Самуел Финци (49), синът на Ицхак Финци, бе обявен от критиката за най-добрият актьор в германския театър заради ролята си в постановката на Иван Пантелеев „В очакване на Годо”. Финци от години живее в Германия и принадлежи към „театралното семейство” на починалия вече режисьор Димитър Гочев, Алмут Цилхер и Волфрам Кох. Кох (53) е роден в Париж прави дебюта си във филма по романа на Хайнрих Бьол „Възгледите на един клоун”. Публикуваме със съкращения интервю с двамата в zitty.de. 

-----------------------------

Двамата минавате за двойката мечта на германския театрален ландшафт, особено когато става дума за комедия…

- Кох: Журналистите все ще измислите нещо такова.

- Финци: Двойка мечта – боже мой! Подобни двойки бързо се разделят. Такива понятия не ме интересуват, важно е съвместната ни работа да върви добре. 

Добре, не двойка мечта, а членове на една и също „театрално семейство”. В този смисъл чувствате ли се братя?

- Финци: Братя? Не, по-скоро приятели. Братята често не са приятели. Има много общи пространства, в които се срещаме. 

- Кох: Мисля, че на сцената пулсираме по сходен начин. Играем различен театър, което е добре, но често имаме сходен хумор и бързина или нетърпение. 

Въпрос на доверие между вас?

- Кох: Да, доверяваме се един на друг особено в стресови ситуации, които са ирационални и неконтролируеми. Мен ме интересува въздухът между актьорите, който трябва да се запълва спонтанно. Тага играта става много интригуваща. И на репетиции със Самуел винаги е най-добре като правим глупости. Митко много обичаше това (имитира гласа на Гочев): „Хайде, правете глупости!”

Гочев каза веднъж, че неговата работа зависи от това, че вие двамата като артисти „имате топки”. Много смелост ли трябваше, за да работите с него?

- Финци: Познавам го, откакто бях 12- или 13-годишен. Тогава ме плашеше. Когато на 25 работих с него за първи път, вече не се страхувах. Митко имаше такъв импулс и такава енергия, че не е чудно, че плашеше колегите. Той беше голям актьор, но и голям хитрец. 

- Кох: Фактически Гочев предизвикваше огромен респект. И аз се поуплаших от него, когато се запознахме в Бохум. Пет години работихме на едно и също място, но не и заедно. Накрая той ми каза: „Е, задник, дай да опитаме заедно!” Разказвали сме си много мръсни вицове, това той го обожаваше. Театърът за Гочев беше първо живите тела в помещението. Езикът, говорът идваше след това. 

Всъщност Гочев щеше да поставя класиката на Бекет„Очакване на Годо”?

- Кох: След като Гочев умря, ми е трудно да говоря за миналото. Той ни липсва ужасно. 

- Финци: Духът, любопитството и енергията, които той имаше, за жалост вече ги няма. 

- Кох: Той липсва на целия театър, като динозаврите, какъвто беше той. Когато Гочев умря, си казахме: ясно, „Годо” отдавна беше заплануван, още отпреди 10 години. Решихме да го довършим. Иван Пантелеев, който много пъти е работил с Гочев, режисира спектакъла. Но постановката си е изцяло негова! Може да се усети Митко, разбира се, той отдавна е в нашите тела. 

В „Годо” по едно време подът се отваря. Това намек за липсата на Гочев ли е?

- Финци: Ако желаете, може и така да го разбирате. Това е една много сложна конструкция в центъра на сцената, която позволява въртене, изчезване и появяване. 

- Кох: Това е последната работа, повлияна от Гочев. 

„В очакване на Годо” има два полюса – комедия и трагедия. 

- Финци: Това е един от най-добрите текстове, писани някога за театър. Такъв е животът – не е само трагичен или комичен, а и двете едновременно. Там някъде по средата се опитваме да се промъкнем – там, където никой не знае да се смее ли, да плаче ли. Голямата заслуга на Пантелеев е, че не позволява залитане нито в едната, нито в другата крайност. 

- Кох: Това е прекрасното при Бекет. Винаги се ходи по въже между тези два полюса, това е трудното. Затова и говорим за игра на клоуни. 

Възприемате ли се като клоуни?

- Финци: Няма да се оценявам сам, но ако е така, би било гигантско. Комедията не се получава от играта, а от добрия сценарий. 

- Кох: Да, ние сме клоуни в най-добрия смисъл. В трагедията търся комедия и обратното. Актьорите трябва в някакъв смисъл да са малко и клоуни. Георг Табори е казал, че реализмът на сцената е в противоречията. Мисля, че това е, което кара хората да се смеят. 

Вие сте и филмови актьори.

- Финци: Театърът е с предимство. В киното се работи за вечността. Дали това е добре или зле, не знам. 

А в театъра?

- Финци: В театъра за два часа може да се изживее нещо, за което други се нуждаят от месеци. Театърът е духовната хигиена на актьора. Рядко в телевизията попада смислен сценарий. В театъра много по-често има добри текстове, за щастие.

- Кох: Професията ми е живото изпълнение на сцената. Аз съм предимно театрален актьор. 

 

Снимка: wdr3.de

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 80 години

Анкета

Одобрявате ли храната в ресторантите да е с по-нисък ДДС от книгите?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.

"Семейство Даръл" - защото най-красивата любов е невъзможната

 

Без да е шедьовър, сериалът въздейства много повече от десетки други претенциозни ленти.