора