Защо човек се връща към родовата памет и как географията и политиката се отпечатват върху семейната история? Писателката Капка Касабова продължава да изследва хоризонтите на балканската травма, преминавайки през граници и съдби. Новата й книга „Към езерото” е вече публикувана на български език.   

"В тази книга има много истории, в които читателят може да се огледа и да научи нещо за себе си и собствения си род", казва Капка Касабова пред БНР. Тя определя книгата като пътешествие във времето и изключителната география на Охрид и Преспа.

„Семейната, родовата история – този въпрос защо някои места са закодирани в нашите гени, е само началото, само един портал към по-голямата, многогласна, полифонична история на Югозападните Балкани.“

„Въпросите бяха много. Един от тях е каква болка носим със себе си“, споделя Капка Касабова за процеса на пътуване, преоткриване и описване на този регион. Именно така започва пътешествието – с вглеждане в семейната история и родова линия и болката, която носят те.

„Аз го наричам едно пътуване по пътищата на войната и мира. Тази тема изплува като една от основните. Болката, търсенето на лечение, войната, енергията на конфликта изобщо и търсенето на прошка, на хармония. Това е голяма тема на Балканите като цяло.“

Изучавайки хората, историите, паметта и дори екологията на региона на Охрид и Преспа, Касабова се е сблъскала и с други въпроси.

„Как можем да продължим да живеем по-безгранично в свят, който като тези две езера е разсечен от абсурдни граници? Преспа е споделена между три държави, Охрид между две. Тези водни граници (те са невидими, но са в главите на хората) ми се струват много символични за нашето време.“

Едно от големите открития в края на едно творческо пътуване, каквото е написването на книга, е откритието за невероятната пъстрота и богатство на Балканите, която трябва да бъде повод за радост и празненство, а не за разделение, подчертава Капка Касабова.

„Моите книги са за Южните Балкани. Всъщност нациите са нещо сравнително скорошно, всички сме омешани, България не е просто едно население в рамките на България, така както Турция не е, Македония и Гърция не е. Има едно преплитане и омешване, което е точно противоположните на тези брутални, абсурдни и еднозначни граници. Всъщност ние, балканските хора, сме многозначни, ние сме многовалентни, ние сме полифонични и затова сме интересни.“

Касабова очертава темата за балканската травма и нейната наследяемост и как като индивиди, семейства и нации обработваме това неосъзнато наследство.

Книгата, върху която сега работи – „Еликсир“, продължава по стъпките на „Граница“ и „Към езерото“ както географски, така и тематично. Сюжетът отново се разполага в трансгранична география – поречието на Места. „Тази книга по-радикално се обръща към темите на заболяването и търсенето на лек и е по-езотерична в известен смисъл, по-природна“, разказва още тя в предаването „Хоризонт до обед".

„Тъгата и носталгията са опасни емоции, трябва да имаме едно наум, когато изпитваме тъга и носталгия по нещо, което е далече и което е идеализирано. Тъгата за юга е много символична за изгубения рай, който всички търсим по свой си начин", отбелязва още писателката.

КАПКА КАСАБОВА е родена през 1973 година. Заедно със семейството си емигрира в Нова Зеландия през 1992 година, а от 2005 г. живее в Единбург, Шотландия.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички се раждаме луди. Някои остават такива.”

Самюъл Бекет, ирландски драматург, роден на 13 април преди 115 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.