ВИКТОРИЯ ХРИСТОВА, "Свободна Европа"

Как се пише буквата “Ж”? А как се прави баница? За повечето от нас отговорите на тези въпроси са повече от ясни, но именно с тях ежедневно се сблъсква студентът-полиглот Александър Димитров.

В момента той води безплатни онлайн уроци по български език и култура на любопитни младежи от 20 различни държави в Европа и отвъд.

Идеята за безплатни курсове по български език и традиции се заражда по-скоро като експеримент, споделя Алекс. Страстта му към чуждите езици и култури го вдъхновява да разкаже за България на малки и големи “ентусиасти” от цял свят.

“Замислих се защо да не събера хора от най-различни страни и да създадем нещо полезно заедно”, казва той в интервю пред Свободна Европа.

Скоро обаче спонтанният експеримент се превръща в успешен проект с участници от 20 държави на четири континента.

“Изненадах се от огромния интерес. Записаха се хора от страни като Мексико, Южна Корея, Перу, та даже и от Филипините”, обяснява Александър Димитров.

Всеки от курсистите е мотивиран както да научи основни фрази от езика, така и да опознае българската история и обичаи. За Александър проектът има и по-значима цел: “Бих искал да превърна България в една разпознаваема страна и всеки един от моите курсисти да успее да я запомни с нещо”.

Чуждите езици впечатляват Димитров още като дете. Първо започва да учи английски език, а в училище напредва и с френския. “Винаги съм бил любопитен да научавам нови неща”, допълва студентът.

Днес той работи като екскурзовод за Free Sofia Tour, където разпространява културата на България сред малки и големи посетители. Този декември Александър е поканен като лектор в TEDxLozenets, където ще сподели “тайната” за бързо и лесно научаване на чужди езици. Освен родния български, Александър говори свободно пет езика - английски, френски, испански, португалски и румънски.

Езиците го мотивират да опознае както историята, така и географията и културата на дадена страна, споделя той. “Като знаеш език можеш да се докоснеш до много повече хора и да научиш нещо от тях”. Пет езика и стотици турове по-късно, Алекс решава да се впусне в преподаване и на майчиния си език.

Уроците му обаче не свършват с научаването на български фрази и думи. По време на всеки час той запознава участниците с различна културна тема: от туризъм до българска литература и музика.

“Идеята е да си изградят колкото се може по-богата представа за България”, разказва за намеренията си Димитров. За “културната програма” график няма - самите участници избират какво биха искали на научат. “Кога ще говорим за българска кухня? Искам да се науча да правя баница” е само един от любопитните въпроси, които Алекс получава всяка седмица.

Интересът на участниците към България е толкова разнообразен, колкото и самите те, казва Алекс. „Когато бях на обмен в България кирилицата ми се струваше като от друг свят. Исках свободно да си говоря с местните, а сега най-накрая ще мога“, споделя Ками от Франция - един от курсистите на Алекс.

Само две седмици след началото на курса Алекс се радва на бързия напредък на всички участници. “Едно момиче от Китай още от първия път се справи отлично с произношението на български”, твърди той. Най-голямо удоволствие обаче Александър изпитва от искрената любознателност на курсистите към особеностите на езика. “Пращат ми написана азбуката в тетрадките си, питат ме кое е вярно и кое не. Най-хубаво е като видя, че сами се занимават извън учебно време.”

За Александър Димитров магическа “формула” за научаването на езици няма. За бъдещи курсове по български език и култура си той разчита на постоянството на участниците и техния интерес. “Аз имам вдъхновение и участниците също: има всички предпоставки проектът да продължи!”.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 97 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.