АНДЖЕЛА РОДЕЛ, БНР

 

 „Ние, преводачите, обикновено сме на втори план, но е хубава идея да може и ние да представим нашата работа в цялата тази литературна индустри. А преводът също е изкуство. Аз се чувствам като правилния човек, попаднал в България в правилния момент. Ключов момент в моето развитие като преводач, но и развитието на българската преведена литература на английски език, беше създаването на фондация „Елизабет Костова“. Самата Елизабет е писателка, омъжена за българин, и установила, че има нужда от такава институция, която да се грижи за превода. Никога не съм учила превод преди това, просто бях езиковед, но приятели ме молеха да преведа по някое стихотворение или разказ. Сега се радвам, че вече 5-6 години преподавам в СУ и виждам, че има много българи, които са израснали с английския език, учили са на английски в чужбина. Връщат се тук и това ми дава надежда, че има кой да ме наследи в добрия превод. След 10 години ще има доста повече хора като мен и това ще позволи много повече автори да бъдат преведени и повече издателства да публикуват преводна литература от български автори.

В САЩ обаче преводът на книги е цяла индустрия. Няма как да стигнеш и до една издадена книга, ако не си минал през всички етапи – от университета, през курсове по творческо писане, трима рецензенти и редактори – както казва мой колега – в Америка „редакцията е сеч“, там всеки те пита защо си избрал тази или онази дума, затова идва моментът на рутината. В България точно това ми допада – авторите са много самобитни. 

Сега превеждам Георги Марков, но е трудно, защото той е специфичен, говори за неговия период, за 60-те години на миналия век, за епохата на социализма. Досега съм работила с автори, на които мога да се обадя и да попитам нещо, но сега е малко по-опасно – да си сам и да не можеш да обсъждаш с автора. А една публика, която няма представа какво представляват порядките на социализма, няма как да разбере написаното от Марков. Той самият не може да говори директно за някои неща, само ги загатва, така че се налага аз да доразказвам на читателите за това време. Имам връзка със съпругата му Анабел, която ми помага с някои пояснения, но и тя не смее да пипа творчеството на Георги Марков.”

АНДЖЕЛА РОДЕЛ е двукратен стипендиант на комисията Фулбрайт. Родена е в САЩ. За пръв път идва в България през 1996 г., за да изучава българския език и фолклор в СУ „Св. Климент Охридски”. По време на обучението си придобива солидни знания за българския език и българската литература, а също и опит, който й служи при следването й в САЩ в областите на езикознананието и етномузикологията. През 2004 г. получава Фулбрайт стипендия, за да изучава българска народна музика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Откакто се премества за постоянно в България през 2005 г., Анджела изпълнява музика, участва във филми и телевизионни предавания и работи като професионален преводач на българска литература на английски език. Седем български романа са отпечатани в нейн превод  в САЩ и Великобритания. Сред тях са „Захвърлен в природата” на Милен Русков (2011), „18% сиво” на Захари Карабашлиев (2013) и „Физика на тъгата” на Георги Господинов (2013), като последният роман попада в кратките списъци за номинация на двете най-престижни награди за преводна литература в САЩ. През 2015 г. е избрана за изпълнителен директор на българо-американската комисия Фулбрайт.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.”

Емилиян Станев, български писател, роден на 28 февруари преди 113 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.