Христо Христов е разследващ журналист и изследовател на архивите с 26-годишен професионален опит. Работил е във вестниците "Демокрация", "Дневник" и "Капитал". Основател е на независимите сайтове Държавна сигурност.com, agentibg.com, pametbg.com. Автор е на книгите: "Държавна сигурност срещу българската емиграция", "Убийте "Скитник", "Тайните фалити на комунизма", "Двойственият живот на агент "Пикадили", биография на Тодор Живков и др., съавтор е в сборниците "Бивши хора", "Корупционната България". 

Препечатваме интервюто му за в. "Сега".

 ---------------------

Интелектуалката Юлия Кръстева - едно от най-разпознаваемите български имена по света, беше осветена като агент на комунистическата Държавна сигурност (ДС) и това предизвика разделение на обществото у нас и силен критичен отзвук в чужбина. Като дългогодишен изследовател на архивите на ДС бихте ли обобщили резултата от разкриването на досиетата, което още не е приключило след близо 30-годишния ни вече преход. Какво разбрахме от тях за последните 11 години, откакто работи комисията?

- Разделението на обществото по казуса "Юлия Кръстева" показа, че не се научихме да четем досиетата. Всеки има право на мнение, но те се четат необективно, защото тук имаме конкретни документи - над 250 страници, виждат се много ясни неща за контактите. От досието й липсват основни документи, задължителни за всяко едно досие на сътрудник на ДС.

Но група интелектуалци се хвърлиха в открита защита, която не е обективна. Смятам, че досиетата на всички сътрудници, които бяха обявени досега, без да има запазени сведения от самия сътрудник, трябва да се четат еднакво. След като се оспорва, че Кръстева е сътрудник на ДС, аз си задавам въпроса - къде бяха тези хора, когато беше обявено досието "Гоце" например? Защо не изразиха същата позиция тогава? Досието на президента Георги Първанов е аналогично на това на Юлия Кръстева - нямаше запазени сведения от него. Има хиляди такива дела. Затова подобен прочит изключително вреди и изкривява нещата. Не ги прави обективни. 

Това, че досиетата са прочистени, пречи ли да се възстанови истината?

- Има много ясна и строга система на оперативен отчет в ДС. 40% от досиетата са прочистени в началото на прехода, а отделни досиета са унищожавани и по-късно, дори по времето на управлението на СДС - комисията по досиетата намери бележки отделни досиета да не се пипат, с разрешения на министри, до определени години. 

На какво разчитат осветените сътрудници, които твърдят, че това не е вярно?

- На коментари от типа "вербовчиците се надсмяха отново над своите жертви". На насаждането на мнението, че законът не бил достатъчно ясен. Много ви моля - дайте да не превръщаме агентите в жертви! Жертвите са съвсем други. Жертвите на ДС са виждали Франция само във филмите на Луи дьо Фюнес. Нека да не объркваме тези категории заради един-единствен човек, бил той световноизвестен философ. Никой не подлага на съмнение неговите научни завоевания. Но тук трябва да се научим да четем обективно досието. Всъщност ДС е целяла именно това - прочистените досиета да объркват и да манипулират. 

Бих попитал - ако действително Юлия Кръстева е жертва, защо не си е прочела досието още през 90-те? Защо не го е публикувала и да каже: "Вижте какво досие ми е направила ДС." Защо други интелектуалци като Милчо Левиев си взеха досиетата и им дадоха гласност като истински жертви?

Знаете ли колко от осветените заведоха дела срещу комисията по досиетата и ги спечелиха?

- Има няколко такива случая, с по-точна статистика разполага комисията по досиетата. Те обаче се случиха, след като определени състави на Върховния административен съд (ВАС) нарушиха постоянната 7-8-годишна практика по тези дела. А противниците на отварянето на досиетата се опитаха дори да вкарат съда в желанието си да попречат на процеса на осветяване на архивите на ДС. Предишният шеф на ВАС Георги Колев беше сезиран от омбудсмана за противоречивата практика и за първи път в историята си общото събрание на ВАС отказа да уеднакви практиката си. Огромен проблем е, че съдът почна да тълкува какво да прави комисията, а законодателят не му е дал такова правомощие. 

Имаше и дело в Страсбург - заведе го Хараламби Анчев, министър на правосъдието в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Той загуби делата в България и заведе дело в Страсбург. Съдът там излезе с решение през януари т.г., като отхвърли жалбата му и постанови, че отварянето на досиетата е право на осведоменост в България и комисията и законът са използвали всички защитни механизми, за да не бъде ощетено съответното обявено лице. Случаят на Анчев е аналогичен - прочистено досие, има само картони и рапорт за вербовка. Той се жалва в Страсбург, че комисията не е преценила дали той реално е извършил дейност. Комисията няма такива правомощия по закон, защото законодателят е преценил, че би се получила субективна оценка. 

Възможно ли е комисията да е осветила действащи агенти на службите?

- Ами ние не знаем кои са действащите агенти на службите. Комисията по досиетата проверява сътрудниците на Държавна сигурност до 1991 г., не действащи агенти. Тя например провери ръководителите на службите за сигурност - ДАНС, военната полиция и НСО. И обяви кои от тях са сътрудничили на ДС, без да обявява тяхната съвременна длъжност.

Важно е да се знае, че комисията работи по списък, който е съставен от Народното събрание, и той е вписан много ясно в закона. Така че никой на никого не вади в този момент досието, както се намеква за Кръстева. Дошъл е редът на литературните издания, тя фигурира там, затова сега излиза досието й. В момента продължава глобалната проверка на медиите, която частично беше извършена през 2009-2010 г. 

Можем ли да очакваме още изненади от досиетата?

- Трудно е да се каже, вече излязоха много имена на известни хора. Аз лично вече не се изненадвам от нищо. Такава е историята. 

Това, което ми прави впечатление, е, че много малко хора успяха да скъсат веригата на своята зависимост. Един от малкото хора, които намери смелост, е Иво Инджев още в началото на прехода. ДС никак не обича хора, които са били зависими, да се откъсват сами. Той още плаща за това нещо. 

Моята позиция е, че след 10 ноември всеки човек има право да смени принципите си или да не си ги смени. Много малко хора си смениха позициите, за да работят за демокрацията в България. 

Имаме ли вече голямата картина на тоталитарните времена? 

- Не, нямаме я. Имаме много отворени досиета, които могат свободно да се четат, но много малко е осмисленото. Нямаме анализ, той се прави много трудно. Говоря за анализ на влиянието на сътрудниците на ДС и на кадровите й служители върху прехода. 

Не се ли получава така, че именно кадровите служители, които са в основата на всичко, остават в сянка? Срещу тях никой не говори, имената им не се въртят. Вербовчици и всякакви хора, които са оказвали натиск, са оставени на мира. Не им научихме имената, няма и да ги запомним кои са. Те не понесоха никакви негативи.

- Имената ги има във всички решения на комисията по досиетата. Да, те не понесоха негативи и моят въпрос е: защо хората, които бяха осветени като сътрудници и твърдят, че са оклеветени, не заведоха дела срещу своите вербовчици, срещу агентите, които са донасяли? Защо не посмяха? Защо не съдиха Атанас Семерджиев, докато беше жив? Той е човекът, който утвърждава прочистването на досиетата през 1990 г., така че да не излезе цялата истина. 

Какво никога няма да разберем от досиетата? Какво ще остане скрито?

- Труден въпрос. Надявам се, че по-скоро ще разберем. Гледам оптимистично, че все пак въпреки унищожените досиета ние ще разберем истината. Давам пример с убийството на писателя Георги Марков: класически случай, унищожено досие от 16 тома, в което са били разработките за неговото убийство, контактите с КГБ, отровата най-вероятно, хората, които са утвърдили това, и агентът, който го е извършил. Но като жертва на ДС той излиза при паралелно търсене в другите архиви на ДС, т.нар. служебни. Системата на ДС е такава, че нищо не може да се скрие. Така открих много документи, които потвърдиха абсолютно категорично, че зад убийството на Георги Марков се крие ДС. Извадих досието на единствения заподозрян, който изведнъж забогатява след 1978 г. и идва тук на почивки. А българската държава отказа да предаде това досие на международното разследване. 

Така че от своя опит от 1998 г. до сега знам, че при обективно и последователно търсене, дори и при унищожени досиета, картината може да бъде сглобена. 

Ние, изследователите, сме длъжници на обществото, защото има много отворени досиета, но не всички са прочетени и още не сме дали голямата картина за влиянието на агентите върху прехода, който беше неслучайно контролиран от тях, неслучайно те имаха и имат ключови постове във всички институции. Надявам се, че този анализ ще бъда направен скоро. Той е много важен за осмислянето на това защо сме в сегашното положение.

Коментари  

+1 #1 Петър Величков 06-04-2018 20:51
Истината винаги излиза като масло над вода. Жалкото е, че у нас освен Христо Христов не виждам други смелчаци.
Цитиране
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Животът започва от другата страна на отчаянието.”   

Жан-Пол Сартр, френски философ, роден на 21 юни преди 113 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.