ИВАН ДИМИТРОВ, "Дневник"

Кинорежисьорът Раду Михайляну е роден в Румъния, но още през 1980 г. емигрира във Франция, бягайки от комунистическия режим. Автор е на филми като "Влакът на живота", "След живота", "Концертът" и "Изворът на жените", за които е получавал награди на фестивали като тези във Венеция и Берлин и които са били номинирани за отличия като "Златната палма" в Кан и "Златен глобус" за чуждестранен филм. През 2018 г. неговата филмова адаптация по романа "История на любовта" на Никол Краус беше част от конкурсната програма на "Синелибри", а тази година той пристигна в България, за да бъде част от журито на фестивала.

-------

Една от основните теми във вашите филми е тази за идентичността. Защо е така? И по какъв начин се самоидентифицирате като човек, който е румънски евреин, който от почти четири десетилетия живее във Франция?

- Наистина идентичността е една от темите, които засягам в своята работа. Първата причина е, че аз самият съм емигрант. Всеки един емигрант си задава въпроса за своята идентичност, защото, когато заминеш, трябва се промениш и да се адаптираш. Затова и той се пита постоянно: "Кой съм аз вътре в себе си?" Иначе от днешна гледна точка считам себе си за евреин, за румънец, за французин и за гражданин на целия свят.

Как стои европейското кино в контекста на глобализацията?

- Европейското кино продължава, подчертавам - засега, да бъде интересно. Но има голяма заплаха - то е в опасност, защото навлизаме в етап, в който културата се размива все повече в глобалната култура. Която на свой ред е подчинена на глобални интереси и много скоро ще бъде задвижвана от алгоритъм. В тази битка има опасност да изгубим своята откровеност, своята честност и това, което ни отличава от другите. В тази посока сега се водят много битки както на локално, така и на глобално ниво. Аз активно участвам в тях.

Една от тези битки е свързана с разпространението на европейското кино. По какъв начин то може да се подобри във времената на "Дисни"?

- Съществуват разнообразни механизми за защита. Една от възможностите е да се създадат квоти за инвестиции спрямо американските гиганти. Да ги задължим, когато имат приходи от една европейска държава, да реинвестират част от тези приходи в местната идентичност и култура. Другият механизъм е това, което наричаме "моралното право на автора" - творецът да има по-голямо право на избор и повече сила от този, който дава парите. Една трета възможност е самите ние да създадем силна мрежа на разпространение по целия свят. Така не само ще се защитаваме, но и ще можем да атакуваме.

За какво е успяла да се пребори досега европейската кинообщност?

- През миналата година спечелихме изключително важни битки по линията на две много съществени директиви на Европейския съюз. Знам за какво говоря, защото бях на предна линия. При Директивата за аудио-визуалните медийни услуги успяхме да договорим 30% от каталога на всички платформи и разпространители да се състои от европейски заглавия. На тях вече им е забранено да дистрибутират само американско съдържание в евопейските държави. Другата директива е тази за авторското право. Сега всяка една платформа е задължена да заплати авторските права на съдържанието, което ползва, независимо дали това е песен, статия или филм. От другата страна, да кажем, беше "Гугъл". Те бяха отделили 30 млн. евро, за да направят така, че директивата да не бъде приета. Борихме се в продължение на 2 години и накрая спечелихме. Не е лесно, не е просто, но се движим напред. Бяхме всички заедно и в интерес на истината моите български приятели много помогнаха, за да убедят вашите евродепутати.

Споменахте платформите като "Нетфликс". От известно време за техните филми се води разгорещен диалог - за участието им по фестивали, за разпространението им по кината...

- От много време винаги е имало филми, които излизат в салоните, и филми, създадени за телевизията. Понякога се случва някои от втория вид да отиват в Кан и в крайна сметка да се озоват в кината. Въпреки това в основата си те са предназначени за телевизията. Сега просто се появява трета категория – филмите, създадени от платформите. В самата си дефиниция те не са кинофилми, но това не означава, че са лоши. Те могат да бъдат добри и тогава да бъдат селектирани на кинофестивалите. Но само като изключение. В бъдеще платформите ще инвестират във филми, които ще бъдат прожектирани в кината. Както вече 30-40 години го прави телевизията. В това няма нищо изключително.

Как изглежда българското кино отстрани?

- В артистичен аспект в България има изключително силно кинопроизводство. За съжаление обаче няма ясно установена политическа структура, която да позволява финансирането на качествените филми. Да, ние можем да помагаме – от Франция, от други държави. Но самата българска кинообщност трябва да успее да наложи на политиците един истински работещ механизъм за финансиране, както е в много европейски страни като Франция, Германия, Холандия.

Заснели сте филмовата адаптация по романа на Никола Краус "История за любовта" в САЩ. По какво се различава снимачният процес от този в Европа?

- В Европа се уважава мнението на автора, тъй като той е човекът с визията за филма, а в САЩ - най-вече този, който дава парите. Дори в този контект там се появяват и реализират изключителни творци. Но в САЩ правилата са изключително стриктни. Понякога на нас, европейците, ни е много трудно да се нагодим към тях. Аз го направих, защото съм отишъл да работя там. Но сега, когато водим преговори с американци, които идват да снимат в Европа, те са наред да се адаптират към тукашните правила. От куртоазия.

Как се прави кино от литература?

- Колкото по-голям шедьовър е литературното произведение, което имаме пред себе си, толкова повече то присъства в колективното въображение на хората. Много трудно е да привнесеш нова гледна точка и да промениш нечии представи, въображение, съзнание... Бих казал дори, че е ненужно да се сблъскваш по този начин с литературата. По-интересно е, когато книгата не е толкова известна и самият сюжет се поддава на заснемане. Тогава се стремиш да преведеш този сюжет на езика на киното. Което, съвсем естествено, е предателство спрямо литературата.

Какво ви занимава в момента?

- Това, което винаги ме е вълнувало в изкуството, е свободата. Така че ще продължавам да водя битка срещу парите и глобализацията. А тази битка става все по-ожесточена.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са.“

Петко Славейков, поет и журналист, роден на 17 ноември преди 192 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.

Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров

"Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано", пише издателят Манол Пейков.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.