"Дневник"

В столичната галерия "Квадрат 500"  е открита изложбата с фотографии на Тодор Славчев "Софийски летописи". Тя е по повод 120 години от рождението му. Организирана е от внучката му Яна Узунова, която популяризира богатия му архив във Фейсбук профил, а сега част от снимките са отпечатани и в каталог.

 Тодор Славчев е известен фотожурналист от две епохи - преди и след 1944 г. Роден е през 1900 г. в Пловдив, а от 1930 г. живее в София. Член е на Дружеството на фотожурналистите в България от 1934 г. Никога не е членувал в политическа партия. Работил е в различни издания - основаното от него списание "Трудови вести", седмичника "Нашенец", вестник "Днес". Доживява 92 години, като не спира да снима.

 Фотографът прави много силна серия от Македония през 1941 г., както и от село Долни Лозен и околностите, където живее по време, докато София е бомбардирана през 1944 г. Снимал е повечето известни за времето си хора на изкуството. Лентата му е запечатала изключително силни образи и сцени от всекидневния живот на българите в продължение на над 50 години, видени с майсторското му око.

 Фотоархивът на Тодор Славчев е изключително ценен именно заради фотографския му поглед, уловил един безвъзвратно отминал свят в хиляди лица, сгради, случки. За жалост от хилядите му фотографии са оцелели само тези, съхранявани в дома му. Останалите изгарят, след като бомба улучва редакцията му в центъра на София.

По повод предстоящата втора изложба на фотографа "Дневник" зададе въпроси на внучката му Яна Узунова, която разкри богатството от фотоархива на дядо си за широката публика.

-------

За втори път успявате да организирате изложба с фотографии на дядо ви Тодор Славчев. Какви снимки избрахте този път? По-различен ли е фокусът й от предишната?

- През юни 2019 година се състоя първата и дългоочаквана негова фотоизложба.. Тя се проведе в Червената къща на Андрей Николов и продължи два месеца. Двадесет и седем години след кончината на дядо ми за първи път бяха представени в изложба 50 негови фотографии, с различна тематична насоченост, затова бе наречена "Тодор Славчев Фотоархив".

Тогава, както и сега, изложбата бе организирана и осъществена от Фотографска академия "Янка Кюркчиева", на които съм много признателна. Миналото лято споделих с тях, че 2020 година е юбилейна за дядо ми и решихме съвместно да подготвим за кръглата годишнина една доста по-голяма изложба, придружена с каталог.

Днешната експозиция е посветена на нашата столица, а кадрите са три пъти повече на брой. Нарича се "Софийски летописи". Фокусът си остава същият - човекът, неговият труд, неговите делници и празници, радости и скърби, на фона на историята. Този интерес към човека, често обикновения, неизвестния човек, обединява в едно всички кадри в архива, а те са хиляди.

 Разкажете ни за каталога, който е отпечатан към изложбата - какво представлява, може ли да се купи?

- Очаквам всеки момент да излезе от печатницата. Каталогът, както и изложбата, са подготвени, оформени и осъществени от Фотографска академия. В каталога са включени всички кадри от настоящата ни изложба, придружени с няколко текста - биографията на Тодор Славчев, текст на Георги Папакочев, текст на Георги Лозанов и един кратък мой текст - спомен. Книгата е двуезична, на български и английски език. Ще може да се купи в галерията.

 Кои са любимите ви снимки на дядо ви - от коя епоха и с какви сюжети?

- Фотоархивът е много богат, дядо ми е снимал близо шестдесет години и с репортерското си око е искал да обхване много сфери на живота. Градският и селският живот, бит и поминък, политика, Втората световна война, Червен кръст, строителство, фолклор, писатели, художници, спорт, прояви на Съюза на българските журналисти, в който той членува от преди 1944 година и беше много свързан с него.

На мен най-любими са ми кадрите от селския живот. Невероятно, защото съвсем не познавах този бит, но самите фотографии излъчват една хармония и усещане за подреденост, смисъл и добро, има една благост и човечност в тях, която фотографът е откривал и запечатвал на лентата.

Впрочем това търсене и откриване на доброто, смисленото, красивото важи за цялото фотонаследство на дядо ми.

 Особено любопитен е архивът му преди 1944 г. - как оцеля той, успяхте ли да го разгледате целия, кои са най-интересните ви находки?

  - Архивът преди 1944 година е пострадал от бомбардировките, почти всичко е изгоряло. Редакцията на дядо ми е била на Пасаж Св.Никола, където днес е ЦУМ, и уви - е била разрушена. Което се е съхранявало у дома, е останало до днес. Много интересни са кадрите от Македония през 1941-1944 година, 50-годишния юбилей на Софийския университет, манифестация в София по случай Деня на детето през 1940 година.

 Дядо Ви е един от известните фотожурналисти, работил е в различни медии. Разказваше ли интересни случки от работата си? Ако да, разкажете ни някоя?

- Спомням си, че винаги говореше с уважение за колегите си, радваше се на техните успехи. По характер той бе много светъл и жизнерадостен човек, добродушен, добронамерен, винаги засмян и умееше да предразположи своите персонажи, за да ги заснеме. След като започнах да дигитализирам неговия архив, направих сайт и фейсбук страница, ми пишеха хора, които той е снимал, десетки са случаите някой да види себе си или своя майка, баща, роднина. И всички бяха развълнувани .

 Разкажете накратко за себе си - с какво се занимавате, наследихте ли фотографското умение?

- Завърших българска филология, по професия съм учител. Снимам съвсем любителски.

 Мислили ли сте за един по-мащабен албум с творчеството на дядо ви - нещо като албумите на "Taschen"?

- Да, много бих искала да открия това родно издателство, което ще се заеме да осъществи тази задача - най-доброто от богатия фотоархив на Тодор Славчев да остане в красиви книги-албуми. Един том няма да е достатъчен, представям си два или три.

 Във фейсбук страници като тази с фотоархива на дядо ви са много популярни - връщат ни с носталгия в миналото, което изглежда много красиво на старите фотографски ленти. Какви са почитателите на Фотоархива на Тодор Славчев?

- На първо място са фотографите - от онези, с някои дядо ми е работил на времето и го познават - до съвсем младите. Признанието на колегите би го радвало най-много. Сред почитателите има много литератори, журналисти, издатели на учебници. Има историци, има хора от всички професии. Има запалени по футбола почитатели, открили ценни кадри в архива.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.