АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, DW

Самуел Финци е роден през 1966 г. в София, син е на актьора Ицхак Финци. Завършва НГДЕК и ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”. В Германия работи активно и с българския режисьор Димитър Гочев , а периодично се завръща за участие и в родни филми - "Хълмът на боровинките" на Александър Морфов, "Рапсодия в бяло" на Теди Москов, "Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов, "Цветът на хамелеона" на Емил Христов и др. 

-------

Вие ще бъдете водещ на откриването и на гала-събитието по връчването на наградите на юбилейното издание на големия филмов фестивал Берлинале между 20 февруари и 1 март догодина. На сайта на фестивала се казва, цитирам по памет, че са Ви избрали, защото сте майстор на езика и на интерпретацията и човек с личен чар. Това са големи комплименти, особено като се има предвид, че преди около 30 години дойдохте в Германия без да знаете нито дума немски. Чувствате ли се днес майстор на немския език?

- Майстор? Не мога да кажа, че съм майстор. Чувствам се, как да кажа, у дома си. В немския се чувствам като вкъщи, удобно ми е, мога да работя с езика, мога да говоря прилично. Откакто съм дошъл в Германия, не съм спрял да работя - така се трупа опит, трупа се и самочувствие. 30 години не съм спрял - и нямам намерение да спирам. Помага ми и друго: че съм леко музикален.

Като баща си…

- Да, но главно като майка си. Майка ми е много музикален човек, даже повече от баща ми.

В публикациите по повод решението да сте водещ на Берлинале се казва, че Вие сте един от най-търсените актьори в Германия - с роли в киното, в телевизията и на такива големи сцени като виенския Бургтеатър или Дойчес Театер в Берлин. А в български медии се появи огорчената констатация, че не Ви водят като български актьор. Вие самият какъв се чувствате?

- С основание не ме водят като български актьор - защото аз не съм български актьор. Роден съм в България и съм израснал там, но по-голямата част от живота ми, както сам казахте, премина тук, в немскоезичния свят. Моята кариера като актьор се състоя тук, а не в България. Така че, ако трябва изобщо да се дават такива определения (които аз по принцип не обичам), ако трябва един актьор да се определя според националността си или според етническата си принадлежност, бих казал, че по-скоро съм немски актьор. Да, аз идвам от България, но гледам на себе си като на човек от Европа, като на европеец. Светът се развива по този начин. И аз смятам, че вместо да се ограничаваме в малки национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с различен произход. Така че бих се определил като европеец, макар това да звучи може би леко патетично, ако не и съмнително в контекста на сегашната пропаганда. Просто аз произхождам от този континент. 

И все пак, в началото на много успешната Ви кариера откриваме поне двама български режисьори: Иван Станев и най-вече Димитър Гочев.

- Точно така. За Митко Гочев мога да кажа, че е един български режисьор, но в същото време той е и европейско театрално явление. И в този смисъл не е само български режисьор. Работил е достатъчно дълго в България, работил е обаче много дълго и тук, в Германия.

Можем ли да кажем, че и неговата, и Вашата родина всъщност е сцената?

- Да, точно така можем да го кажем.

Вие работите и с други български колеги - на сцената и в киното. Каква е разликата между това да си германски и да си български актьор?

- На сцената не знам, защото в България съм играл само в едно представление и нямам този опит. На снимачната площадка е както навсякъде другаде: когато финансовите възможности са по-големи, всичко изглежда по един начин, когато са по-малки - по друг. Всички филми, в които съм участвал в България, съм ги правил винаги с желание и с удоволствие, като не съм се интересувал от нищо друго. Това е важното: когато един проект ме интересува, аз го правя, независимо от обстоятелствата.

Ще го формулирам малко рисковано: българското общество има, тъй да се каже, „експортни продукти", към които проявява амбивалентно отношение. Става дума за хора като Кристо (Христо Явашев), Григор Димитров, но също и Самуел Финци. Как се чувствате в тази роля? И как си обяснявате това амбивалентно отношение на част от българите?

- Амбивалентно в смисъл, че хората от една страна се гордеят, но от друга критикуват, така ли? Това може би е някакъв синдром на по-малката държава и на по-малочисления народ, да го наречем така. Че трябва да се гордее непрекъснато, че има нужда да се гордее. Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам особено основание да се чувствам горд като българин, като наблюдавам политическото развитие в страната. Иначе се радвам да се срещам с хората, с близките и приятелите си, когато съм в България. А ако става дума за Кристо - той най-вече принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на определени хора се състоява не там, откъдето са тръгнали. В един друг мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а после осъществил се в големия град. Той, разбира се, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, но после се развива в съвсем други измерения. Не обичам да ме вкарват в определени рамки като националност, принадлежност…

Не обичате териториалната детерминация?

- Да, териториалната детерминация, много правилно. Просто не обичам да демонстрирам такива неща. Няма да ме видите да вея флаг - нито на едната, нито на другата страна.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 189 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.