DW

Марен Шварц е популярна авторка на криминални романи в Германия. Но последната й книга е в непривичен за нея жанр: писателката разказва за пътуването си до България през 1988 година. Заедно със съпруга й обикалят страната с трабант. В България намират приятели, с които заедно се радват на топлите летни нощи на българското Черноморие. Марен си спомня за тези хубави моменти и казва, че би се върнала отново в България, макар да знае, че няма да е същото. С нея разговаря Александър Детев. 

-------

В пътеписа „И през лятото към България" разказвате за своето пътуване в България през 1988 година. Защо решихте сега да публикувате тази история?

- С удоволствие щях да публикувам пътеписа и по-рано, но едва тази година успях да убедя издателство, че историята си заслужава да излезе на хартия. Случайност е, че издаването съвпадна с отбелязването на 30 години от падането на Берлинската стена. При всички положения нямаше как съвпадението да е по-подходящо. Все пак пътеписът описва една малка част от историята на Източна Германия, записана в дневника на моя съпруг по време на пътуването и вдъхновила ме да създам книгата. Завърших я няколко години след края на пътуването, но ми отне време да намеря издателство, което да я публикува. През март 2019 година по време на Панаира на книгата в Лайпциг успях да се срещна с представител на едно издателство от Радебойл. Шест месеца по-късно продуктът на нашата съвместна работа беше по книжарниците.

Пътували сте до България през Чехословакия, Унгария и Румъния. Какво обаче Ви впечатли в България и защо решихте тя да е във фокуса на историята?

- Поради ограничените ни възможности да пътуваме, България беше държава, за която ние, гражданите на ГДР, копнеехме. Там имаше всичко, което беше необходимо за една хубава почивка: високи планини, южно слънце, безкрайни плажове, диви заливи, романтични рибарски села… Ние вече познавахме България. Предишната година бяхме участвали в екскурзия по линия на организацията за младежки туризъм на ГДР, в рамките на която посетихме Бургас. Градът толкова ни впечатли, че поискахме да научим повече за страната и хората.

Беше ли трудно да се разбирате с местните?

- Общувахме с тях на руски - езика, който беше част от учебната програма за всеки ученик в ГДР. Когато срещахме затруднения, използвахме английски. Някои българи знаеха и немски.

Ако трябва да посочите един акцент на пътуването си, кой би бил той?

- Това е труден въпрос. Имахме множество хубави преживявания по време на пътуването си. Две неща ни направиха особено силно впечатление: планината Рила и Рилският манастир и моментът, когато най-после достигнахме целта на пътуването си - Черно море.

Планирате ли отново да посетите България? Ако да, къде със сигурност ще отидете отново?

- В семейството ми говорим често и с радост за България. Когато гледаме многото хубави снимки от нашето пътуване, се събужда желанието отново да отидем там. Знаем, че пътуването, което направихме тогава, е възможно и днес. И все пак няма да е същото, както в онези топли дни в разгара на лятото на 1988 г. Първо, защото промените преди 30 години повлияха и на онази България, която ние помним. Също така, защото някои от хората, които срещнахме, са напуснали страната или вече не са сред нас.

С трабант на почивка в България: Марен Шварц през 1988 година. Снимка от личния архив на авторката на книгата.

(Марен Шварц помоли да предадем и това нейно желание: По време на пътуването си в България тя се сприятелява с българско семейство – Стоян и Жечка Стоянови, с които много иска отново да установи контакт. От нейно име тук се обръщаме с молба към двамата да се свържат с нея/с нас, ако прочетат това интервю)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Румен Леонидов: Алчността убива. Човечеството загуби войната пред материалното

    „Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции. Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените“, казва поетът и издател.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 84 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?