Кери Смит е канадска писателка, илюстраторка и блогър. Известна е като авторка на провокативните бестселъри „Унищожи този дневник” и „Довърши тази книга”, публикувани и на български. Смит се занимава най-вече с това, което Умберто Еко нарича „отворена творба”, която изисква от потребителя да я довърши сам.

------

Знаехте ли, че ще се занимавате с изкуство още от дете?
-    Интересен въпрос. Мисля, че всички деца са артисти, хора на изкуството. За мен думата изкуство е просто етикет. В много древни култури дори няма дума за изкуство. Това е, което ме вълнува най-много напоследък – опитвам се да не отделям изкуството от ежедневния живот. Моят път – аз стигнах дотук на принципа проба-грешка. Станах илюстраторка, защото обичам да рисувам и да гледам рисунки. В началото бях прекалено уплашена да следвам собствените си идеи, затова изпълнявах поръчки. С времето добих увереност и започнах да експериментирам повече. Когато те е страх, е много по-трудно да поемаш рискове, знаете. Вече мога да започна нещо, без да мисля дали някой ще го хареса.

Бихте ли ни казали повече за вашия бестселър „Унищожи този дневник”?
-    Книгата лежи на основата на деконструкцията, на чисто физическите усещания като хвърляне, накапване, мачкане, късане. Идеята е и концептуална, защото изисква от читателя да превърне обекта от едно нещо в друго. Изисквам потребителят да вярва в собственото си произведение, защото иначе няма да се получи. Въображението е нещо, което за мен е много сериозно.

Как започвате нов проект?
-    Не мога да дам конкретен отговор, защото не съм сигурна как точно функционират процесите в мозъка ми. В началото се появява идея, която ми харесва, и ме обсебва. Започвам да чета по този въпрос, да правя проучвания – чувствам се като изследовател. Следва фазата, която не мога да обясня. Правя връзка между нещо, което на пръв поглед няма нищо общо с моята идея. Например научна статия, уебсайт или документален филм. Така обединявам две различни неща и правя нещо ново.

Поддържате блог от повече от 6 години. Как се отразява това на кариерата ви като писателка?
-    Всъщност са 11 години. В началото нямах архив. Разбира се, че ми помогна. Въпреки че си мисля, че читателите ми не купуват книгите ми заради блога, а тези, които четат блога, не винаги харесват книгите. Блогът ми помогна много от гледна точка на поле за експерименти, което е нещо прекрасно. Въпреки че напоследък фокусирам повече творческата си енергия върху книги и други проекти вместо върху него. Получава се така, защото вече има толкова много блогове, толкова хора вече правят едно и също. Да имаш блог отдавна не е нещо уникално и това ме отдалечава от него. Определено трябва да го променя, да го пренасоча в друга посока.

Издателската индустрия отговори ли на очакванията ви?
-    И да, и не. Издателският бизнес е много вълнуващ и аз съм била свързана с него през по-голямата част от живота си. Но в моя случай напредъкът беше бавен, което не е непременно нещо лошо. В началото спечелих много малко пари. Такава е ситуацията при повечето автори. Тогава подписах лоши договори, които бяха изготвени така, че да не получавам нищо. С времето се научих по трудния начин и днес имам невероятен агент, който се грижи за бизнес страната на нещата. Много съм доволна от позицията си сега, защото ми позволява да се захвана с всичко, което искам да реализирам и да покажа на света.

Бихте ли назовали личности, които са ви повлияли?
-    Джон Кейдж, Бруно Мунари, Масанобу Фукока, Бъкминстър Фулър, Гастон Башлар, Ева Хесе, Чарлс и Рей Еймс, Джордж Перес, Корита Кент, Брус Мау, Мей Сартън, Итало Калвино. Това са само някои. Проучванията ми никога не свършват и това е най-хубавото.

Майчинството промени ли живота и работата ви като изключим фактора време?
-    Направи ме много уязвима. Раждането на сина ми е най-голямото ми постижение. За един артист да стане родител е нещо много важно, защото научава повече за интимността, отколкото може да предполага. Вече си давам сметка за много повече неща, които се случват по света. Искам да направя света по-добро място за моето дете и съм готова на големи компромиси.

Какво послание искате да предадете на света?
-    Искам хората да задават въпроси, да гледат от различни гледни точки, да обръщат внимание на случващото се около тях, да се развиват, да живеят истинския живот повече, а не да се осланят само на виртуалните преживявания. В последно време все повече ме вълнува образователната система. Това е свят, който се нуждае от много поправки. Искам да намеря начини да го променя. Чувствам, че съвременният икономически модел трябва да бъде оставен в миналото. Той не е добър вече. Трябва да започнем да изграждаме модел, при който здравето и качеството на живот на хората да са най-важното. Парите не могат повече да бъдат водещото. Култът към тях унищожава нас и планетата ни.

Ако сте на вечеря и имате възможност да поканите шестима души, кои ще бъдат те?
-    Барак Обама, Уолт Уитман, Джон Кейдж, Бруно Мунари, Карл Юнг и Рей Еймс.

Източник: susannahconway.com

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички наркотици са загуба на време. Те разрушават паметта, самоуважението, всичко, което е свързано със самолюбието...“

Кърт Кобейн, американски музикант и поет, роден на 20 февруари преди 53 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.