Катарина Раабе е известна германска редакторка, работеща за едни от най-известните издателства от 80-те години досега. От 2000 г. отговаря за източноевропейската програма на издателство Suhrkamp. Преди дни Раабе даде интервю за faz.net. Публикуваме го със съкращения.

---------------------------------
Направихте известни автори като Юри Андрухович, Йоанна Батор, Катя Петровская и Анджей Стасиук чрез многото преводи на източноевропейска литература. Затова получихте и награда. Какво е характерно за литературата на Източна Европа?
-    Историческа обремененост, съзнание за форма, ирония, поетичен интензитет като отговор на несигурността на живота. В Русия и държавите между нея и Запада авторите се трансформират бързо след травмата на диктатурата. С моята програма се опитвам да залича понятието „източноевропейска литература”. Тя не съществува, има само 17 езика, непознати традиции и няколко образа, които внезапно вадят на светло една голяма „малка литература”.

Учили сте за цигуларка, как стигнахте до литературата? И как пламна възхищението ви от тези 17 езика?
-    Израснах с книгите. Липсваше ми нещо за музикант. Решаващи бяха промените през 1989 г. и основаването на берлинското издателство Rowohlt. Тогава започна нова епоха. Кандидатствах и бях приета след 3 години. Първите книги от Имре Кертеш и Петер Надаш тъкмо бяха излезли. Редактирането на „Kaddisch für ein nicht geborenes Kind“ на Кертеш и „Buch der Erinnerung“ ми даде нов вътрешен компас.

Как откривате автори, които тук често са напълно непознати?
-    Държа си ушите наострени. През годините се създаде мрежа между Балтийско море и Кавказ. Автори, преводачи, издатели, журналисти, агенти – всички те знаят: има една луда в Берлин, която се интересува от нас. Това обаче не стига, трябва сама да прочета, за да произнеса „присъдата”.

Прави впечатление, че избирате авторите и по това дали произведенията им разказват нещо и за държавите, от които произхождат. Така ли е?
-    Не. Търся автори, които да ни разкажат нещо, но така, че да ни напомнят, че носим в себе си трудна история. Техните книги трябва да допълват нашия литературен контекст. И когато успяват да ни разказват и за страните си – както украинците например, това е просто късмет.

Как преценявате преводите, как намирате подходящите преводачи? Самата вие говорите ли руски, украински, полски?
-    Учила съм интензивно руски, в четирите ми най-важни езика имам основни познания. Но без отлични преводачи програмата ни щеше да е провал. С някои от тях работя от 20 години, често те превеждат всичко ново от „своя” автор.

Каква роля играят писателите днес в държавите от Източна Европа?
-    Същата, каквато и при нас - показват неуредиците. Всъщност рискуват много. В Русия, Беларус, Унгария ги заплашват, ако не принадлежат към патриотарската фракция. Там обаче се чувства по-силно, отколкото при нас, че литературата играе важна роля в процеса на саморазбиране на обществото.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Като млад идиот глупашки не схванах, че босовете на филмови компании, естествено, предлагат на някого само това, с което самите те могат да правят пари.“

Франсис Форд Копола, американски режисьор и сценарист, роден на 7 април преди 81 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.