Капка Касабова е родена през 1973 г. в София. Известна е с книгите си „Улица без име“ (2008), „Дванайсет минути любов“ (2013) и „Граница“ („Жанет 45“, 2017). Книгата „Граница“ спечели награда на Британската академия, наградите „Солтер” и „Станфорд-Долман”. 17-годишна имигрира с родителите си в Нова Зеландия. От 2005 г. живее в Шотландия и сътрудничи на „Гардиън“, „Икономист“ и други британски и американски издания. През 2019–2020 г. е в журито на Neustadt Prize. Тази година тя ще е ментор на един от спечелилите стипендията за растеж и развитие „С усилия към звездите“, учредена от фондация „Културни перспективи“ и КЦМ 2000 ГРУП по идея на оперната певица Ина Кънчева.от оперната певица . Предлагаме ви интервюто, което писателката даде за kultura.bg
-------
Имали ли сте съприкосновение с ментор и ключово ли е било то във вашето развитие?
- Не съм имала шанса да работя отблизо с голям автор, това е било моя мечта. Затова пък съм получила подкрепа от най-различни други места – писатели, издатели, познати, от моите родители от самото начало, което е много важно. Научила съм изключително много от близката работа с редакторката ми в Лондон, Лора Барбър, върху четирите ми книги художествена документалистика – „Улица без име“, „Дванайсет минути любов“, „Граница“ и „Езерото“.
Защо приехте да бъдете ментор на един от спечелилите стипендията „С усилия към звездите“?
- Защото от един момент нататък човек трябва да дава от себе си безвъзмездно и да служи на това, в което вярва – вярвам силно в потенциала на всеки от нас да направи света по-приветливо, по-светло и по-свързано място. Това става точно по такъв начин – споделяйки това, което имаме, което сме натрупали като опит и познание, с поколението, което идва след нас.
От какви критерии ще се ръководите при избора на стипендиант?
- Природен талант, искренност и посвещение – човек трябва да е посветен на литературата безусловно и безрезервно.
Какво бихте желали да постигнете заедно със стипендианта през предстоящата година?
- Това, което те искат да постигнат.
Как гледате на вашата роля на ментор?
- Двупосочно. Надявам се не само младият автор, с когото се срещна, да получи нещо от мен, но и аз да науча нещо от него.
Какви проблеми се налага да преодоляват младите хора във вашата сфера?
- В България е особено трудно, тъй като липсват програми за стипендии и подрепа на млади таланти, цялостно; държавата не отхранва младите си таланти – те затова излизат навън и така обогатяват други култури. Тази стипендия (и фондация „Елизабет Костова“) са прекрасни изключения. Но реално навсякъде е трудно да се занимаваш с изкуство, защото в него, първо, няма пари и за един автор е проблем буквално да се изхранва, второ, понякога няма и подходяща среда, която да окуражава младия писател. И въпреки това много хора искат да пишат и да са писатели. Те обаче не винаги са читатели – тоест това често пъти е само една фантазия, защото без да си страстен читател, ти никога няма да пишеш добре. Реалността е доста по-отрезвяваща. И интересна.
Какви са наблюденията ви върху поколението млади артисти?
- Има талантливи хора и те трябва да се отглеждат, да се захранват, да се окуражават на всяко ниво – от държавно до филантропично-дарителско (призовавам повече български бизнеси и корпорации да се включат, облагородявайки по този начин и себе си), както и до менторски-алтруистично (затова аз участвам в тази програма). Защото това е културата на бъдещето. Без култура едно общество се превръща в популация от консуматори в амнезия. Културата е това, което ни прави нещо много повече от варвари консуматори.
Кой е творецът, който ви вдъхновява/провокира най-много към момента и защо?
- Гениалната писателка и нобелов лауреат Светлана Алексиевич. Поради начина, по който тя дава израз на това, което нарича „самотния човешки глас“. Тя пише виртуозно и с рядка хуманност и лична скромност за голямата човешка история през малките хора, които плащат разоряващата цена на чудовищни политически престъпления. Нейните книги са монумент на човешкото страдание и издръжливост, и би трябвало да се изучават във всяко училище по света, особено в бившите страни от съветската империя, и да са задължително четиво за всеки политик.
