Самуел Финци (49), синът на Ицхак Финци, бе обявен от критиката за най-добрият актьор в германския театър заради ролята си в постановката на Иван Пантелеев „В очакване на Годо”. Финци от години живее в Германия и принадлежи към „театралното семейство” на починалия вече режисьор Димитър Гочев, Алмут Цилхер и Волфрам Кох. Кох (53) е роден в Париж прави дебюта си във филма по романа на Хайнрих Бьол „Възгледите на един клоун”. Публикуваме със съкращения интервю с двамата в zitty.de. 

-----------------------------

Двамата минавате за двойката мечта на германския театрален ландшафт, особено когато става дума за комедия…

- Кох: Журналистите все ще измислите нещо такова.

- Финци: Двойка мечта – боже мой! Подобни двойки бързо се разделят. Такива понятия не ме интересуват, важно е съвместната ни работа да върви добре. 

Добре, не двойка мечта, а членове на една и също „театрално семейство”. В този смисъл чувствате ли се братя?

- Финци: Братя? Не, по-скоро приятели. Братята често не са приятели. Има много общи пространства, в които се срещаме. 

- Кох: Мисля, че на сцената пулсираме по сходен начин. Играем различен театър, което е добре, но често имаме сходен хумор и бързина или нетърпение. 

Въпрос на доверие между вас?

- Кох: Да, доверяваме се един на друг особено в стресови ситуации, които са ирационални и неконтролируеми. Мен ме интересува въздухът между актьорите, който трябва да се запълва спонтанно. Тага играта става много интригуваща. И на репетиции със Самуел винаги е най-добре като правим глупости. Митко много обичаше това (имитира гласа на Гочев): „Хайде, правете глупости!”

Гочев каза веднъж, че неговата работа зависи от това, че вие двамата като артисти „имате топки”. Много смелост ли трябваше, за да работите с него?

- Финци: Познавам го, откакто бях 12- или 13-годишен. Тогава ме плашеше. Когато на 25 работих с него за първи път, вече не се страхувах. Митко имаше такъв импулс и такава енергия, че не е чудно, че плашеше колегите. Той беше голям актьор, но и голям хитрец. 

- Кох: Фактически Гочев предизвикваше огромен респект. И аз се поуплаших от него, когато се запознахме в Бохум. Пет години работихме на едно и също място, но не и заедно. Накрая той ми каза: „Е, задник, дай да опитаме заедно!” Разказвали сме си много мръсни вицове, това той го обожаваше. Театърът за Гочев беше първо живите тела в помещението. Езикът, говорът идваше след това. 

Всъщност Гочев щеше да поставя класиката на Бекет„Очакване на Годо”?

- Кох: След като Гочев умря, ми е трудно да говоря за миналото. Той ни липсва ужасно. 

- Финци: Духът, любопитството и енергията, които той имаше, за жалост вече ги няма. 

- Кох: Той липсва на целия театър, като динозаврите, какъвто беше той. Когато Гочев умря, си казахме: ясно, „Годо” отдавна беше заплануван, още отпреди 10 години. Решихме да го довършим. Иван Пантелеев, който много пъти е работил с Гочев, режисира спектакъла. Но постановката си е изцяло негова! Може да се усети Митко, разбира се, той отдавна е в нашите тела. 

В „Годо” по едно време подът се отваря. Това намек за липсата на Гочев ли е?

- Финци: Ако желаете, може и така да го разбирате. Това е една много сложна конструкция в центъра на сцената, която позволява въртене, изчезване и появяване. 

- Кох: Това е последната работа, повлияна от Гочев. 

„В очакване на Годо” има два полюса – комедия и трагедия. 

- Финци: Това е един от най-добрите текстове, писани някога за театър. Такъв е животът – не е само трагичен или комичен, а и двете едновременно. Там някъде по средата се опитваме да се промъкнем – там, където никой не знае да се смее ли, да плаче ли. Голямата заслуга на Пантелеев е, че не позволява залитане нито в едната, нито в другата крайност. 

- Кох: Това е прекрасното при Бекет. Винаги се ходи по въже между тези два полюса, това е трудното. Затова и говорим за игра на клоуни. 

Възприемате ли се като клоуни?

- Финци: Няма да се оценявам сам, но ако е така, би било гигантско. Комедията не се получава от играта, а от добрия сценарий. 

- Кох: Да, ние сме клоуни в най-добрия смисъл. В трагедията търся комедия и обратното. Актьорите трябва в някакъв смисъл да са малко и клоуни. Георг Табори е казал, че реализмът на сцената е в противоречията. Мисля, че това е, което кара хората да се смеят. 

Вие сте и филмови актьори.

- Финци: Театърът е с предимство. В киното се работи за вечността. Дали това е добре или зле, не знам. 

А в театъра?

- Финци: В театъра за два часа може да се изживее нещо, за което други се нуждаят от месеци. Театърът е духовната хигиена на актьора. Рядко в телевизията попада смислен сценарий. В театъра много по-често има добри текстове, за щастие.

- Кох: Професията ми е живото изпълнение на сцената. Аз съм предимно театрален актьор. 

 

Снимка: wdr3.de

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

По кръв съм грузинец, културата ми е руска, а по националност съм от Петербург.”

Джордж Баланчин, световноизвестен балетмайстор, роден на 22 януари преди 116 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.