Яна Стоянова е родена в София. Завършила е руско училище и руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работила е като журналист, преводач, офис организатор, понастоящем "отбива трудовия си стаж" в НЕК. Пише разкази. Автор е на блога "За жените от живота". Предстои да излезе от печат първата й книга "Качамак за душата" на издателство "Жанет 45".

-------

Какво работите? Има ли връзка са литературата?

- Аз съм филолог – това винаги има връзка с литературата. По професия съм преводач с руски език. В момента работя в Националната електрическа компания.

Писането бягство ли е за Вас от действителността, или предпочитате да я пречупвате през ироничния си поглед?

- Не бягам от действителността – много здраво стъпвам по земята. И, дори да прозвучи налудничаво, харесвам си живота, а действителността по рождение си я пречупвам през чувството за хумор. Така съм устроена. Някъде дълбоко в съзнанието ми нещо винаги дава накъсо и хващам смешното там, където другите не го виждат. Опитвам се да го покажа на читателите. Смехът е миг щастие, парченце надежда и лек за душата.

Защо избрахте жанра на късия разказ? Казват, че е най-трудният?

- Защото ме мързи да „разтягам локуми“, защото през деня съм затънала до гуша в битови, домашни, работни и роднински задачи и нямам време, защото обожавам Чудомир, Удхаус и Тери Пратчет и, защото открих, че ми се отдава. Написването на един разказ ми отнема не повече от 20 минути, до половин час. По-важно е да хвана момента – удари ли ме вдъхновението, работата е опечена. Снежинките от вдъхновение наоколо могат да се превърнат в истинско „творческо възпаление“ понякога. Ако в годините на моята младост имаше професия „медиатор“, сигурно щях да стана такава – все си завирам пръстите там, където нещо скърца и се опитвам да сдобрявам хората. А най-обичам да организирам чуждото свободно време. Писането е един добър начин да ги оставя на мира (шегувам се).

В блога си и в разказите си, които прочетохме от първата Ви книга, темите са от всекидневието, "непосилната лекота на битието". Как успявате да избегнете баналното?

- Никак. Вие успявате ли? Битието е част от живота – непосилно, банално и винаги объркано. Аз само се старая да го облекча. Да го разнообразя за себе си и околните. Харесва ми да разсмивам - ако предизвикам поне една усмивка, значи съм си свършила работата.  

Кажете ни какъв е вкусът Ви в изкуството - какво харесвате, любими автори, жанрове?

- Лелее, тук няма да ми стигне една страница! Харесвам различни и често противоположни едно на друго неща. Рискувам да стана досадна. Някои от любимите си автори споменах преди малко, обичам детективи, фентъзи, а за смислена фантастика (такава, в която не се леят кървища и демонски лиги на кило) просто душа давам! Миналата година „Първи контакт“ ми легна и чисто професионално на душата – сценаристите изтънко са познавали работата на преводача. Казах ли ви, че си обичам професията? Харесвам класическа музика и Горан Брегович, R&B и „Контрол“ (да ме прости Господ!). А също Астрид Линдгрен, Ю Несбьо, Реймънд Чандлър, Агата Кристи... стига толкова, че ще кажа някоя глупост.

Имате ли деца? Как се справяте със синдрома на дисплеите? Изгубени ли са днешните деца като читатели на книгите?

- Имам две прекрасни мамини звездици. Тази година ще навършат съответно 14 и 11 години. Залепени са за дисплеите. Не го намирам за страшно - те живеят в среда, която нашето поколение им е създала, с какво право ги виним, че детството им минава в интернет? Моята задача като родител е да ги науча да плуват в това море от информация, за не се удавят. Да умеят да отсяват зърното от плявата. Знаете ли защо нашето детство е минало в игри навън? Много просто – тогава нямаше интернет, нямаше социални мрежи, а компютрите бяха нещо извънземно. Ние дадохме тези придобивки на децата си, а сега ревем с пълно гърло колко е лошо. Защо? Интернет е велика сила, вие, аз, всички ние работим в това пространство, защо тогава да корим децата си, че вършат същото? Важно е да ги научим да се пазят и да внимават къде стъпват. С останалото те сами ще се справят. И да, днешните деца четат, просто не по начина, по който ние четем. Те поглъщат тонове информация, поднесена наготово, „сдъвкана“ и преработена от самите нас – не го забравяйте! След като се издават книги, значи за тях има и читатели, нали? 

Какво мислите за живота в България? 

- С риск да ме линчуват една трета от читателите ще кажа това, което действително мисля. Животът е такъв, какъвто си го направиш! Независимо дали живееш в България, САЩ или в Мозамбик. Ама нещо не ти харесва? Промени го, нагласи го така, че да ти пасва. Не понасям мрънкането на хора, които чакат наготово от държавата и отиват в чужбина с надеждата чуждата държава да им се подложи. Безплатен обяд няма. И никъде, нито една държава не е длъжна на никого. Аз лично съм си устроила живота в България така, че да ми е приятно. Да, и тук може да се живее добре – вярвайте ми. Въпрос на личен избор. Всеки камък си тежи на мястото – аз своето съм го намерила.

Смятате ли, че гласът на хората на изкуството се чува достатъчно силно? Влияят ли те на общественото мнение?

- Гласът на хората на изкуството е от огромно значение за всяко цивилизовано общество. Една дума, казана в точния момент, може да преобърне хода на историята. А в каква посока – зависи от нас. Колкото до силата на този глас – за да бъде чут, трябва да е добре организиран и най-вече силен, много силен!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Поет по-скоро е този, който вдъхновява, отколкото онзи, който изпитва вдъхновение.“

Пол Елюар, френски поет, роден на 14 декември преди 123 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.