Бенджамин Ладуиг е дългогодишен учител по английски и творческо писане и заедно със съпругата си – приемен родител на тийнейджърка с аутизъм. „Невъзможното бягство на Джини Мун“ е дебютният му роман, преведен на 16 езика и обявен за една от книгите на годината от „Амазон“. Книгата ще излезе и на български.

-------

 Критиците не спряха да хвалят „Невъзможното бягство на Джини Мун“. Учуден ли сте от изключително позитивната им реакция?

- Нямам думи, с които да изразя своята благодарност. Това означава, че хората ги е грижа за деца като Джини, които са преминали през системата за осиновяване и страдат от проблеми с менталното развитие. Хората се вслушват в гласа на Джини, който някак съвсем естественo зазвуча в главата ми, докато работех по романа. Джини е искрена във всичко, което казва и прави, макар и то почти винаги да е погрешно. Много читатели ми писаха, че точно това противоречие в нейния характер им допада най-много.

Как успяхте да представите гледната точка на младо момиче, страдащо от аутизъм, по един толкова достоверен начин?

- Вслушвайки се в гласа й, започнах да разбирам нейното състояние, но това в никакъв случай не значи, че тя представлява всички деца с аутизъм. От личен опит мога да потвърдя, че всяко дете с аутизъм има уникален начин на изразяване. Но те имат нещо общо помежду си: използват езика като инструмент, чрез който изразяват своите нужди, а не като средство за споделяне на чувства. Според мен мозъците им са устроени така, че да разбират много повече чрез невербалната комуникация, отколкото чрез езика.

Какво научихте със съпругата ви, след като станахте приемни родители на момиче с аутизъм?

- Най-важното беше осъзнаването на необходимостта да общуваме с други родители. Това важи за всички, но когато осиновиш дете с подобни затруднения, е много по-трудно, особено като се има предвид, че то вероятно вече е преминало през няколко приемни семейства и нелеки условия на живот. Освен роднините и приятелите, на които можехме да разчитаме, разполагахме и с подкрепата на социални работници, учители и психолози. Честно казано, нямаше да се справим без тяхната помощ.

Надявате ли се романът да бъде възприет като „наръчник от първа ръка“ за света, в който живеят хората с аутизъм?

- По-скоро се надявам, че ще накара хората да преосмислят това, което казват децата. Аутизмът на Джини намери място в романа, защото бях запознат с него, но исках да обърна специално внимание на начините за комуникация. Хората трябва да се изслушват. Всички трябва да се замислим за начина, по който виждаме останалите, преди да ги съдим за каквото и да било.

Точността е от изключително значение за Джини. Съумял сте да уловите начина, по който Джини неотлъчно следва правилото „само по един въпрос наведнъж“, а началото на всяка глава е отбелязано с дата и час. Разкажете ни повече за този интересен похват, който предава необикновена атмосфера на романа.

- Точността идва от нуждата на Джини да контролира всичко около себе си, защото това й носи сигурност. Стереотипът, че аутистите като цяло са изключително добри в боравенето с числа, е пълна измислица. Да, голяма част от тях се интересуват от числата, но не всички са добри математици. Причината за интереса, който аутистите проявяват към времена, дати и количества, идва от факта, че тези неща са обективни. Ако кажа, че се чувствам зле, това може да означава поне две различни неща. Ако кажа, че всеки от нас има по една курабийка, то значението на думите ми не подлежи на интерпретация.

Съпругата и дъщеря ви включиха ли се в процеса на писане?

- Съпругата ми прочете голяма част от книгата, докато все още я пишех, и ми даде безценни съвети. Дъщеря ми изобщо не й обърна внимание, докато не получихме първите бройки от издателя. След това пожела да я прочете и й дадохме един екземпляр. Според нея Джини е „лошо момиче“, защото престъпва някои правила и дори използва лоша дума! В крайна сметка за нея това бе една дълга и отегчителна книга (без картинки!), която татко й бе написал.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 77 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .