ИВАЙЛО ДИЧЕВ пред DW

Официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език", се казва в официално становище на БАН, разпространено в отговор на т.нар. "Харта за македонския език", която бе изготвена от Македонската академия на науките. Какво се крие зад това становище на БАН?

- Това е една от символичните войни, които обичаме да водим, понеже нямаме сериозна политика. Езиковата норма е една условност, свързана с възникването на националните държави. В един момент нашата държава е избрала една езикова норма, ние я спазваме и я наричаме наш език. Преди това е имало най-различни диалекти. Нормата е винаги нещо, което се възприема политически от даден народ и дадена държава, когато тя иска да се установи. Северна Македония е избрала своята езикова норма. Оттук нататък този спор дали днешният македонски език е развитие на българския език е малко смешен.

Това е академичен спор, който трябва да водят лингвисти - откъде се е развил езикът, откога го има, какви са диалектите. Несериозно е ние да предявяваме някакви претенции към съседната държава. Все едно италианците да кажат на французите, че френският език е развитие на латинския и затова им принадлежи. Всички езици са тръгнали отнякъде.

Не разбирам защо толкова се драматизира тази тема. Най-важното нещо, за което трябва да настоява нашата държава, е наши медии да могат да предават свободно, както и обратното. Това сближаване на народите, на културите неминуемо ще доведе и до разширяване на нашето езиково пространство. На Балканите, а и не само, възприемаме езика не като средство за разбиране на другия, а като средство за проправяне на граници. Вижте какво стана със сърбите, хърватите, босненците, а и черногорците - разделиха един език, който всъщност всички разбираха.

Езикът трябва да бъде средство за разбиране на другия, а не за отблъскване. Нашата и тяхната академия на науките са в тази ситуация на разделяне на пространство и прокарване на граници. Което, според мен, е фатално.

БАН в случая каква позиция изразява - научна или политическа?

- Политическа, разбира се. БАН е остатък от едно време, когато това беше основна тема на нашата наука - македонският език, кирилицата, старобългарският. Едни страшно идеологизирани теми, от които трябваше да черпим национално самочувствие. Има теми в българската идентичност, които са твърде натоварени с емоция. Защо Северна Македония е толкова по-важна за нас от Северна Добруджа например? Отново територия, която сме имали в някакъв период, а след това сме изгубили, както и Беломорска Тракия. Но държавата Северна Македония за нас е огромна драма. Тази тема е станала много важна още около Първата световна война. София е била пълна с бежанци от Македония, които са били много активни в политическия живот. Македонският фактор е бил много важен в нашата политика и е направил тази тема много болезнена. Това, в което участва Академията на науките сега, засилва напрежението между нас и Северна Македония. Но кому служи това напрежение? На Москва, може би на Гърция, на Сърбия, но не и на нас. За нас основното нещо е да се сближим с тази държава колкото може повече. Поради историческата и етническата близост бихме могли да имаме много добри отношения.

Това, което мен ме интересува, е да имаме обмен. Да идват студенти, журналисти, учени, да си говорим, да общуваме, да бъдем един регион. Ще тежим в Европа, ако сме някаква общност. Но правим обратното. Когато се съберат българин и македонец, след три ракии българинът казва: „Вие не съществувате. Ти не си никакъв македонец, ти си българин". Македонецът пък казва: „Вие сте татари". Това е балкански манталитет, бабаитство на база „аз съм по-силен", „аз съм по-древен". И изразява липсата на истински политически идентичности и осъзнаване на националния интерес. Затова го сравнявам с абсурди като „норвежците ще ни вземат децата". Теми, които без основание събуждат сериозни емоции и възмущение.

Неотдавна вицепремиерът Каракачанов нарече македонските политици „добри българи“. Какъв е ефектът от подобни изказвания - изразяват ли те позиция, отстояваща националния интерес, или просто дават основание за антибългарска пропаганда в Северна Македония?

-   Няма никакъв национален интерес в тази работа. За нашето ВМРО, както и за тяхното, битката със съседите е основна причина за съществуването им. Национализмът е такова нещо - прокарване на граници, измисляне на врагове. Тази тема е съвършено безсмислена. Никой не ни пита дали ще признаваме езика на съседите си. Представете си България да вземе отношение дали Гърция да говори на димотики или на катаревуса. Защо ние ще казваме какво да говорят, как да си наричат езика и така нататък? Академичният дебат дава основание да се спори, да се пишат статии, но какво общо имат политиците? Общото им в случая е, че си измислят причина да съществуват, като си създават врагове. По същия начин, по който си измислиха Истанбулската конвенция и Стратегията за детето.

 

Коментари  

0 #2 Филип Зидаров 16-12-2019 20:43
Браво Иво! Точно и вярно.
Цитиране
+1 #1 Огнян Стамболиев 14-12-2019 14:01
На 2.VIII.1944 г. в манастира „Прохор Пчински“ на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) се издава декрет за „службен“ език, който да „влегува веднага во сила“. Няколко месеца по-късно – пак по административен път – този „език“ се досъчинява и утвърждава предимно с гласуване от десет учители, един поет и един политик – представител на АСНОМ на заседание в Градския одбор (общината) в Скопие.
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество.“

Константин Павлов, български поет, роден на 2 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.