От Waffen-SS до „Група 47” – животът и кариерата на починалия преди дни германски писател Гюнтер Грас са изпълнени с противоречия. Въпреки това нито един критик не отрече след смъртта му, че той е един от класиците на литературата на ХХ век.

Когато „Тенекиеният барабан” излиза през 1959 г., той разтърсва публиката с провокативния си сюжет, стил, език. На задрямалата в еснафското си всекидневие Западна Германия отново й е припомнени нацисткото й минало, което тя се опитва да замете под килима. По ирония на съдбата точно автор, членувал като младеж в нацистка организация, повдига неудобните въпроси.

Романът се разграбва във федералната република, продажбите му са фантастични и на американския пазар. Социалистическата ГДР не позволява книгата да прекрачи границите й, тъй като е „пубертетска проза” и „реакционна декадентска литература”, припомня „Шпигел”. Едва през 1987 г. „Тенекиеният барабан” е публикуван в Източна Германия.
По това време Грас вече е институция в Западна Германия. Бил е ключова фигура в литературната „Група 47, просъществувала 20 години – от 1947 до 1967 г., един от моторите на събитията през 1968 г. Формацията дава път на младите и непознати автори и точно като такъв Гюнтер Грас прави фурор, когато прочита първите глави на „Тенекиеният барабан” на едно открито четене.

Без списък на членовете и без формалности, „Група 47” носи свеж въздух в следвоенните времена, когато нацията още е шокирана от преживяното и се опитва да го забрави, като не говори за него. В тази група се проявяват най-добрите германски автори от втората половина на ХХ век. На откритите й дебати могат да присъстват всички желаещи, културното и политическото й влияние върху германския живот през 50-те и 60-те години е неоспоримо. 

От 1950 г. неформалната организация дава и награда за литература – първоначално в размер на 1000 германски марки, по-късно до 7000. Подпомагат я различни неправителствени организации, медии и издателства. Грас взима отличието през 1958 г. за първата глава на „Тенекиеният барабан”.

„Цайт” нарича Грас „герба на републиката”. „Шпигел” го сравнява с Томас Ман. Остър политически публицист, който призна нацисткото си минало и се нахвърли върху външната политика на Израел. Смелост? Арогантност? Което и да е вярно, не може да се отрече, че писателят никога не отстъпи от позициите си и дори на 87 години не спря да критикува. Последната му книга – биография на Братя Грим, излязла през 2010 г., сложи точка на литературното му творчество.

Въпреки Нобеловата си награда от 1999 г. Грас обичаше да казва, че най-важният му приз е от 1958 г., даден му от „Група 47”. „Защото тогава бях беден като църковна мишка”.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.