Александър Сано (41) е известен български актьор, музикант и автор на музика. Завършил е  НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", играл е в Народния театър, в "Сълза и смях",  в СФУМАТО, в "Българска армия" и др. Огромна популярност му носи участието в проекта „Братя Мангасариян". Има осезаемо присъствие в съвременното българско кино.

БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Първо да разкажеш нещо за произхода си – каква е тази смесица от българин, арменец, французин и италианец?

- Простичка математика. Корените ми от страна на майка ми са български, а по бащина линия имам баба французо-италианка и дядо арменец. И аз, двамата ми братя и няколко братовчеди сме от този хибриден резултат. 

С какво си спомняш Асеновград и Русе?

- Асеновград с прекрасно, направо вълшебно детство, прегърнат от Родопите до седмата ми година, а Русе, отново с прекрасно детство, обгърнат с култура и изкуство от най-висок клас. Аз съм южняк със северно възпитание. 

Следват години на учение при Боньо Лунгов и гастроли из софийските театри.

- Преди това и две години в СУ „Климент Охридски“ изучаващ политология, но бързо изправих грешката си. Дебютирах още като студент в Народния театър в постановката „Ромео и Жулиета“ (реж. Лили Абаджиева). Всъщност едва от 5 години имам удоволствието да обикалям и страната с представления. Преди това играех само в софийските театри.

Все още държиш на театъра и на живия допир с публиката, нали?

- Макар киното при мен винаги да е било с предимство, да – не бих се лишил от среща с театралната публика. Изживяването е коренно различно и е незаменимо.

Две думи за ролята ти в „Редки тъпанари“ на Теди Москов.

- Едната от двете ми най-силни и любими роли.

Стефан Москов е искал не само да преобрази свой обичан филм – „Неизвестни извършители“ (1958) на Марио Моничели  в театрално представление, но и да разкаже непринудено и ефектно за забавните приключения на група неудачници, събрали се за сейфов обир „с насмешка и съчувствие“. Получила се е силно въздействаща трагикомедия, в която като боксьора  Пиер Луиджи  - Пепе Сано прави наистина великолепна изява.

А отварянето на вратата от челна стойка е сред тези бисерни гегове, които трудно се забравят.

С какво си спомняш 2004 година?

Най-вече със създаването на „Братя Мангасариян“ и първият ни хит „Бай Мангау“.

Беше ли според теб успешно триото „Братя Мангасариян“?

- За мен от дистанцията на времето това е един симпатичен опит да се предложи добре премислено забавление, което само повърхностно експлоатираше хватките на лековатите шлагери, за сметка на едно скрито иронично и горестно осмисляне на тъжното ни битие – поне така  си мисля, докато слушам и сега „Бай Мангау“ или „Ромео и Юлия“…

Меко е да се каже, че проекта беше успешен. От албум с 10 песни 5 от тях бяха №1 в националните музикални класации. Всякакви номинации (по обясними причини, нито една награда) и най-вече култовият статут на „братята“ и солидна твърда фенска маса. За съжаление в днешно време няма нито един, който да се доближи като заряд, смисъл и удържан от всякаква пошлост в посланията си проект. Фрази от текстовете ни и до днес се използват за жаргон и определения.

Защо беше закрит толкова бързо този проект?

- Е, не беше толкова бързо. Цели 4 години „мъчихме“ хората.  А преди 2 години, дори създадохме „Бай Мангау 2“. Просто като артисти имахме много други неща да кажем извън „Братя Мангасариян“, а времето и живота не са безконечни.

Накратко припомни индивидуалните си музикални изяви и как стана така, че си делил една сцена с „Ейжън Дъб Фаундейшън“ и „Алфавил“?

Ами.., нищо особено. Просто сме концертирали на едни сцени по време на фестивали, това е.

Щастлив ли си в личния си живот? 

- Щастлив съм откъдето и да го погледнеш. И как бих могъл да не съм, обратното би било цинична неблагодарност към живота ми. Спукал съм се от бачкане, за да съм това, което съм и да съм там, където съм..., но за всичко си е нужно и доза късмет. Така че съм благодарен на съдбата си.

Първата си по-значима кинороля получаваш в епичния сериал „Последният господар на Балканите“ през 2005 г. С какво си спомняш работата по него?

- Много благодаря, но ролята ми там е толкова незначима, че дори и аз не си спомням кой знае какво.  Помня, че е първата ми международна продукция и се снимаше в Асеновград. Дядо ми беше много щастлив.

Минават шест години и те гледаме като Дъвката в сагата на Виктор Чучков „Тилт“  - един незабравим хит, който винаги сравнявам по силата на емоционалното си въздействие с „Вчера“ на Иван Андонов.

- И там е много силна историята. Виктор Чучков търси над 2 години актьор за ролята на Дъвката. Кастинг директора Илка Вълчева, с която бях работил в „Последният господар на Балканите“, му казва: „Що не пробвате Саното“. Виктор ми се обади, даде ми сценария, разбрахме се да се видим на следващият ден. Видяхме се и всичко приключи за 20 минути. Това със сигурност ми е една от най-силните роли. За братята Чучкови съм винаги насреща. От „ТИЛТ“ започна кино кариерата ми.

А какво търсеше като Кръстника в трагикомедията на Людмил Тодоров „Миграцията на паламуда“?

- Людмил ме покани, директно без кастинг. Вече ме беше наблюдавал достатъчно дълго, тъй като и той беше сериозно замесен в „ТИЛТ“. Благодарен съм, че успях да си партнирам с великия Велко Кънев в последната му роля.

Стигаме до култовата ти роля на Здравко Киселов – Косъма в легендарната поредица „Под прикритие“ на Димитър Митовски и Виктор Божинов. Тя ли ти донесе най-голяма известност и удовлетворение?

- Всичките ми роли в киното досега са ми носили удовлетворение, но ролята на Косъма ми донесе популярност, повече от всички други взети заедно. Това е разбираемо. Все пак киносалоните не могат да се мерят с телевизиите и интернет.

В моята класация този сериал стои редом до култовата „Бригада“ (2002) на Алексей Сидоров. Твоето мнение какво е?

- Има много добри, направени професионално и изключително талантливо филми (сериали). В единици от тях обаче има и не съвсем обяснима магия, която прави статута им от добър на култов. В „Под прикритие“ това се случи. След като въздейства по същият начин и на разнородна публика по цял свят. Наскоро се върнах от Украйна, където се снимах в най-добрия в момента френски сериал „Бюрото на легендите“. Останах приятно изненадан, когато главният осветител на продукцията дойде при мен с молба за селфи, защото цялото му семейство ми били големи фенове, заради „Под прикритие“. А французите не са много дашни на комплименти към чужденци. 

Разкажи нещо за „Лазар“ (2015) на Светозар Ристовски, който е непознат у нас…

- За мен много добър европейски филм. Разказан от режисьор и оператор изключително емоционално. Страхотни актьори, екип и т.н. Повечето хора наистина не осъзнават, че Европа в най-добро качество съществува и на Балканите. 

Гледах те в още две чуждестранни продукции – „Кербала“ (2015) на Кшищоф Лукашевич, в който като офицерът Сираков избълва в една напечена сцена култова българска псувня и най- вече в „Гомора“ (2017) на Клаудио Купелини, където като Младен показа много висока класа, сравнима с равнището на самата продукция...

- Благодаря..., радвам се, че съм оставил такива впечатления.

Бях започнал да си мисля, че си от малкото съвременни актьори, които взискателно и внимателно избират ролите си и ти ме опроверга след  семплото си участие в „Привличане“ (2018) на Мартин Макариев и особено  като гледах „Революция X“(2018) на Димитър Гочев. Защо се получи този спад?

- Ето това е интересен разговор. Наистина избирам ролите си. Отказал съм 4 за последните 12 месеца. За някои от твърденията ти обаче не съм съгласен, пък и то е въпрос на вкус, така че няма драма. Наистина смятам „Привличане“ за много добър филм. Да направиш добър жанров филм, без да го пресолиш с „екзистенциални философски идеи“, особено в България..., ами то не се е случвало от поне 30 години. Филм направен без грешка на ниво кастинг, режисьор, оператор, звук, саундтрак и всичко… и това от група приятели, без „вездесъщата“ подкрепа на държавата си е за уважение. А най-важното е, че публиката беше наистина силно развълнувана и усмихната след прожекциите. Освен това, запомнете добре името Мартин Макариев. Много ще се изненадате, надявам се в близко време. Гледам филмите ни от 80-те. Толкова много леки, приятни в същото време с безкомпромисно качество, направени за забавление филми сме правили. Това сега се върна именно с „Привличане“. Обратната връзка от хората, за които са правени и двата филма, показва, че сме си свършили работата. Все още нямам от какво да се срамувам ..., но иначе, да – „Революция Х“ можеше да стане и по-добър, въпреки присъствието на образа Мишо. 

А сега накъде? Ще те видя ли в очакваната с интерес екранизация на братя Чучкови „18 % сиво“ или напротив? Ще има ли други ангажименти?

- След седмица започвам снимки в новия проект на Димитър Митовски „Ускорение“. Тепърва ще чувате за него. Иначе в „18 % сиво“ ще видите Руши Виденлиев, който смятам за много талантлив.

Вече навлизаш в творческата си зрелост. За какво мечтаеш като гражданин и творец?

- На 31 май пуснах нова песен „Дзен“ заедно с Тони Рикев – WAHTONY. Там споделям разни мисли.

Сингъл,  да очакваме ли  и други парчета?

- Вероятно ще се появят още три – четири, но това ще стане , когато имам достатъчно време. „Дзен“ я пускаме първо във „Войс“ и веднага след това ще я намерите в you tube. Иначе като творец си мечтая да продължавам да нямам от какво да се срамувам в работата си. Като гражданин мечтая да спра да се срамувам от политиците ни.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.