Четенето на книга е лично преживяване в уединение. Когато разгръщаш книга, обикновено авторът не е до теб. Но когато дойде времето за най-големия панаир на книгата в света, във Франкфурт, четенето се превръща във всеобщ празник с много присъстващи - читатели, писатели, преводачи, издатели, търговци, и с много съпътстващи събития.

Не и тази година. Пандемията обърка сметките на домакините на книжния празник във Франкфурт. Панаирът, който беше открит тази седмица, е изцяло дигитален.

„Още през пролетта трябваше да решим дали тази година изобщо ще има панаир на книгата. Пандемията още не беше завладяла света така, както сега. Още тогава разговаряхме с издатели и автори. Обмисляхме най-различни варианти. Но трябва да призная, че преди пандемията вече знаехме, че дигиталният свят ще бъде един от акцентите на това издание. В този смисъл до известна степен бяхме подготвени, но въпреки това има известна тъга, че панаирът е изцяло дигитален“. Това каза пред Весела Владкова от БНР директорът на Франкфуртския панаир на книгата Юрген Боос.

По думите му и издателите, и авторите са били разочаровани от решението книжният панаир да се проведе изцяло онлайн.

„Но се радвам, че все пак успяхме да организираме около 70 събития в града. Броят на участниците, разбира се, е ограничен - между 15 и 50. Но благодарение на тези събития мога да кажа, че по време на панаира Франкфурт отново е столица на книгата. За бизнеса сме организирали специална онлайн платформа, където издателите и търговците водят преговорите за авторски права и други търговски въпроси. Също в интернет има различни конференции и те също са добре посетени“, допълни Боос в предаването „Събота 150“.

-------

Мотото на тазгодишния панаир на книгата във Франкфурт е „Сигнали на надеждата“. Какво искате да ни кажете с това мото?

- Това е цитат от канадската романистка Маргарет Атууд, която казва, че културата трябва да бъде „предвестник на надеждата“. Решихме, че е подходящо да кажем чрез мотото на панаира, че има бъдеще - за литературата, за читателите, за авторите. Че културата има съпротивителни сили и че не бива да се предаваме заради пандемията.

Какво бъдеще виждате за книгоиздаването? Как се отрази пандемията и спирането на живота през пролетта на вашия бранш?

- Разговарях с много издателства по света, имам данните и за Германия, и трябва да Ви кажа, че загубите тази година не са много големи. Въпреки че през пролетта книжарниците бяха затворени, печатниците не работеха, а спедициите транспортираха други стоки и не им беше до книгите, браншът успя да навакса. В Германия ще излезем почти на нула, в Нидерландия дори се очаква печалба от 5 процента, Швейцария очаква минимален спад от около 3 процента, но Испания и Франция ще отбележат по-голяма загуба, между 7 и 11 процента.

А как изглежда бъдещето на панаира на книгата? Все по-дигитален ли ще бъде?

- Много повече онлайн. Краткосрочните събития, платформата за договаряне на авторски права и други търговски споразумения ще се случват по-скоро онлайн. Но панаирът на книгата във Франкфурт затова е толкова голям и успешен, защото предлага добър баланс между специализирано изложение и средище за автори и читатели.

В бъдеще онлайн платформите ще ни помагат, но се надявам, че ще си върнем и живите разговори с гости от целия свят.

Освен това панаирът е трибуна за политически дискусии, които не могат да се случват онлайн. Политиката присъства на различни нива. И тази година имаме традиционен дискусионен подиум. Една от големите теми е Европа, какво се случва с Европа, накъде ще ни отведе национализмът в Европа? Има ли европейска идентичност? Говорим за цензурата, която си пробива път по целия свят. Пример за това при нас е Хонконг. Радваме се, че днес наш виртуален гост е Едуард Сноудън. Говорим за свободата на изразяване и на медиите, защото тази тема вълнува и нас, издателите, търговците и авторите. Защото сме убедени, че всеки трябва да може да пише и да издава творбите си, стига да не нарушава основни права.

Звуковият файл тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.