БНР

На 8 април голямата българска актриса Илка Зафирова има юбилей, ето какво каза тя в “Артефир“:

“Мога да кажа, че за нищо не съжалявам. Професионално така беше бурно понякога, в началото. После се успокои работата, защото това е голямо притеснение. Аз обичам тази професия, обичам да бъда актриса.

Близо 60 години съм на сцена, мисля че вече стига. Човек трудно има много строг поглед отстрани за себе си, особено в професията. Реших, че е време да се оттегля мирно, без скандали. В момента най-щастлива ме прави моята внучка София.“

 

Най-трудната роля

“Аз не знам колко са ролите – 100 ли, 200 ли, това е близо 60 години на сезон по 3-4 роли. Не съм имала нещо, което крайно да ми се опъне. Не винаги съм успявала да направя това, което съм си мислела или което искат, но докрай да не мога – не се сещам.“

 

Големите хора в живота

“Те развиват у човека чувствителност за нещо, което може би не е имал. Аз, като актриса, да кажем, чувството за музика – да разбирам, да схващам, да усещам, да знам причините, развива неща, които човек не е имал. Може да ги придобие само при общуване с такива хора и то хората да са качествени.“

 

Младите

“На младите съм казала каквото съм имала, защото в нашия театър дойде много голяма група от млади актьори. Аз не обичам да съветвам, нито обичам мен много да ме съветват. Мога да споделя свое мнение, но съвет – не. Иначе тези младите, които дойдоха в нашия театър, са много сладки, много са работливи децата. И дай Боже, така да върви, за да не предават името на нашия Малък градски театър.“

 

Какво дават книгите на актьора

“Не съм сигурна колко четат младите актьори, по простата причина, че сега с таблета, то се работи непрекъснато, ако за някой те интересува нещо, ще го намериш. Аз поне не мога да чета книга в таблета и да се наслаждавам, защото имам нужда да се върна, да помисля, някой път и да прехвърля даже десетина страници, за да си припомня нещо точно и да си обясня. Книгите са един изключително голям, прекрасен, отворен прозорец към света, към хората, към душите. Аз съм от четящите. В момента чета “Лисица“ на Дубравка Угрешиш.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.