"ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Обширно интервю с българския писател Георги Господинов беше публикувано в Ел Културал, културната притурка на испанския вестник Ел Мундо. Публикацията е озаглавена "Георги Господинов: "Романът не е ариец"", а авторът Андрес Сеоане отбелязва, че Господинов е "най-представителната фигура на българската следкомуниситческа литература". "Дойче веле" публикува само няколко кратки откъса от интервюто, което е по повод испанския превод на "Физика на тъгата". Преводът на интервюто от испански е на Мария Вутова.

---------------------------

Тъгата, която изследвате, е отвъдпоколенческа, задържа се във времето и хората. Кои са особеностите на българската тъга?

- Когато говорим за българска тъга, трябва да имаме предвид, че самата българска дума е много специфична от фонетична гледна точка. Ако се опитате да я произнесете, ще усетите, че има един вид задавяне, нещо гърлено, което остава неизказано, непроизнесено. Тъгата по онова, което остава неизречено. В българското семейство има една особена култура на мълчанието по лични теми. Познаваме тъгите на старите империи, турския хюзюн и португалската саудаде, които са тъги по всичко онова, което си притежавал и после си загубил. В този смисъл българската тъга е по един свят, който никога не ни е принадлежал, но въпреки това имаме усещането, че сме изгубили.

Фантазията за възстановяване на миналото, за това как се изчерпва утопичният му потенциал, е ключова тема на съвременната фикция. Способен ли е езикът да пресъздаде или да подобри миналото?

- Езикът е способен да опитоми миналото, да го разкаже, да ни накара да го разберем, да живеем с него. Но да се пресъздаде или подобри е опасна игра. Много от днешните идеологии се легитимрат чрез миналото, чрез едно „измислено“, пресъздадено и възстановено минало. Малко в стил Make the past great again.

Манията по капсулите на времето говори за една проекция към бъдещето, особено силна през седемдесетте и осемдесетте години. Защо вече не съществува това усещане?

- Защото страдаме от остър дефицит на бъдеще. Ще го кажа по следния парадоксален начин – в нашето минало имаше много повече бъдеще, отколкото днес. Имаме усещането, че се намираме на ръба, че нищо добро не ни чака - и затова бавно започваме да се обръщаме назад. Бъдещето е отменено, днес живеем с това усещане. Но все пак намирам това усещане, този вид знание за здравословно. Нашите мании по бъдещето никога не са ни разрешавали проблемите и най-после започваме да го разбираме. Може да стигнем до Марс, но това няма да ни помогне да излезем от кухнята на собствените си скандали.

Изминаха почти три десетилетия от падането на Стената и България вече е част от ЕС: какво е останало днес от онази България отпреди 89-та? Изчезнало ли е онова клаустрофобично усещане за изолираност, което чувстваме в романа?

- Бях на 21 години, студент, когато падна Стената. Голяма част от живота на моето поколение мина по улиците на града, по митинги и протести. Спомням си, че на един от първите митинги един колега от университета ни каза: „Не че искам да ви обезкуражавам, но трябва да мине поне една година, за да се променят нещата тук“. И ние му отвърнахме: „Какво говориш, цяла година!?“. Сега, трийсет години по-късно, единствено можем да се смеем на онази наивност. Не съм сигурен, че тази клаустрофобия е изчезнала, поне не за моето поколение, а и за предишното. Още не сме си разказали изцяло историята на онова време, не сме си разказали травмите и личните истории.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).