Теодора Духовникова (41) завършва класическата гимназия в София. През 2000 г. завършва актьорско майсторство в класа на професор Снежина Танковска. Най-известните й роли в театъра са г-ца Д`Олбак в „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит, Мерилин в „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, Оливия в „Идеалният мъж“ от Оскар Уайлд, Мария в „Процесът срещу богомилите“ от Стефан Цанев и Регина в „Лисичета“ от Лилиан Хелман. Играе на сцената на Театър 199 в постановката „Гарванът“ от Калина Попянева. Участва в множество български филми. Тя е българският глас на разказвача в късометражният филм „Сляпата Вайша“ по разказа на Георги Господинов.

-------

АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

Публиката със сигурност има нужда и от по-ведри истории. 

- Публиката не би се оплакала от тези филми със социално-реалистична насоченост, ако в последните години не й се предлагаше само това. Въпреки че аз харесвам "Урок" и "Безбог", би било ужасно, ако само такива истории се правят и се появяват. Ако нещо хубаво се случи на българското кино през тези две години, то е, че се появиха много и различни филми - и детски, и исторически... Ето "Възвишение" - страхотен филм, оценен и от публиката. Но при нас все така се получава с реакцията, че когато половината народ каже "уау", другата половина казва - "аре бе, какво толкова се прехласваш". В определени кръгове битува една претенция - ох, пак ме занимават с тия български филми... Все едно някой работи специално да обиди и засегне възвишения им вкус! Е, да, нямаме "Три билборда извън града" и Star Wars - тая година нямаме. И аз обичам да гледам примерно селекцията в Кан. Но тези хора дали съзнават от колко много продукция е избрана тя, колко много са отпаднали и колко хора са работили, за да се случат тия филми? Важно е в каква среда е поставен един човек, независимо колко е талантлив. Колкото и да си талантлив, ако почвата е суха - сам талант пролет не прави. У нас тези процеси на "подготвяне на почвата" са едва в началото. Въпреки че за мен "Възвишение" си е просто прекрасен. Мисля, че е най-хубавият български филм от новото време.

Не е лошо все пак да има и критично говорене, особено от професионалистите. Не може да се премълчават недостатъците, защото някой щял да се обиди.

- На мен ужасно вече ми липсва професионална критика. И когато се оваканти това място - на критика, на него идват или десните колонки на вестниците, които само преразказват сюжета, а любимият въпрос на списващите ги е "разкажете интересна случка от снимачния период", или фейсбук инфлуенсърите. Те почти всички са ми приятели и познати, пишат много остро, много интересно - но понеже пишат по пет статуса на ден, в един момент започват от всичко да разбират и по всичко да се изказват, като някакъв пенкилер. И когато вземат да те четат хора, които са компетентни по темата - независимо дали статусът ти е политически, за кино или за театър, цялата работа започва да става малко несериозна.  Все още няма критика в България, която да формира представа. Заради която хората да кажат "ми аз няма да го гледам този спектакъл", както е например в Русия - критикът буквално може да "убие" един спектакъл. Или обратното - да направи така, че да няма месеци наред билети за него. Тук такова нещо няма. 

Доколко политическите процеси зад изкуството - делегирани бюджети, смени на министри, на театрални ръководства - засягат вас, актьорите?

- Естествено, че ни засягат. Естествено, че бих променила хиляди неща. Имаме нужда от жестоки реформи и в киното, и в театъра. Аз обаче не вярвам, че в тая държава някой някога ще направи истинска реформа, защото никой няма полза от нея. Който и да направи реформата, от която реално има нужда - в театъра, киното или в която и да е област, той никога повече няма да бъде избран, няма да бъде политик. Защото ние сме в такова време разделно, че трябва да се реже месо, за да расте ново. Тръгваме да правим нещо, писват сто човека и айде сега, няма да го правим и ще мислим компромисен вариант. Ние сме като някакъв човек на система, който се поддържа едвам, вегетира там нещо. Няма как да се случат тия филми, които мечтаем да видим, нито този театър - не само като представление, но и като концепция. Ние просто поддържаме едно тяло в състояние на лека упойка.

Не е ли обезкуражаващо, когато не виждаш перспектива, не виждаш пълната реализация на усилията си?

- Обезкуражаващо е, разбира се. Когато трябва да отида в телевизията и да говоря за някой филм или постановка - говоря по начина, по който "трябва". Ако обаче си мой приятел и дойдеш вкъщи на гости в неформална обстановка, виждаш колко всъщност ни е тежко, колко много плачем и колко сме разочаровани, колко малко ни харесват нещата, които сме направили. Но знаеш, че няма как, защото това трябва някак да продължи, да дърпаш да се случи...

Какво те кара да продължиш? Много хора потърсиха щастието си в чужбина.

- За съжаление или не, аз мисля, че актьорската професия не е възможна другаде освен у дома ти. Познавам много хора, които отидоха в чужбина. Ти никога нямаш шанс да говориш и да играеш на този език така, както на родния си - ако ще да си овладял до съвършенство акцента и всичко. Има някаква памет, има нещо, което няма да ти се даде, врати, които винаги ще бъдат затворени пред теб, който си чужденец. Затова и никога не съм искала да емигрирам. Никога нищо не ме е правило по-щастлива от професията ми. Както и никога нищо не ме е правило по-нещастна. Боже мой, ако хората знаеха колко е трудно да бъдеш актьор тук и сега, нямаше да бъдат чак толкова надменни в отричането си. 

Има ли все пак в България наплив от кандидат-актьори?

- Мисля, че положението е критично. Когато ние кандидатствахме, класовете бяха много по-малки - максимум 15 души. Сега са три класа по 30-40 човека, защото всеки един студент носи пари на институцията. Това е абсолютно порочно, защото ти произвеждаш безработни и излъгани хора: няма нужда от толкова много актьори. Защото можеше през тези пет години те да намерят това, което истински ще обичат и което ще правят добре.

Със съкращения

Пълният текст на интервюто ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 77 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.