ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"


Марлене Дитрих (Мария Магдалене Дитрих) - актриса, певица (1901 – 1992)

Произход: Германия, заможно семейство

Образование: Училище „Виктория-Зойзен“ в Берлин

Интереси: Музика, театър, поезия, кино

Постижения: Номинация за "Оскар" за ролята й във филма „Мароко“ (1930), Американският филмов институт я нарежда под Номер 9 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино

-------

 

„Аз съм от глава до пети обгърната с любов...”

Нормално е да не сте слушали тази песен – минаха повече от 90 години, откак Йозеф фон Щернберг направи „Синият ангел”, в който светът забеляза Марлене Дитрих и я обикна завинаги.

Тогава тя е на 30 – жената с най-красиви крака в Германия. Играе в кабарета, театри и филми, но световната слава я настига точно със „Синият ангел”. Сюжетът му не е нищо особено, но режисьорът е майстор, а актрисата приковава погледа на публиката.

„Марлене има редкия дар – казва колежката й Лили Дарвас – да стои неподвижно на сцената и да привлича цялото внимание. Тя сяда на пода и пали цигара, а публиката веднага забравя, че в пиесата има и други актьори. Изглежда като току-що излязла от картина на Модилиани и притежава най-важното качество за една звезда – да бъде велика, без да прави нищо специално.”

 Шефовете на немското студио UFA са ужасени от „Синият ангел“ и отказват на Марлене нов договор. Голяма грешка. Премиерата в Берлин ражда звезда, а „Берлинер цайтунг” пише: „Синият ангел” е първото истинско произведение на изкуството сред звуковите филми.”

На следващия ден актрисата заминава за САЩ. Вече има договор с „Парамаунт”, които искат да смачкат фасона на „MGM” и изкусителната шведка Грета Гарбо. Но какво правят двете звезди, докато компаниите им се конкурират? Ами Гарбо и Дитрих изкарват една любов помежду си. Не ги съдете – какво е животът без любов, както пее Марлене.

Мария Магдалене Дитрих се ражда през 1901 в Берлин. Марлене е компилация от първите две имена, която тя сама прави, когато е на 11. Момичето учи цигулка, но чупи китка и се хваща с театър и поезия, завършва престижно училище, става певица в кабаретен хор, водевилна актриса и играе малки роли в театъра. През 1923 е първата ѝ поява в киното, а на снимките се запознава с Рудолф Зибер, от когото има дъщеря. Тя живее със Зибер само няколко години, но никога не се развежда. 

След „Синият ангел”, само за пет години в САЩ, Дитрих снима шест филма с Щернберг и прави най-известните си роли в „Мароко”, „Русата Венера”, „Шанхай експрес”. В тях изгражда образа на фатална жена и славата на световна модна икона, става онази Марлене, чиито бурен, красив, романтичен и трагичен живот светът следи със затаен дъх още почти 60 години.

 „Ако няма любов, няма нищо”, пее Марлене през 1952. Не, всъщност пее тази песен цял живот. Любовта за нея е неистово търсене. Дали търси онзи Бог, контакта с когото губи, когато вижда на фронта свещеници и от двете страни да се молят за победата? Дали търси изгубения рано баща? Дали просто опитва да намери друга жива душа в самотата на Вселената? „Самосъжалението е забранено”, пише тя обаче в своята автобиография, озаглавена със стих на Гьоте: „Живота ми вземете без остатък”.

Е, взимат й го. Това започва рано, още в девическото училище. Буйната й младост минава след Голямата война в Германия, време и място, чиято атмосфера и досега се смята за наистина разпусната.

Марлене също живее като за последно, има всякакви връзки, а бракът не я спира. Завоеванията й стават все по-престижни, а тя наистина е завоевател. За мъжете е истинска жена – загадъчна, капризна, изкусителна и разкрепостена. За жените пък е истински мъж – силен, но нежен покровител.

Не знам дали любовта някога умира, но Марлене Дитрих доживя до над 90 – може би с идеята да я дочака най-после. Последно снима през 1979. Не успява да откаже на Дейвид Бауи и изпява „Просто жиголо”.

Това е време, когато за да надмогне телесните и душевни болки, тя се поддържа със силни обезболяващи и алкохол. После се оттегля окончателно в парижкия си апартамент с една прислужница. Твърдят, че през 1992 Марлене Дитрих казва: „Прекарахме си добре в този живот, да не прекаляваме”. И малко по-късно умира от бъбречна недостатъчност.

Не знаех, че и сините ангели умират като хората. Мислех, че си тръгват като цветята.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.