От Waffen-SS до „Група 47” – животът и кариерата на починалия преди дни германски писател Гюнтер Грас са изпълнени с противоречия. Въпреки това нито един критик не отрече след смъртта му, че той е един от класиците на литературата на ХХ век.

Когато „Тенекиеният барабан” излиза през 1959 г., той разтърсва публиката с провокативния си сюжет, стил, език. На задрямалата в еснафското си всекидневие Западна Германия отново й е припомнени нацисткото й минало, което тя се опитва да замете под килима. По ирония на съдбата точно автор, членувал като младеж в нацистка организация, повдига неудобните въпроси.

Романът се разграбва във федералната република, продажбите му са фантастични и на американския пазар. Социалистическата ГДР не позволява книгата да прекрачи границите й, тъй като е „пубертетска проза” и „реакционна декадентска литература”, припомня „Шпигел”. Едва през 1987 г. „Тенекиеният барабан” е публикуван в Източна Германия.
По това време Грас вече е институция в Западна Германия. Бил е ключова фигура в литературната „Група 47, просъществувала 20 години – от 1947 до 1967 г., един от моторите на събитията през 1968 г. Формацията дава път на младите и непознати автори и точно като такъв Гюнтер Грас прави фурор, когато прочита първите глави на „Тенекиеният барабан” на едно открито четене.

Без списък на членовете и без формалности, „Група 47” носи свеж въздух в следвоенните времена, когато нацията още е шокирана от преживяното и се опитва да го забрави, като не говори за него. В тази група се проявяват най-добрите германски автори от втората половина на ХХ век. На откритите й дебати могат да присъстват всички желаещи, културното и политическото й влияние върху германския живот през 50-те и 60-те години е неоспоримо. 

От 1950 г. неформалната организация дава и награда за литература – първоначално в размер на 1000 германски марки, по-късно до 7000. Подпомагат я различни неправителствени организации, медии и издателства. Грас взима отличието през 1958 г. за първата глава на „Тенекиеният барабан”.

„Цайт” нарича Грас „герба на републиката”. „Шпигел” го сравнява с Томас Ман. Остър политически публицист, който призна нацисткото си минало и се нахвърли върху външната политика на Израел. Смелост? Арогантност? Което и да е вярно, не може да се отрече, че писателят никога не отстъпи от позициите си и дори на 87 години не спря да критикува. Последната му книга – биография на Братя Грим, излязла през 2010 г., сложи точка на литературното му творчество.

Въпреки Нобеловата си награда от 1999 г. Грас обичаше да казва, че най-важният му приз е от 1958 г., даден му от „Група 47”. „Защото тогава бях беден като църковна мишка”.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 77 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.