Бенджамин Ладуиг е дългогодишен учител по английски и творческо писане и заедно със съпругата си – приемен родител на тийнейджърка с аутизъм. „Невъзможното бягство на Джини Мун“ е дебютният му роман, преведен на 16 езика и обявен за една от книгите на годината от „Амазон“. Книгата ще излезе и на български.

-------

 Критиците не спряха да хвалят „Невъзможното бягство на Джини Мун“. Учуден ли сте от изключително позитивната им реакция?

- Нямам думи, с които да изразя своята благодарност. Това означава, че хората ги е грижа за деца като Джини, които са преминали през системата за осиновяване и страдат от проблеми с менталното развитие. Хората се вслушват в гласа на Джини, който някак съвсем естественo зазвуча в главата ми, докато работех по романа. Джини е искрена във всичко, което казва и прави, макар и то почти винаги да е погрешно. Много читатели ми писаха, че точно това противоречие в нейния характер им допада най-много.

Как успяхте да представите гледната точка на младо момиче, страдащо от аутизъм, по един толкова достоверен начин?

- Вслушвайки се в гласа й, започнах да разбирам нейното състояние, но това в никакъв случай не значи, че тя представлява всички деца с аутизъм. От личен опит мога да потвърдя, че всяко дете с аутизъм има уникален начин на изразяване. Но те имат нещо общо помежду си: използват езика като инструмент, чрез който изразяват своите нужди, а не като средство за споделяне на чувства. Според мен мозъците им са устроени така, че да разбират много повече чрез невербалната комуникация, отколкото чрез езика.

Какво научихте със съпругата ви, след като станахте приемни родители на момиче с аутизъм?

- Най-важното беше осъзнаването на необходимостта да общуваме с други родители. Това важи за всички, но когато осиновиш дете с подобни затруднения, е много по-трудно, особено като се има предвид, че то вероятно вече е преминало през няколко приемни семейства и нелеки условия на живот. Освен роднините и приятелите, на които можехме да разчитаме, разполагахме и с подкрепата на социални работници, учители и психолози. Честно казано, нямаше да се справим без тяхната помощ.

Надявате ли се романът да бъде възприет като „наръчник от първа ръка“ за света, в който живеят хората с аутизъм?

- По-скоро се надявам, че ще накара хората да преосмислят това, което казват децата. Аутизмът на Джини намери място в романа, защото бях запознат с него, но исках да обърна специално внимание на начините за комуникация. Хората трябва да се изслушват. Всички трябва да се замислим за начина, по който виждаме останалите, преди да ги съдим за каквото и да било.

Точността е от изключително значение за Джини. Съумял сте да уловите начина, по който Джини неотлъчно следва правилото „само по един въпрос наведнъж“, а началото на всяка глава е отбелязано с дата и час. Разкажете ни повече за този интересен похват, който предава необикновена атмосфера на романа.

- Точността идва от нуждата на Джини да контролира всичко около себе си, защото това й носи сигурност. Стереотипът, че аутистите като цяло са изключително добри в боравенето с числа, е пълна измислица. Да, голяма част от тях се интересуват от числата, но не всички са добри математици. Причината за интереса, който аутистите проявяват към времена, дати и количества, идва от факта, че тези неща са обективни. Ако кажа, че се чувствам зле, това може да означава поне две различни неща. Ако кажа, че всеки от нас има по една курабийка, то значението на думите ми не подлежи на интерпретация.

Съпругата и дъщеря ви включиха ли се в процеса на писане?

- Съпругата ми прочете голяма част от книгата, докато все още я пишех, и ми даде безценни съвети. Дъщеря ми изобщо не й обърна внимание, докато не получихме първите бройки от издателя. След това пожела да я прочете и й дадохме един екземпляр. Според нея Джини е „лошо момиче“, защото престъпва някои правила и дори използва лоша дума! В крайна сметка за нея това бе една дълга и отегчителна книга (без картинки!), която татко й бе написал.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.