Бенджамин Ладуиг е дългогодишен учител по английски и творческо писане и заедно със съпругата си – приемен родител на тийнейджърка с аутизъм. „Невъзможното бягство на Джини Мун“ е дебютният му роман, преведен на 16 езика и обявен за една от книгите на годината от „Амазон“. Книгата ще излезе и на български.

-------

 Критиците не спряха да хвалят „Невъзможното бягство на Джини Мун“. Учуден ли сте от изключително позитивната им реакция?

- Нямам думи, с които да изразя своята благодарност. Това означава, че хората ги е грижа за деца като Джини, които са преминали през системата за осиновяване и страдат от проблеми с менталното развитие. Хората се вслушват в гласа на Джини, който някак съвсем естественo зазвуча в главата ми, докато работех по романа. Джини е искрена във всичко, което казва и прави, макар и то почти винаги да е погрешно. Много читатели ми писаха, че точно това противоречие в нейния характер им допада най-много.

Как успяхте да представите гледната точка на младо момиче, страдащо от аутизъм, по един толкова достоверен начин?

- Вслушвайки се в гласа й, започнах да разбирам нейното състояние, но това в никакъв случай не значи, че тя представлява всички деца с аутизъм. От личен опит мога да потвърдя, че всяко дете с аутизъм има уникален начин на изразяване. Но те имат нещо общо помежду си: използват езика като инструмент, чрез който изразяват своите нужди, а не като средство за споделяне на чувства. Според мен мозъците им са устроени така, че да разбират много повече чрез невербалната комуникация, отколкото чрез езика.

Какво научихте със съпругата ви, след като станахте приемни родители на момиче с аутизъм?

- Най-важното беше осъзнаването на необходимостта да общуваме с други родители. Това важи за всички, но когато осиновиш дете с подобни затруднения, е много по-трудно, особено като се има предвид, че то вероятно вече е преминало през няколко приемни семейства и нелеки условия на живот. Освен роднините и приятелите, на които можехме да разчитаме, разполагахме и с подкрепата на социални работници, учители и психолози. Честно казано, нямаше да се справим без тяхната помощ.

Надявате ли се романът да бъде възприет като „наръчник от първа ръка“ за света, в който живеят хората с аутизъм?

- По-скоро се надявам, че ще накара хората да преосмислят това, което казват децата. Аутизмът на Джини намери място в романа, защото бях запознат с него, но исках да обърна специално внимание на начините за комуникация. Хората трябва да се изслушват. Всички трябва да се замислим за начина, по който виждаме останалите, преди да ги съдим за каквото и да било.

Точността е от изключително значение за Джини. Съумял сте да уловите начина, по който Джини неотлъчно следва правилото „само по един въпрос наведнъж“, а началото на всяка глава е отбелязано с дата и час. Разкажете ни повече за този интересен похват, който предава необикновена атмосфера на романа.

- Точността идва от нуждата на Джини да контролира всичко около себе си, защото това й носи сигурност. Стереотипът, че аутистите като цяло са изключително добри в боравенето с числа, е пълна измислица. Да, голяма част от тях се интересуват от числата, но не всички са добри математици. Причината за интереса, който аутистите проявяват към времена, дати и количества, идва от факта, че тези неща са обективни. Ако кажа, че се чувствам зле, това може да означава поне две различни неща. Ако кажа, че всеки от нас има по една курабийка, то значението на думите ми не подлежи на интерпретация.

Съпругата и дъщеря ви включиха ли се в процеса на писане?

- Съпругата ми прочете голяма част от книгата, докато все още я пишех, и ми даде безценни съвети. Дъщеря ми изобщо не й обърна внимание, докато не получихме първите бройки от издателя. След това пожела да я прочете и й дадохме един екземпляр. Според нея Джини е „лошо момиче“, защото престъпва някои правила и дори използва лоша дума! В крайна сметка за нея това бе една дълга и отегчителна книга (без картинки!), която татко й бе написал.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.“

Селма Лагерльоф, шведска писателка, родена на 20 ноември преди 160 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).