ИНТЕРВЮ НА ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ от DW

Г-жо Попова, с какво успяхте да предизвикате нападателните реакции на медии на депутата Делян Пеевски? Достигнахте ли в разследванията си за собствеността на дружествата, чрез които той направи дарения на различни болници, до някакви позорящи го факти?

- Поводът да изригнат медиите на Пеевски беше моя публикация в сайта „За истината“, която само идентифицира, че има проблем с даренията на депутата от ДПС. Както знаем, заглавието на един журналистически материал ориентира хората в морето от информация и привлича внимание, често много по-голямо, отколкото името на автора. В случая бях извела като заглавие най-важния въпрос на текста, а именно: „Кой дарява от името на Пеевски“. И той постигна ефект далеч над очакваното. Още преди реакцията на въпросните издания бях решила да продължа разследването си, защото разбрах, че съм попаднала на вярна следа. А тя води до едно от публичните дружества на депутата - „Интръст“ ЕАД, управлявано от 79-годишен бивш агент на ДС, който е управител и на „Телеграф медиа“ ЕООД. А фактът, че дарения, направени от акционерно дружество, се представят като лични дарения на Пеевски, сам по себе си е позорящо обстоятелство, най-малкото защото заблуждава общественото мнение, да не кажа по-тежка дума. А дали чрез тези дарения са изпирани пари или са нарушени други закони, може да бъде доказано единствено с проверка на компетентните органи, за което настоявам и в двете публикации по темата. Но и така се вижда, че нарушаване на закона има, ако Делян Пеевски се разпорежда с финансовия ресурс на търговското дружество, въпреки че като народен представител има право единствено да притежава дяловия му капитал и да получава дивиденти.

Възможно ли е искания за достъп до обществена информация към болниците, получили даренията, да пречат на лекарите в тях да си вършат работата, както пишат въпросните издания? Те твърдят, че имат сигнали от самите лекари.

- От продължението на разследването ми, публикувано в сайта „За истината“ на 30 април, става ясно, че писмени запитвания за даренията на Пеевски са направени единствено до директорите на две болници в страната - Александровска в София и МБАЛ в Пазарджик, и то с един-единствен въпрос: коя е фирмата-дарител? А отговор досега получих единствено от Университетската болница в столицата, която отказа информация под претекст, че е конфиденциална и не попада в обсега на ЗДОИ. Така че всеки може да си направи изводите за лавината от писма, залели болниците в страната, както се твърди в редакционните публикации на въпросните издания.

Как гледате на разбирането, че в ситуация на бедствие всеки благотворителен жест е ценен сам по себе си и не бива да бъде поставян под съмнение и обезкуражаван?

- Не може да се поставя под съмнение благотворителността, предизвикана от милосърдие, емпатия и други подобни чувства - това е ясно. А Бог не си води отчетност за това кой колко е дарил - пред него всеки жест, и малък и по-голям, има еднаква стойност. Но депутатът от ДПС беше издигнат от някои медии на пиедестал, струва ми се. Дори го нарекоха „благодетел на нацията“. Това предизвика обратен ефект в обществото и в социалните мрежи и хората съвсем естествено започнаха да се питат откъде са парите на Пеевски, особено в контекста на фалита на „Лафка“ и на информация от медиите, че негови фирми са задлъжнели със стотици милиони левове.

Вие сте журналист с дългогодишна практика, преминала основно в БНР. Как понесохте квалификациите по Ваш адрес от типа на „журналист на повикване“, „пионка, маскирана под паравана на журналистиката“, „платено перо на олигархията“… Чувствате ли се засегната - или вече имате изградена защита срещу враждебната реч?

- Мисля, че никой няма изграден имунитет срещу враждебната реч. Когато нападате един човек в гръб, това означава, че се страхувате от него и нямате доблест да влезете в открит спор с него по принципни въпроси, каквито са тези, свързани с даренията на Пеевски.

Чувствате ли се като опълченец на страната на изданията на Иво Прокопиев във войната им с изданията на Пеевски? Има ли въобще такава война или това е фалшива конструкция, която крие действителните противоречия в нашата медийна среда?

- Чувствам се като опълченец на страната на истината и нека това не прозвучи плакатно и самохвално, защото в битки премина цялата ми професионална кариера. А човек не може да ги води постоянно, без да има кауза. В името на какво иначе - на ниските заплата и хонорари, които получавах като кореспондент на „Хоризонт“? Или на висенето по съдебни зали години наред заради съдебните процеси, през които преминах? С господин Прокопиев не съм се срещала никога, не знам дали той е чувал за мен. В „Дневник“ имам малък брой публикации, но не съм кореспондент на вестника - канена съм като автор.

За съжаление не мога да отговоря на въпроса има ли реална война между изданията на Пеевски и Прокопиев или става дума за фалшива конструкция, зад която се крият истинските противоречия в нашата медийна среда. Но за нейното качество говори мястото на България в класацията на „Репортери без граница“ за свободата на словото. Причините за отровената медийна среда у нас, за фалшивите новини и за все по-острия дефицит на разследващи журналисти и репортери, които не се страхуват да задават точните въпроси към властта, са свързани не само със собствеността на медиите, но и с други проблеми като автоцензурата и допустимия праг на компромиси, който трябва да има всеки колега. И с още много други неща, които са тема на отделен разговор.

Ще ни припомните ли предишни случаи от Вашата кариера, когато е имало подобни атаки срещу Вас?

- Обект на подобно публично обругаване станах в началото на 1990-те, когато вестник „Синя поща“ - седмично общинско издание на СДС, намираше половин година поводи във всеки свой брой да излиза срещу мен с жалки пасквили и с квалификации, които ми е обидно да изброявам. По-късно разбрах, че един от авторите им е бил сътрудник на Шесто управление на ДС. А поводът за атаката беше мое разследване в радио "Стара Загора", което показа с един прост пример върху колко гнили основи започнахме да градим демокрацията у нас.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 101 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.