Капка Касабова е родена през 1973 г. в София. Известна е с книгите си „Улица без име“ (2008), „Дванайсет минути любов“ (2013) и „Граница“ („Жанет 45“, 2017). Книгата „Граница“ спечели награда на Британската академия, наградите „Солтер” и „Станфорд-Долман”.  17-годишна имигрира с родителите си в Нова Зеландия. От 2005 г. живее в Шотландия и сътрудничи на „Гардиън“, „Икономист“ и други британски и американски издания. През 2019–2020 г. е в журито на Neustadt Prize.  Тази година тя ще е ментор на един от спечелилите стипендията за растеж и развитие „С усилия към звездите“, учредена от  фондация „Културни перспективи“ и КЦМ 2000 ГРУП по идея на оперната певица Ина Кънчева.от оперната певица . Предлагаме ви интервюто, което писателката даде за kultura.bg

-------

Имали ли сте съприкосновение с ментор и ключово ли е било то във вашето развитие?

- Не съм имала шанса да работя отблизо с голям автор, това е било моя мечта. Затова пък съм получила подкрепа от най-различни други места – писатели, издатели, познати, от моите родители от самото начало, което е много важно. Научила съм изключително много от близката работа с редакторката ми в Лондон, Лора Барбър, върху четирите ми книги художествена документалистика – „Улица без име“, „Дванайсет минути любов“, „Граница“ и „Езерото“.

Защо приехте да бъдете ментор на един от спечелилите стипендията „С усилия към звездите“?

- Защото от един момент нататък човек трябва да дава от себе си безвъзмездно и да служи на това, в което вярва – вярвам силно в потенциала на всеки от нас да направи света по-приветливо, по-светло и по-свързано място. Това става точно по такъв начин – споделяйки това, което имаме, което сме натрупали като опит и познание, с поколението, което идва след нас.

От какви критерии ще се ръководите при избора на стипендиант?

- Природен талант, искренност и посвещение – човек трябва да е посветен на литературата безусловно и безрезервно.

Какво бихте желали да постигнете заедно със стипендианта през предстоящата година?

- Това, което те искат да постигнат.

Как гледате на вашата роля на ментор?

- Двупосочно. Надявам се не само младият автор, с когото се срещна, да получи нещо от мен, но и аз да науча нещо от него.

Какви проблеми се налага да преодоляват младите хора във вашата сфера?

- В България е особено трудно, тъй като липсват програми за стипендии и подрепа на млади таланти, цялостно; държавата не отхранва младите си таланти – те затова излизат навън и така обогатяват други култури. Тази стипендия (и фондация „Елизабет Костова“) са прекрасни изключения. Но реално навсякъде е трудно да се занимаваш с изкуство, защото в него, първо, няма пари и за един автор е проблем буквално да се изхранва, второ, понякога няма и подходяща среда, която да окуражава младия писател. И въпреки това много хора искат да пишат и да са писатели. Те обаче не винаги са читатели – тоест това често пъти е само една фантазия, защото без да си страстен читател, ти никога няма да пишеш добре. Реалността е доста по-отрезвяваща. И интересна.

Какви са наблюденията ви върху поколението млади артисти?

- Има талантливи хора и те трябва да се отглеждат, да се захранват, да се окуражават на всяко ниво – от държавно до филантропично-дарителско (призовавам повече български бизнеси и корпорации да се включат, облагородявайки по този начин и себе си), както и до менторски-алтруистично (затова аз участвам в тази програма). Защото това е културата на бъдещето. Без култура едно общество се превръща в популация от консуматори в амнезия. Културата е това, което ни прави нещо много повече от варвари консуматори.

Кой е творецът, който ви вдъхновява/провокира най-много към момента и защо?

- Гениалната писателка и нобелов лауреат Светлана Алексиевич. Поради начина, по който тя дава израз на това, което нарича „самотния човешки глас“. Тя пише виртуозно и с рядка хуманност и лична скромност за голямата човешка история през малките хора, които плащат разоряващата цена на чудовищни политически престъпления. Нейните книги са монумент на човешкото страдание и издръжливост, и би трябвало да се изучават във всяко училище по света, особено в бившите страни от съветската империя, и да са задължително четиво за всеки политик.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .