DW

Марен Шварц е популярна авторка на криминални романи в Германия. Но последната й книга е в непривичен за нея жанр: писателката разказва за пътуването си до България през 1988 година. Заедно със съпруга й обикалят страната с трабант. В България намират приятели, с които заедно се радват на топлите летни нощи на българското Черноморие. Марен си спомня за тези хубави моменти и казва, че би се върнала отново в България, макар да знае, че няма да е същото. С нея разговаря Александър Детев. 

-------

В пътеписа „И през лятото към България" разказвате за своето пътуване в България през 1988 година. Защо решихте сега да публикувате тази история?

- С удоволствие щях да публикувам пътеписа и по-рано, но едва тази година успях да убедя издателство, че историята си заслужава да излезе на хартия. Случайност е, че издаването съвпадна с отбелязването на 30 години от падането на Берлинската стена. При всички положения нямаше как съвпадението да е по-подходящо. Все пак пътеписът описва една малка част от историята на Източна Германия, записана в дневника на моя съпруг по време на пътуването и вдъхновила ме да създам книгата. Завърших я няколко години след края на пътуването, но ми отне време да намеря издателство, което да я публикува. През март 2019 година по време на Панаира на книгата в Лайпциг успях да се срещна с представител на едно издателство от Радебойл. Шест месеца по-късно продуктът на нашата съвместна работа беше по книжарниците.

Пътували сте до България през Чехословакия, Унгария и Румъния. Какво обаче Ви впечатли в България и защо решихте тя да е във фокуса на историята?

- Поради ограничените ни възможности да пътуваме, България беше държава, за която ние, гражданите на ГДР, копнеехме. Там имаше всичко, което беше необходимо за една хубава почивка: високи планини, южно слънце, безкрайни плажове, диви заливи, романтични рибарски села… Ние вече познавахме България. Предишната година бяхме участвали в екскурзия по линия на организацията за младежки туризъм на ГДР, в рамките на която посетихме Бургас. Градът толкова ни впечатли, че поискахме да научим повече за страната и хората.

Беше ли трудно да се разбирате с местните?

- Общувахме с тях на руски - езика, който беше част от учебната програма за всеки ученик в ГДР. Когато срещахме затруднения, използвахме английски. Някои българи знаеха и немски.

Ако трябва да посочите един акцент на пътуването си, кой би бил той?

- Това е труден въпрос. Имахме множество хубави преживявания по време на пътуването си. Две неща ни направиха особено силно впечатление: планината Рила и Рилският манастир и моментът, когато най-после достигнахме целта на пътуването си - Черно море.

Планирате ли отново да посетите България? Ако да, къде със сигурност ще отидете отново?

- В семейството ми говорим често и с радост за България. Когато гледаме многото хубави снимки от нашето пътуване, се събужда желанието отново да отидем там. Знаем, че пътуването, което направихме тогава, е възможно и днес. И все пак няма да е същото, както в онези топли дни в разгара на лятото на 1988 г. Първо, защото промените преди 30 години повлияха и на онази България, която ние помним. Също така, защото някои от хората, които срещнахме, са напуснали страната или вече не са сред нас.

С трабант на почивка в България: Марен Шварц през 1988 година. Снимка от личния архив на авторката на книгата.

(Марен Шварц помоли да предадем и това нейно желание: По време на пътуването си в България тя се сприятелява с българско семейство – Стоян и Жечка Стоянови, с които много иска отново да установи контакт. От нейно име тук се обръщаме с молба към двамата да се свържат с нея/с нас, ако прочетат това интервю)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 65 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.