АНДЖЕЛА РОДЕЛ, БНР

 

 „Ние, преводачите, обикновено сме на втори план, но е хубава идея да може и ние да представим нашата работа в цялата тази литературна индустри. А преводът също е изкуство. Аз се чувствам като правилния човек, попаднал в България в правилния момент. Ключов момент в моето развитие като преводач, но и развитието на българската преведена литература на английски език, беше създаването на фондация „Елизабет Костова“. Самата Елизабет е писателка, омъжена за българин, и установила, че има нужда от такава институция, която да се грижи за превода. Никога не съм учила превод преди това, просто бях езиковед, но приятели ме молеха да преведа по някое стихотворение или разказ. Сега се радвам, че вече 5-6 години преподавам в СУ и виждам, че има много българи, които са израснали с английския език, учили са на английски в чужбина. Връщат се тук и това ми дава надежда, че има кой да ме наследи в добрия превод. След 10 години ще има доста повече хора като мен и това ще позволи много повече автори да бъдат преведени и повече издателства да публикуват преводна литература от български автори.

В САЩ обаче преводът на книги е цяла индустрия. Няма как да стигнеш и до една издадена книга, ако не си минал през всички етапи – от университета, през курсове по творческо писане, трима рецензенти и редактори – както казва мой колега – в Америка „редакцията е сеч“, там всеки те пита защо си избрал тази или онази дума, затова идва моментът на рутината. В България точно това ми допада – авторите са много самобитни. 

Сега превеждам Георги Марков, но е трудно, защото той е специфичен, говори за неговия период, за 60-те години на миналия век, за епохата на социализма. Досега съм работила с автори, на които мога да се обадя и да попитам нещо, но сега е малко по-опасно – да си сам и да не можеш да обсъждаш с автора. А една публика, която няма представа какво представляват порядките на социализма, няма как да разбере написаното от Марков. Той самият не може да говори директно за някои неща, само ги загатва, така че се налага аз да доразказвам на читателите за това време. Имам връзка със съпругата му Анабел, която ми помага с някои пояснения, но и тя не смее да пипа творчеството на Георги Марков.”

АНДЖЕЛА РОДЕЛ е двукратен стипендиант на комисията Фулбрайт. Родена е в САЩ. За пръв път идва в България през 1996 г., за да изучава българския език и фолклор в СУ „Св. Климент Охридски”. По време на обучението си придобива солидни знания за българския език и българската литература, а също и опит, който й служи при следването й в САЩ в областите на езикознананието и етномузикологията. През 2004 г. получава Фулбрайт стипендия, за да изучава българска народна музика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Откакто се премества за постоянно в България през 2005 г., Анджела изпълнява музика, участва във филми и телевизионни предавания и работи като професионален преводач на българска литература на английски език. Седем български романа са отпечатани в нейн превод  в САЩ и Великобритания. Сред тях са „Захвърлен в природата” на Милен Русков (2011), „18% сиво” на Захари Карабашлиев (2013) и „Физика на тъгата” на Георги Господинов (2013), като последният роман попада в кратките списъци за номинация на двете най-престижни награди за преводна литература в САЩ. През 2015 г. е избрана за изпълнителен директор на българо-американската комисия Фулбрайт.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„На мъжете им трябват едни дънки, пет тениски, три чифта чорапи и така ще изкарат 10 седмици.”

Джон Бон Джоуви, американски музикант, роден на 2 март преди 59 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.