От Waffen-SS до „Група 47” – животът и кариерата на починалия преди дни германски писател Гюнтер Грас са изпълнени с противоречия. Въпреки това нито един критик не отрече след смъртта му, че той е един от класиците на литературата на ХХ век.

Когато „Тенекиеният барабан” излиза през 1959 г., той разтърсва публиката с провокативния си сюжет, стил, език. На задрямалата в еснафското си всекидневие Западна Германия отново й е припомнени нацисткото й минало, което тя се опитва да замете под килима. По ирония на съдбата точно автор, членувал като младеж в нацистка организация, повдига неудобните въпроси.

Романът се разграбва във федералната република, продажбите му са фантастични и на американския пазар. Социалистическата ГДР не позволява книгата да прекрачи границите й, тъй като е „пубертетска проза” и „реакционна декадентска литература”, припомня „Шпигел”. Едва през 1987 г. „Тенекиеният барабан” е публикуван в Източна Германия.
По това време Грас вече е институция в Западна Германия. Бил е ключова фигура в литературната „Група 47, просъществувала 20 години – от 1947 до 1967 г., един от моторите на събитията през 1968 г. Формацията дава път на младите и непознати автори и точно като такъв Гюнтер Грас прави фурор, когато прочита първите глави на „Тенекиеният барабан” на едно открито четене.

Без списък на членовете и без формалности, „Група 47” носи свеж въздух в следвоенните времена, когато нацията още е шокирана от преживяното и се опитва да го забрави, като не говори за него. В тази група се проявяват най-добрите германски автори от втората половина на ХХ век. На откритите й дебати могат да присъстват всички желаещи, културното и политическото й влияние върху германския живот през 50-те и 60-те години е неоспоримо. 

От 1950 г. неформалната организация дава и награда за литература – първоначално в размер на 1000 германски марки, по-късно до 7000. Подпомагат я различни неправителствени организации, медии и издателства. Грас взима отличието през 1958 г. за първата глава на „Тенекиеният барабан”.

„Цайт” нарича Грас „герба на републиката”. „Шпигел” го сравнява с Томас Ман. Остър политически публицист, който призна нацисткото си минало и се нахвърли върху външната политика на Израел. Смелост? Арогантност? Което и да е вярно, не може да се отрече, че писателят никога не отстъпи от позициите си и дори на 87 години не спря да критикува. Последната му книга – биография на Братя Грим, излязла през 2010 г., сложи точка на литературното му творчество.

Въпреки Нобеловата си награда от 1999 г. Грас обичаше да казва, че най-важният му приз е от 1958 г., даден му от „Група 47”. „Защото тогава бях беден като църковна мишка”.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.