САБИНЕ ЙОЛЦЕ, DW

Хайнрих Шлиман остава в паметта на човечеството като фантазьор - и като непризнат гений. Фантазьор защото с Омировата "Илиада" в ръка пътува през Турция и търси древна Троя. Гений, защото в края на 19-и век разработва изследователски методи, приложими и до днес. Дълго време германците не оценяват неговото дело. Навремето големият му берлински конкурент и корифей в археологията Ернст Курциус изобщо не го взема на сериозно. За разлика от англичаните, които направо въздигат Хайнрих Шлиман на пиедестал като откривател на Троя.

С "Илиадата" в ръка към Троя

Векове наред учените търсят Троя, но никой не успява да открие града, описан в Омировата "Илиада". Едва през 1871 година 49-годишният тогава Хайнрих Шлиман се натъква на останките на древния град Троя в местността Хисарлък в Мала Азия. Но Шлиман не е единственият, който вярва, че именно тук е бил градът, описан от Омир.

Още преди него британецът Франк Калвърт прави археологични разкопки в Хисарлък. Двамата се запознават случайно. Калвърт дори е собственик на земята около Хисарлък, ала няма достатъчно пари, за да продължи разкопките си. Дългата история на града, която започва 3 000 години преди Христа и стига до късното Средновековие, усложнява точното датиране на находките. Франк Калвърт убеждава Шлиман да продължи разкопките, прекъснати от него. И през 1872 година германският археолог е сигурен, че дебелите стени, които постепенно се разкриват пред очите му, са били част от укрепленията на Троя.

Бизнесмен, златотърсач и археолог

Хайнрих Шлиман се опиянява от Античността. За осмия си рожден ден получава "Илиада" от Омир, разглежда първо рисунките и веднага решава да се посвети на откриването на древния град Троя. Първоначално обаче животът му тръгва в съвършено друга посока. Хайнрих е роден на 6 януари 1822 година в Нойбуко, в семейство на протестантски свещеник с осем братя и сестри. Като юноша няма пари да продължи образованието си и започва да се обучава за търговец. Заминава за Амстердам, където работи като куриер в търговска фирма. Чуждите езици му се удават удивително лесно. Само за една година научава нидерландски, испански, италиански и португалски, по-късно започва и с руски. Младият Шлиман умело използва езиковите си познания.

В един момент се преселва в Русия и върти търговия с оръжейни стоки. Бързо забогатява и заминава за Париж, за да следва. Учи старогръцки и латински. През 1868 година пътува до Итака, където подхваща археологически разкопки, за да намери двореца на Одисей. От Итака продължава изследователското си пътуване до Мраморно море с Омировата "Илиада" в ръка. Тя става негов пътеводител в търсенето на древната Троя. Първоначално Шлиман се натъква на антични съдове, които не пасват на описанията на Омир. По-късно обаче открива руините на западнал град. Една от най-значимите му находки е така нареченото "Златно съкровище на Приам", за което вярва, че наистина е принадлежало на митичния цар. Шлиман контрабандно изнася златните съдове от страната и ги подарява на Германия. В разгара на Втората световна война златното съкровище попада в Русия и дълги години се смята за изчезнало. Днес се съхранява в Пушкинския музей в Москва.

Заблудите на Хайнрих Шлиман

За съжаление Хайнрих Шлиман се заблуждава. Откритото от него златно съкровище не е на Приам. То принадлежи към една непозната висока култура, по-стара с 1 250 години от културата на древна Троя. От 1874 до 1876 година Шлиман прави разкопки и в Микена. И тук отново амбициите му го подвеждат. Открива невероятна златна маска и решава, че тя трябва да принадлежи на микенския пълководец Агамемнон – предположение, което се оказва невярно. Светът обаче му прощава заблудите. И до днес Хайнрих Шлиман минава за един от най-значимите археолози в историята и е уважаван по цял свят.

Снимките са от Уикипедия

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора