Френският писател Давид Фоенкинос е в България, за да представи филма по романа си „Деликатност“, включен в програмата на варненския кинофестивал „Любовта е лудост”. Той даде интервюта за различни медии. Ето някои интересни отговори, публикувани в lira.bg и segabg.com. 

За книгата си „Шарлот”:

Това е много различна история, необичайна. Разказвам реалния живот на Шарлот. Понякога читателят дори си задава въпроса дали не си измислям нещо. Това е една трагедия, белязана от силния характер на Шарлот Соломон. Но аз направих сериозно проучване на живота й, който в книгата е разказван от самата нея. Нейното творчество разказва историята й, разказва за Франция в онези години. Исках да споделя с читателя вълнението, което изпитах, когато видях картините й. Радвам се, че книгата получи наградата „Гонкур“ на младите читатели, бях трогнат.

Тази жена дава пример за смелост и въпреки всички изпитания тя, която през цялото време живее на ръба на отчаянието и лудостта, е успяла да ги превърне в творчество, което е олицетворение на културата и хумора. Израснала е в Германия през 30-те години по времето на голям интелектуален подем, обградена от музиканти, ерудити. Но всичко това е било унищожено. Животът й е за пример.

Естествено, както става обичайно, срещата ми с Шарлот беше случайна. Имах приятелка полякиня, която ми гостуваше от време на време. Тя ми показа картините й и бях изумен. Обичам изкуството, но не бях виждал толкова интензивно творчество. Тя придава в картините си най-съкровеното у човека. Имах чувството за дежавю. Малко мистично изживяване, но толкова силно, че с години мислех за нея. Писах книгата много дълго, говорех за нея постоянно. Щастлив съм, че най-накрая успях да представя живота и творчеството й. Тя е могла като Ане Франк да напише дневник, но вместо това рисува. Дори участвах в слагането на паметна плоча на Шарлот в града в Южна Франция, в който е живяла.

За „Деликатност”:

Тази книга излезе през 2009 г. и промени живота ми. Преди това книгите ми не се продаваха много добре, но не бях отчаян. „Деликатност“ се превърна в явление. Мислех си, че се шегуват, като ми казваха, че всички я четат. Стигна до № 1 в класациите, надмина 1 милион продажби. Беше много странна ситуация. Странното на филма е, че докато го снимахме, книгата стигна до върховете. Успехът нямаше значение за филмирането й. С брат ми не бяхме правили филми заедно. Макар че прави само по един филм годишно, Тоту се съгласи, искаше й се да участва в скромна френска продукция. Нямахме идея кой да й партнира, но се спряхме на един белгиец. Доста абсурдно. Има някаква магия в това да създадеш едни герои и след това да видиш как оживяват.

За Милан Кундера:

Милан Кундера много се забавлява с моето име - смята го за смешно... Винаги съм гледал на него като на учител. Затова беше голяма емоция да разбера, че харесва "Деликатност" и "Спомените". Не знам какво точно е открил там, може просто да е усетил, че ме е вдъхновил. Иначе няма голямо значение какво конкретно мислят за моята работа хората, на които се възхищавам. За мен е достатъчно невероятно, че някой като Кундера е отворил един от моите романи. Някой, чиито книги четях, когато бях на 16.

За Мишел Уелбек:

Уелбек е изключително важен за развитието на френската литература. Но го харесвам най-вече заради неговия език, начина на изразяване. Три четвърти от това, което прави, е свързано с изключителното му чувство за хумор.

При Уелбек има силно усещане за доближаване до лудостта. В деня, в който излезе "Подчинение", Франция преживя ислямистки атентат. Книгата му "Платформата", завършваща с покушение, излезе 10 дни преди терористичната атака на 11 септември в САЩ. Също както Оруел, и Уелбек е визионер. Но визионер на непосредственото. И мисля, че той се забавлява, окарикатурявайки. Уелбек притежава парещо чувство за полемичност и разбира, че живеем в епоха, когато задълбочеността се цени все по-малко.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.