Повече от  четири  десетилетия Адам Михник (73)  е сред протагонистите в полския политически живот. Интересна, полемична фигура, той допринесе със словото и перото си твърде много за падането на  сторите режими в Полша и Източна Европа. Представяме ви неговото много интересно интервю за „Кензен литерер”, Париж.

О.Ст.

-------

Във Вашата книга „Втората революция” посветихте цяла студия на писателя Томас Ман, човекът, който за разлика от вас, предпочете изгнанието, човекът- хуманист и демократ, а също и германски патриот. Защо написахте този текст?

- Във Франция, а и в повечето страни на Европа, аз съм известен повече като политик. А моята страст са историята, литературата, културата. Тази студия си има своята история. Бях три години и половина в затвора. Този текст беше моят първи отговор. Публикувах го за първи път в Краков под псевдоним в нелегално списание. Но последва грандиозен скандал – всички откриха моя стил: „Това е Михник и никой друг!” Изгнанието и затворничеството си приличат. Вацлав Хавел написа чудесно есе за твърдостта на човека, лишен от сила – текст, който е част и от моята декларация – апология на хората без власт. Книгите, есетата, писмата на Томас Ман съдържат самокритика: национална, интелектуална, лична. Ако държавата е тоталитарна и опасна, ако потиска човешките права, тя просто няма право на живот! 

 Друго свое есе посветихте на „белите страници” в историята – тази история, която още не е написана. Имате ли намерение като историк да отделите време и сили на това? 

  - Смятам, че тази интелектуална работа е политически ангажимент за мен. Вижте Албер Камю . Беше забележителен писател и моралист в същото време беше прекалено ангажиран политически. Като се стремя да запазя пропорциите, аз организирам своята политическа дейност според нуждите на момента. В моята Полша актуална и дискутирана тема винаги е сътрудничеството на интелектуалците, на писателите и другите творци с режисьорите. Нито Яцек Курон, нито Мазовецки, нито Геремек, нито аз бяхме достатъчно внимателни и предпазливи в епохата на диктатурата. Ако искахме да разберем днешните реакции на твърдия антикомунизъм, критиката и интелектуалния елитаризъм, би трябвало да изследваме корените, механизмите. Разбира се, съществуват и други „бели страници”: полско- германските исторически връзки, полско- руските, полско- украинските. Те са толкова сложи и богати, а ние ги опростяваме до стереотипи. Освен това трябва да имаме предвид и историята на „Солидарност”- появата, възхода, упадъка на това масово, всенародно движение в една източноевропейска страна като Полша.

Което въпреки тежките години на забрана и диктатура все пак не попречи на управляващите да си послужат с оръжие.

- За да се разбере манталитетът на работниците и селяните, а също и на студентите и средните класи, не е необходимо да се анализира само колаборационизма, трябва да се разбере и съпротивата, истинското място на „Солидарност”. Възможно е да съществува връзка между упадъка на стария режим и упадъка на съпротивителното движение.

Ако изследваме обществения живот в Полша, ще открием доста интересни моменти. Тази чудесна работническа класа от осемдесетте се промени доста, стана популистка, повече или по- малко антисемитска. Всъщност, в Полша антисемитизмът има дълбоки и стари корени, по- дълбоки, отколкото в другите източноевропейски страни, може би, с изключение  само на Унгария. Смятате ли, че при този политически климат сега, когато и икономическата политика се либерализира, можем да очакваме възстановяването на нови социални движения?

- Мисля, че политическите и интелектуалните последици от тези промени не могат да се предвидят. Резултатите са непредвидими, защото това е всъщност първата посткомунистическа модернизация в световната история. За икономическият либерализъм сега са налице и два елемента: първо – пределно ясно на всички е, че единствено подходяща е пазарната икономика: второ – в посткомунистическата Европа сега сме свидетели на победата на една нова вяра – Либерализма, с нейния велик пророк Милтън Фримън.

Някои твърдят, че творчеството е по-силно и по-интересно, когато творците живеят в тоталитарно общество. Каква ще бъде според вас еволюцията на духовния живот в Европа?

- Връзките между политиката и културата винаги са били прекалено сложни и двойствени. Надявам се, че културата ни ще запази своята дълбочина и в епохата на  демокрацията. Страхувам се,  че навлизаме в едно ново, посттоталитарно общество. Наистина, вече нямаме цензура, но книгите станаха прекалено скъпи за читателите и издателите. Не можеш да намериш лесно кой да отпечата преводи от Мерло-Понти, Андре Глюксман, Реймон Арон, Бернар Анри Леви, Емил Чоран, Цветан Тодоров...  Издава се повече третокласна  литература от Щатите, която  само нанася вреда на духовността. Да не говорим за филмите по телевизията – откровени холивудски боклуци! Масовата култура у нас се естрадизира и американизира и това е вече е истинска катастрофа!

В книгата си „Втората революция” вие се връщате към една от големите си теми – католическата църква...

- Да, католическата църква в Полша и в Източна Европа е в нова ситуация, в каквато са и страните от тази част на  света. Ние сега сме като децата – измина толкова време, а още не можем да решим как да живеем в новото демократично общество. Какъв трябва да бъде пътят ни? Каква ще е ролята на църквата?...Да,  оказа се, че най-трудното, най-страшното на комунизма е онова, което идва след него!

Бележка и превод:

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 

                         

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 459 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.