Хуан Диего Флорес (48) е перуански оперен певец. Много специалисти го считат за най-добрия лиричен тенор. Започва да учи в консерваторията на Лима, Перу на 17 години и първите му намерения са да следва популярна музика, но неговите професори откриват, че има глас на оперен певеци го насочват към класическата музика. Между 1993 и 1996 година е студент във Филаделфия. Пробива на професионалната сцена през 1996 година. На 23 години прави дебюта си на сцената на Ла Скала. Пял е в роли от опери на Доницети, Росини, Моцарт, Пучини, Белини и други.

Публикуваме интервю с него излъчена в предаването "Каста дива" на БНР.

----

Здравейте, скъпи слушатели! Аз съм Хуан Диего Флорес и Ви изпращам най-сърдечен поздрав в предаването “Каста Дива”.

 

Днес Вие сте на върха на своята кариера. Обръщайки се назад, кои моменти бихте определили като решаващи в нея?

- Важни са дебютите, защото са значими първите пъти, когато се пее на сцените на водещи оперни театри. При мен това стана през 1996 г., когато пях за първи път в “Ла Скала” при откриването на сезона, под диригентството на Рикардо Мути. През 1997 г. бях на 24 години, когато за първи път се изявих на сцената на Кралската опера в Лондон. След това бе дебютът ми в Метрополитън. Тези моменти, които остават в паметта, защото са били изпълнени с емоция, в които е трябвало е да пееш много добре и които са били като изпитание, да кажем. И когато, за щастие, си преминал това изпитание, реакцията на публиката е била много красива и си усетил облекчение, че си се справил добре. Тези първи участия в големи оперни театри са от голямо значение!

Световните оперни сцени са ви срещнали с българските оперни певици Дарина Такова, Веселина Кацарова, Соня Йончева. Как си спомняте тези партньорства? 

- Да, работил съм с тях. И трите са много симпатични. Те са оперни певици на високо ниво и с огромен талант. Най-напред работих с Дарина Такова. Тогава бях едва 23- годишен и този спомен е много съкровен за мен, защото двамата бяхме много млади. С Веселина Кацарова съм пял най-вече Росини на различни места. Мисля, че тя е българската певица, с която съм се изявявал най-много. Тя е изключително обаятелна и красива. Със Соня Йончева участвахме миналата година в Миланската Скала в концерт на Посланиците на реномирана марка часовници, която подкрепя класическата музика. Тя също е една прекрасна изпълнителка.

Как се поддържа блестяща вокална техника като Вашата?

- За да се поддържа такава техника, не трябва да се пее много. Това звучи малко противоречиво, но който пее много, използва гласа си прекалено, а гласът се уморява - не е като инструмент, който е неуморим. Ето защо певецът трябва да внимава. Той трябва да учи с много методология, за да не се упражнява дълго време, а да учи ефикасно. Аз винаги съм внимавал за репертоара си. Пял съм подходящи за гласа ми арии, не съм го насилвал, почивал съм между спектаклите си, като не съм изнасял други концерти. Да, говоря и живея нормално, но без да пея и оставям поне два дни между представленията или концертите. Мисля, че това е основното - гласът не трябва да се насилва и ако се спазва това, певецът ще има глас в продължение на много години. Няма нищо особено в храненето, няма никаква магична рецепта. Павароти ядеше лед, винаги ядеше лед. Не пиеше, а ядеше лед. Слагаше го дори в носа и гърлото си, защото ледът успокоява, намалява възпаленията. Основното е да се спиш добре, за да си отпочинал и също да се храниш добре. Ако се храниш лошо, ще получиш гастрит, киселини, които ще дразнят гърлото. Ако повишиш значително теглото си, това не помага при пеенето.

През 2011 г. основахте фондацията Sinfonía por el Perú, която подпомага развитието на бедни деца и младежи чрез класическа музика. Как функционира проектът?

- Децата от бедни семейства са поканени да участват, без да се подлагат на изпит. Просто ги приемаме - те са на 7 или 8 години. Започват да пеят в хор и след това да свирят в оркестър. Всичко е безплатно – инструментите, учителите, уроците. Програмата продължава, докато се обучават в училище - до 17- годишна възраст. Като изпълняват музика в група, хор или оркестър, децата се учат на ценности, научават се да ценят себе си, приятелите си, чувстват се значими, придобиват самочувствие и като цяло подобряват живота си. Финансирането се осигурява от спонсори от Перу или от чужбина, които желаят да помогнат. Започнахме да получаваме подкрепа от правителството и вярваме, че тя ще става по-голяма. Настоящата помощ от правителството е много важна. Проектът “Симфония за Перу” трябва да бъде национален и мисля, че в бъдеще ще стане такъв.

Дай Боже! Вие се превърнахте в баща и ментор на много деца. С какво Ви прави най-щастлив проектът "Симфония за Перу"?

- Да, това ме прави най-щастлив - да мога да създам радост на деца, които живеят в трудни условия и най-вече на деца, които нямат самочувствие и не си вярват. Музиката ги кара да вярват в себе си и усещат, че могат да сбъднат мечтите си. Много съм доволен от факта, че съм постигнал това в името на "Симфония за Перу" и това е, което ме прави най-щастлив!

Да, най-голямото щастие е да направиш другите щастливи! Как ще продължи благородната Ви мисия?

- Проектът в Перу е затворен заради пандемията и учебните часове се осъществяват в дистанционна форма. Не е ясно кога ще започнат часовете присъствено - вероятно след два или три месеца. Друг значим проект е този на Младежкия национален симфоничен оркестър “Симфония за Перу”, който ще пътува до Европа за концертно турне през септември 2021 г. Турнето включва Залцбург, Виена, Люцерн, Мадрид. Трябва да започнем репетиции и през септември ще пристигнем в Европа.

В Европа ще Ви очакваме отново с вълнение! И накрая, ако позволите, бих искала да Ви попитам как протича един Ваш ден?

- По време на пандемия е трудно да се обясни, защото това са необичайни дни. Обикновено съм много активен - прекарвам време с децата си, обичам да спортувам - тенис и футбол. Отделям много време на работата. Оперният певец също трябва да работи на бюро, да взима решения за концерти, турнета и оперни постановки. Харесва ми да бъда с приятелите си, да ходя на ресторант... обичайните неща.

 

Ексклузивното интервю с Хуан Диего Флорес за предаването за музикално-сценични изкуства "Каста дива" беше осъществено на испански език със съдействието на колегата ни от bTV Радио Георги Митов. Сърдечно му благодарим! Цялото интервю чуйте в звуковите файлове.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако една жена не е права, по-добре отидете и й се извинете.”

Френска поговорка

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.