Френският писател Давид Фоенкинос е в България, за да представи филма по романа си „Деликатност“, включен в програмата на варненския кинофестивал „Любовта е лудост”. Той даде интервюта за различни медии. Ето някои интересни отговори, публикувани в lira.bg и segabg.com. 

За книгата си „Шарлот”:

Това е много различна история, необичайна. Разказвам реалния живот на Шарлот. Понякога читателят дори си задава въпроса дали не си измислям нещо. Това е една трагедия, белязана от силния характер на Шарлот Соломон. Но аз направих сериозно проучване на живота й, който в книгата е разказван от самата нея. Нейното творчество разказва историята й, разказва за Франция в онези години. Исках да споделя с читателя вълнението, което изпитах, когато видях картините й. Радвам се, че книгата получи наградата „Гонкур“ на младите читатели, бях трогнат.

Тази жена дава пример за смелост и въпреки всички изпитания тя, която през цялото време живее на ръба на отчаянието и лудостта, е успяла да ги превърне в творчество, което е олицетворение на културата и хумора. Израснала е в Германия през 30-те години по времето на голям интелектуален подем, обградена от музиканти, ерудити. Но всичко това е било унищожено. Животът й е за пример.

Естествено, както става обичайно, срещата ми с Шарлот беше случайна. Имах приятелка полякиня, която ми гостуваше от време на време. Тя ми показа картините й и бях изумен. Обичам изкуството, но не бях виждал толкова интензивно творчество. Тя придава в картините си най-съкровеното у човека. Имах чувството за дежавю. Малко мистично изживяване, но толкова силно, че с години мислех за нея. Писах книгата много дълго, говорех за нея постоянно. Щастлив съм, че най-накрая успях да представя живота и творчеството й. Тя е могла като Ане Франк да напише дневник, но вместо това рисува. Дори участвах в слагането на паметна плоча на Шарлот в града в Южна Франция, в който е живяла.

За „Деликатност”:

Тази книга излезе през 2009 г. и промени живота ми. Преди това книгите ми не се продаваха много добре, но не бях отчаян. „Деликатност“ се превърна в явление. Мислех си, че се шегуват, като ми казваха, че всички я четат. Стигна до № 1 в класациите, надмина 1 милион продажби. Беше много странна ситуация. Странното на филма е, че докато го снимахме, книгата стигна до върховете. Успехът нямаше значение за филмирането й. С брат ми не бяхме правили филми заедно. Макар че прави само по един филм годишно, Тоту се съгласи, искаше й се да участва в скромна френска продукция. Нямахме идея кой да й партнира, но се спряхме на един белгиец. Доста абсурдно. Има някаква магия в това да създадеш едни герои и след това да видиш как оживяват.

За Милан Кундера:

Милан Кундера много се забавлява с моето име - смята го за смешно... Винаги съм гледал на него като на учител. Затова беше голяма емоция да разбера, че харесва "Деликатност" и "Спомените". Не знам какво точно е открил там, може просто да е усетил, че ме е вдъхновил. Иначе няма голямо значение какво конкретно мислят за моята работа хората, на които се възхищавам. За мен е достатъчно невероятно, че някой като Кундера е отворил един от моите романи. Някой, чиито книги четях, когато бях на 16.

За Мишел Уелбек:

Уелбек е изключително важен за развитието на френската литература. Но го харесвам най-вече заради неговия език, начина на изразяване. Три четвърти от това, което прави, е свързано с изключителното му чувство за хумор.

При Уелбек има силно усещане за доближаване до лудостта. В деня, в който излезе "Подчинение", Франция преживя ислямистки атентат. Книгата му "Платформата", завършваща с покушение, излезе 10 дни преди терористичната атака на 11 септември в САЩ. Също както Оруел, и Уелбек е визионер. Но визионер на непосредственото. И мисля, че той се забавлява, окарикатурявайки. Уелбек притежава парещо чувство за полемичност и разбира, че живеем в епоха, когато задълбочеността се цени все по-малко.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.