Гери Турийска е създател на литературния проект “Пощенска кутия за приказки”. В него известни личности представят текстове на млади автори в клубове и зали в цялата страна, както и пред българската публика в чужбина. С нея разговаря Александър Детев от "Дойче веле".

----

Колко събития се наложи да отмените, откакто беше обявено извънредното положение на 13 март?

- Отменихме 25 малки събития из цялата страна, както и едно турне в Германия, което трябваше да се състои през септември. Наложи се да отложим за октомври и събитието в зала 1 на НДК по случай 10-годишния ни юбилей и стискаме палци да имаме възможност да напълним залата тогава. Все още се надявам да успеем да осъществим лятното си турне.

Културните събития на открито ще могат да се провеждат при 30% от максималния капацитет. Устройват ли Ви тези условия?

– Капацитетът е 30%, но наемите на залите си остават на 100%. Ще е добра стъпка да бъдат намалени и те, защото ние разчитаме на прихода от билети. За мен едно излизане от София с 10 артисти означава 10 хотелски стаи, хонорари на артистите, на авторите, фотограф, дизайн. Тези 30% просто не ни покриват разходите. 

Държавните и общински зали също ли не свалят наемите?

- Засега няма такива сигнали. Много се надявам да предприемат такава стъпка.

Колко артисти са засегнати от събитията, които отменихте?

- Имаме над 20 автори, а във всяко събитие участват български актьори, музиканти, журналисти. Ако приемем, че са средно по 10 човека на събитие, това прави близо 300 души.

Споменахте актьорите и музикантите. Как преживяват те в последните два месеца?

- Много трудно. Борят се със зъби и нокти за оцеляване. На тях им е напълно забранено да работят. Голяма част от артистите в България живеят месец за месец.

Какво очаквате от държавата? Как може да помогне тя?

- Следя предложенията на сектора и не съм съгласна с битовите облекчения, например – покриване на наеми и т.н. Това за мен не е добра практика. Трябва да се предлагат повече възможности за професионално развитие. Например във Франция има програма към тяхното министерство на културата, в която издавани автори кандидатстват за авансов хонорар, който държавата им предоставя, за да напишат новата си книга в следващите месеци. Това е един страхотен професионален стимул, защото води до конкретен културен резултат. В България такива програми не съществуват.

Направихте две събития онлайн. Каква е равносметката?

- Доволна съм от онлайн четенията. Общо над 2 000 човека си купиха билети за тях. Гледаха ни от 15 държави, което е прекрасно. Нашата аудитория е много вярна и ни следва навсякъде. Благодаря! Сега на 28 май ще четем “Мъжки приказки”. Участват Китодар Тодоров, Бойко Кръстанов, Любен Дилов, Мария Силвестър, Митко Павлов, Димо от ПИФ.

Как получавате обратна връзка без публика?

- Много хора ни пишат след четенията. Сега пуснахме и една анкета, за да разберем дали им допада онлайн форматът. Имаше и въпроси за самите зрители. Оказа се, че по-голямата част от тях са с магистърска степен, така че обещаваме по-сложни текстове занапред.

“Пощенска кутия за приказки” е и издателство. Обръщат ли се хората повече към книгите в тези времена?

- Наблюдавам един огромен спад в продажбите, не само при нас – с над 50% по-малко книги продават издателствата в момента. Има една теория, че в България книгите се купуват предимно за подарък. Това е в кръга на шегата, но наистина нямам представа защо е така. Надявам се, че сега, когато книжарниците отново отвориха врати, нещата ще се нормализират.

Как се развива културният пазар в последните години? Дават ли хората повече пари за изкуство?

- Да, в последните пет години се разшири и доби размери, които артистите заслужават. Музика, театър, кино бяха в подем. Дори билетите започнаха да достигнат някакви европейски цени. Това, което се случи, беше сърцеразбиващо. Не знам колко време ще ни трябва, за да се възстанови културният живот в България. Много е стресиращо, но мисля, че тези от нас, които видят предизвикателството в създалата се ситуация и започнат да мислят алтернативи, както ние правим с онлайн четенията, бързо ще си стъпят на краката.

Вие пишете поезия. Къде откривате вдъхновение в последните месеци?

- Аз нямам проблем със социалната изолация, защото съм домашна котка. В часовете, когато децата си легнат, започва моето творческо време. Затова и не спя много през нощта и съм от тези "тулупи", които стават по обяд. Хубавото, което ми се случва, е, че много музиканти използват времето, в което не могат да правят концерти, за да създават нови песни, така че в момента имам много поръчки за текстове. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 103 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.