Роденият в България Илия Троянов от 1971 г. живее в Западна Германия. Учил е в Мюнхен, бил е автор на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ и „Зюддойче цайтунг“. Става известен с първия си роман си „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, публикуван през 1996 г. Автор е на документални книги за Африка, превежда африкански поети на немски език. Многократно е награждаван.

Троянов е известен с критичната си позиция и не се бои да провокира, както прави в това интервю за "Зюддойче цайтунг", препечатано от "Дойче веле".

 -------------------

Г-н Троянов, в неделя германският национален отбор ще играе първия си мач от Световното първенство в Русия. Но Вие умишлено няма да включите телевизора. Защо?

- Международният спорт е просмукан от корупция, а Световното първенство по футбол е най-голямото събитие в тази система. Комерсиализацията, безкритичното сътрудничество с тоталитарни системи, експлоатацията на хора (вижте например работниците в Катар), националистическото инструментализиране (вижте Сочи) - всичко това достигна непоносими размери. Затова смятам, че спортните фенове, към които принадлежа и аз самият, трябва да дадат единствения удачен сигнал, а именно - да спрем да гледаме футбол. Тогава тази гигантска машина за пари ще се сгромоляса, защото тя функционира именно на гърба на нашето лековерие и на нашата преданост.

Труден ли е този доброволен отказ от гледането на футбол?

- Не, не ми е трудно. Опитах се да си спомня кои мачове от последното Европейско първенство са ми харесали толкова много, че щях да съжалявам, ако не ги бях гледал. Честно казано, не можах да се сетя за такъв мач. И въпреки това съм седял някъде с часове и съм зяпал.

Покрай раздуването на това спортно събитие с все повече мачове се получава едно огромно пренасищане, което всъщност е напълно типично за неолибералния капитализъм, чиято цел е да запълни всички празни пространства. Отдавна изчезна възбудата, която изпитвах като дете и която ме караше седмици наред да очаквам с нетърпение някой мач. Дори да оставим настрана скандалите във ФИФА, тази перманентна наличност на футболни срещи води до емоционално обезценяване на отделните мачове.

По време на Европейски и Световни първенства мачове гледат и хора, които иначе изобщо не се интересуват от футбол. Как си го обяснявате?

- Според мен има два вида фенове. Истинските спортни фенове, поне такова е моето впечатление, предпочитат да изгледат някой добър мач от втора лига, който не е плътно подплатен с реклами и не се предава на живо по цял свят. В този мач феновете усещат истинския дух на спорта, който обичат. Другите пък гледат мачове от Световни или Европейски първенства поради простата причина, че става дума за един вид обществено събитие, което е достъпно за всички. И те искат да бъдат част от това голямо събитие. Нещо, което е станало рядкост в нашите раздробени общества.

След допинговите скандали в колоезденето зрителският интерес спадна драстично. Не обаче и във футбола, въпреки корупцията. Защо?

- Важен момент тук е национализмът. На преден план отново излизат старите модели на националната идентичност, честта и славата. А в колоезденето на практика се състезават отделни фирми, с които човек трудно може да се идентифицира.

Смятате ли, че политиците също трябва да бойкотират Световното първенство, като просто откажат да отидат в Русия? Или би било добре да използват посещението си за разговори с провозащитници например?

.- Смятам селективния бойкот за политика без каквото и да било въздействие. Не можеш да кажеш: Имаме нужда от вашия природен газ, но сега на Световното ще ви натрием носа. За съжаление повечето политици се занимават не с конкретни визии, а единствено с реалната политика.

А смятате ли, че футболистите също трябва да заемат политическа позиция?

- В един отборен спорт, какъвто е футболът, отделните играчи почти не могат да взимат самостоятелни решения. А и спонсорските договори на практика запушват устата на футболистите. Който протестира, излага на опасност цялата си професионална кариера. Малко са хората, които са готови на такова нещо. Нечестно е обаче да приписваме отговорността само на спортистите. Защо въпреки измамите при Даймлер, Ауди и Фолксваген няма повече вътрешни информатори? Или пък в големите концерни, които замърсяват нашите океани и земи? На нас просто ни липсва гражданска смелост. И това е проблем на цялото ни общество.

Какво ще правите в неделя, когато германските национали ще играят първия си мач в това Световно първенство?

- В неделя съм в София. Ще седнем двамата с чичо ми и ще си говорим. За дните и седмиците по време на Световното първенство съм планирал много хубави неща. Направил съм си например списък с няколко ресторанта, които винаги съм искал да посетя. По време на Световното първенство там винаги се намират свободни места. Има много предимства, когато човек плува срещу течението.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 79 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).