Александър Сано (41) е известен български актьор, музикант и автор на музика. Завършил е  НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", играл е в Народния театър, в "Сълза и смях",  в СФУМАТО, в "Българска армия" и др. Огромна популярност му носи участието в проекта „Братя Мангасариян". Има осезаемо присъствие в съвременното българско кино.

БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Първо да разкажеш нещо за произхода си – каква е тази смесица от българин, арменец, французин и италианец?

- Простичка математика. Корените ми от страна на майка ми са български, а по бащина линия имам баба французо-италианка и дядо арменец. И аз, двамата ми братя и няколко братовчеди сме от този хибриден резултат. 

С какво си спомняш Асеновград и Русе?

- Асеновград с прекрасно, направо вълшебно детство, прегърнат от Родопите до седмата ми година, а Русе, отново с прекрасно детство, обгърнат с култура и изкуство от най-висок клас. Аз съм южняк със северно възпитание. 

Следват години на учение при Боньо Лунгов и гастроли из софийските театри.

- Преди това и две години в СУ „Климент Охридски“ изучаващ политология, но бързо изправих грешката си. Дебютирах още като студент в Народния театър в постановката „Ромео и Жулиета“ (реж. Лили Абаджиева). Всъщност едва от 5 години имам удоволствието да обикалям и страната с представления. Преди това играех само в софийските театри.

Все още държиш на театъра и на живия допир с публиката, нали?

- Макар киното при мен винаги да е било с предимство, да – не бих се лишил от среща с театралната публика. Изживяването е коренно различно и е незаменимо.

Две думи за ролята ти в „Редки тъпанари“ на Теди Москов.

- Едната от двете ми най-силни и любими роли.

Стефан Москов е искал не само да преобрази свой обичан филм – „Неизвестни извършители“ (1958) на Марио Моничели  в театрално представление, но и да разкаже непринудено и ефектно за забавните приключения на група неудачници, събрали се за сейфов обир „с насмешка и съчувствие“. Получила се е силно въздействаща трагикомедия, в която като боксьора  Пиер Луиджи  - Пепе Сано прави наистина великолепна изява.

А отварянето на вратата от челна стойка е сред тези бисерни гегове, които трудно се забравят.

С какво си спомняш 2004 година?

Най-вече със създаването на „Братя Мангасариян“ и първият ни хит „Бай Мангау“.

Беше ли според теб успешно триото „Братя Мангасариян“?

- За мен от дистанцията на времето това е един симпатичен опит да се предложи добре премислено забавление, което само повърхностно експлоатираше хватките на лековатите шлагери, за сметка на едно скрито иронично и горестно осмисляне на тъжното ни битие – поне така  си мисля, докато слушам и сега „Бай Мангау“ или „Ромео и Юлия“…

Меко е да се каже, че проекта беше успешен. От албум с 10 песни 5 от тях бяха №1 в националните музикални класации. Всякакви номинации (по обясними причини, нито една награда) и най-вече култовият статут на „братята“ и солидна твърда фенска маса. За съжаление в днешно време няма нито един, който да се доближи като заряд, смисъл и удържан от всякаква пошлост в посланията си проект. Фрази от текстовете ни и до днес се използват за жаргон и определения.

Защо беше закрит толкова бързо този проект?

- Е, не беше толкова бързо. Цели 4 години „мъчихме“ хората.  А преди 2 години, дори създадохме „Бай Мангау 2“. Просто като артисти имахме много други неща да кажем извън „Братя Мангасариян“, а времето и живота не са безконечни.

Накратко припомни индивидуалните си музикални изяви и как стана така, че си делил една сцена с „Ейжън Дъб Фаундейшън“ и „Алфавил“?

Ами.., нищо особено. Просто сме концертирали на едни сцени по време на фестивали, това е.

Щастлив ли си в личния си живот? 

- Щастлив съм откъдето и да го погледнеш. И как бих могъл да не съм, обратното би било цинична неблагодарност към живота ми. Спукал съм се от бачкане, за да съм това, което съм и да съм там, където съм..., но за всичко си е нужно и доза късмет. Така че съм благодарен на съдбата си.

Първата си по-значима кинороля получаваш в епичния сериал „Последният господар на Балканите“ през 2005 г. С какво си спомняш работата по него?

- Много благодаря, но ролята ми там е толкова незначима, че дори и аз не си спомням кой знае какво.  Помня, че е първата ми международна продукция и се снимаше в Асеновград. Дядо ми беше много щастлив.

Минават шест години и те гледаме като Дъвката в сагата на Виктор Чучков „Тилт“  - един незабравим хит, който винаги сравнявам по силата на емоционалното си въздействие с „Вчера“ на Иван Андонов.

- И там е много силна историята. Виктор Чучков търси над 2 години актьор за ролята на Дъвката. Кастинг директора Илка Вълчева, с която бях работил в „Последният господар на Балканите“, му казва: „Що не пробвате Саното“. Виктор ми се обади, даде ми сценария, разбрахме се да се видим на следващият ден. Видяхме се и всичко приключи за 20 минути. Това със сигурност ми е една от най-силните роли. За братята Чучкови съм винаги насреща. От „ТИЛТ“ започна кино кариерата ми.

А какво търсеше като Кръстника в трагикомедията на Людмил Тодоров „Миграцията на паламуда“?

- Людмил ме покани, директно без кастинг. Вече ме беше наблюдавал достатъчно дълго, тъй като и той беше сериозно замесен в „ТИЛТ“. Благодарен съм, че успях да си партнирам с великия Велко Кънев в последната му роля.

Стигаме до култовата ти роля на Здравко Киселов – Косъма в легендарната поредица „Под прикритие“ на Димитър Митовски и Виктор Божинов. Тя ли ти донесе най-голяма известност и удовлетворение?

- Всичките ми роли в киното досега са ми носили удовлетворение, но ролята на Косъма ми донесе популярност, повече от всички други взети заедно. Това е разбираемо. Все пак киносалоните не могат да се мерят с телевизиите и интернет.

В моята класация този сериал стои редом до култовата „Бригада“ (2002) на Алексей Сидоров. Твоето мнение какво е?

- Има много добри, направени професионално и изключително талантливо филми (сериали). В единици от тях обаче има и не съвсем обяснима магия, която прави статута им от добър на култов. В „Под прикритие“ това се случи. След като въздейства по същият начин и на разнородна публика по цял свят. Наскоро се върнах от Украйна, където се снимах в най-добрия в момента френски сериал „Бюрото на легендите“. Останах приятно изненадан, когато главният осветител на продукцията дойде при мен с молба за селфи, защото цялото му семейство ми били големи фенове, заради „Под прикритие“. А французите не са много дашни на комплименти към чужденци. 

Разкажи нещо за „Лазар“ (2015) на Светозар Ристовски, който е непознат у нас…

- За мен много добър европейски филм. Разказан от режисьор и оператор изключително емоционално. Страхотни актьори, екип и т.н. Повечето хора наистина не осъзнават, че Европа в най-добро качество съществува и на Балканите. 

Гледах те в още две чуждестранни продукции – „Кербала“ (2015) на Кшищоф Лукашевич, в който като офицерът Сираков избълва в една напечена сцена култова българска псувня и най- вече в „Гомора“ (2017) на Клаудио Купелини, където като Младен показа много висока класа, сравнима с равнището на самата продукция...

- Благодаря..., радвам се, че съм оставил такива впечатления.

Бях започнал да си мисля, че си от малкото съвременни актьори, които взискателно и внимателно избират ролите си и ти ме опроверга след  семплото си участие в „Привличане“ (2018) на Мартин Макариев и особено  като гледах „Революция X“(2018) на Димитър Гочев. Защо се получи този спад?

- Ето това е интересен разговор. Наистина избирам ролите си. Отказал съм 4 за последните 12 месеца. За някои от твърденията ти обаче не съм съгласен, пък и то е въпрос на вкус, така че няма драма. Наистина смятам „Привличане“ за много добър филм. Да направиш добър жанров филм, без да го пресолиш с „екзистенциални философски идеи“, особено в България..., ами то не се е случвало от поне 30 години. Филм направен без грешка на ниво кастинг, режисьор, оператор, звук, саундтрак и всичко… и това от група приятели, без „вездесъщата“ подкрепа на държавата си е за уважение. А най-важното е, че публиката беше наистина силно развълнувана и усмихната след прожекциите. Освен това, запомнете добре името Мартин Макариев. Много ще се изненадате, надявам се в близко време. Гледам филмите ни от 80-те. Толкова много леки, приятни в същото време с безкомпромисно качество, направени за забавление филми сме правили. Това сега се върна именно с „Привличане“. Обратната връзка от хората, за които са правени и двата филма, показва, че сме си свършили работата. Все още нямам от какво да се срамувам ..., но иначе, да – „Революция Х“ можеше да стане и по-добър, въпреки присъствието на образа Мишо. 

А сега накъде? Ще те видя ли в очакваната с интерес екранизация на братя Чучкови „18 % сиво“ или напротив? Ще има ли други ангажименти?

- След седмица започвам снимки в новия проект на Димитър Митовски „Ускорение“. Тепърва ще чувате за него. Иначе в „18 % сиво“ ще видите Руши Виденлиев, който смятам за много талантлив.

Вече навлизаш в творческата си зрелост. За какво мечтаеш като гражданин и творец?

- На 31 май пуснах нова песен „Дзен“ заедно с Тони Рикев – WAHTONY. Там споделям разни мисли.

Сингъл,  да очакваме ли  и други парчета?

- Вероятно ще се появят още три – четири, но това ще стане , когато имам достатъчно време. „Дзен“ я пускаме първо във „Войс“ и веднага след това ще я намерите в you tube. Иначе като творец си мечтая да продължавам да нямам от какво да се срамувам в работата си. Като гражданин мечтая да спра да се срамувам от политиците ни.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 101 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.

Когато талантът се превърне в звезда

Брадли Купър в „Роди се звезда“ е реалист, показва света на шоу бизнеса такъв, какъвто е, но без захаросване или излишно очерняне.