ИРИНА НЕДЕВА, БНР

„Може би по-прибрано, по-елитарно, но вярвам в бъдещето на киното.“ Това каза пред БНР режисьорът Теодор Ушев, художник, аниматор и графичен дизайнер. Ушев работи по първия си пълнометражен филм, антиутопия по романа „Пумпал“ на Владислав Тодоров. Снимките са приключили, сега са в процес на монтаж. Лентата носи работно заглавие „Φ 1 618“ - стойността на златното сечение.

„Случи ми се и това – в тези бурни и странни времена да успея да снимам първия си пълнометражен филм и какво по-добро време за това от времето, в което живеем“, сподели Ушев.  

Антиутопията е един от жанровете, които винаги ще съществуват заради мечтата и утопията на човека за един по-съвършен и по-добър свят, смята Теодор Ушев.

„Тя върви ръка за ръка с утопията - антиутопията е този мит за рая на бъдещето, който ние всички очакваме и се надяваме да се случи, а всъщност се получава обществен строй, който е враждебен на индивидуалната личност. Това потискане на човека, на съществото му, на свободата му води към интереса към този жанр.“

„Само като си помисля, че в рамките само на 20 години преживяхме и утопията на прекрасния нов процъфтяващ свят на богата и чиста Европа, така и антиутопията, в която живеем днес. Оказа се, че Европа нито е толкова богата, нито толкова чиста, нито толкова съвършена, а това, което получихме като демокрация, е някаква карикатура. Точно антиутопия, която съчетава клептокрация, медиокрация, диктатура на посредствеността, на еднокнижниците, на дребните квартални бандити над порядъчния и интелигентен човек“, коментира Теодор Ушев в предаването „Преди всички“.

Не можем да пренаписваме историята. Паметникът на Бузлуджа носи и провалите, и тъгата, всичко, което се случи в нашата държава, смята Ушев. Бузлуджа е една от снимачните точки на неговия нов филм. 

„В момента берем плодовете на това, което е било тогава. Аз си мисля, че това, което ни се случва днес, е резултат, рефлексия на 90-те години, на проваленото образование тогава, на червените ферарита, на чалга културата, на чалга доктрината. Всички тези теми и неща са залегнали в нашия филм.“

Доброто побеждава, затова са създадени и приказките, убеден е режисьорът, който се зарича и във филма това да е така.

„Аз вярвам, че доброто няма как да не побеждава злото, поне за известно време. Това е и целта на изкуството – да вдъхва вяра в хората. Изкуството по някакъв начин също е утопия – то те кара да вярваш. Най-важното е да се отървем от безсмислието. Ако не вярваме в победата на доброто, то означава да нямаме надежда. Това е, което ни липсва днес, което тормози хората. Страхът от това, което се случва в момента, не е само от това, че ще умрем, че вирусът ще ни победи. Страхът е свързан с това, че няма перспектива. Няма точна дата, да кажем, че ето, на тази дата доброто ще победи злото, всички ще се прегърнем и ще започнем да танцуваме на площада.“

Всеки протест е полезен за размътването на блатото, в което живеем в момента, изтъкна Теодор Ушев.

„Определени хора, политически зомбита се опитаха и успяха да яхнат това абсолютно обяснимо желание за справедливост на младите хора, които бяха  на площада. Аз не смятам, че един протест може да бъде провал. Всяко избухване на воля за по-добър живот е положително.“

 

Цялото интервю ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички се раждаме луди. Някои остават такива.”

Самюъл Бекет, ирландски драматург, роден на 13 април преди 115 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.