Марк Менсън е автор на книгата „Тънкото изкуство да не ти пука“ . От нея в световен мащаб са продадени над 2 млн. екземпляра и е бестселър № 1 на „Ню Йорк Таймс“. Книгата ще излезе и на български. Предлагаме ви интервю с Менсън, предоставено на skif.bg от издателство „Хермес“.

-------

В книгата ви става въпрос за това, че щастието се заключава в изкуството да знаеш за какво да ти пука и за какво – не. Въпросът обаче е: кои са тънкостите?

- Невинаги е лесно да отсееш важните неща в живота, за които да ти пука. Често в даден момент нещо ни се струва голямо и значимо. „Ей, пичове, сериозно мисля, че това приложение ще промени света.“ Всички сме правили подобни изявления. След време поглеждаме назад и ако притежаваме необходимата доза самокритичност и скептицизъм, си казваме: „Всъщност това звучи много тъпо и надуто“. Просто се изисква самосъзнаване, способност да забелязваш и осъзнаваш мисловните си модели и склонности. Ето тази тънкост убягва на повечето хора. Никой не я придобива автоматично. 

Пишете, че в корена на проблемите на съвременната ни култура е непрестанният фокус върху позитивността. Би ли обяснил по-подробно?

- Мисля, че културата ни бърка това да се чувстваш добре с етичната концепция за добро. В консуматорското ни общество хората постоянно са подтиквани да се чувстват „върховно“, а всеки смята, че хубавият живот по презумпция се изразява в това да ти е добре. За съжаление, повечето книги и програми за самопомощ само наливат масло в огъня. Например: „Чувствате се зле? Елате на семинара ни и ще се почувствате страхотно!“ или „Работата ви напряга? Този курс ще ви научи как да спечелите милиони за нула време!“.  Обаче животът не е толкова прост – очевидно. И още по-важно: болезнените и неприятни „отрицателни“ преживявания често са ценен житейски опит. Като се опитваме постоянно да ги избягваме, си правим лоша услуга.

Според вас коя идея от книгата ви е помогнала най-много на читателите?

- Самосъзнаването като глава лук е доста популярна практика не само защото е приложима, но и защото е забавна. Накратко: самосъзнаването е като глава лук и винаги има по-дълбоки пластове за обелване. Колкото по-далеч стигнеш, толкова по-вероятно става да се разплачеш неочаквано. 

Принципът „Направи нещо“ също се харесва от читателите още преди издаването на книгата. Представлява малък трик как да се справим с емоционалната съпротива и отлагането. Ако бях готин, щях да определя принципа като „преобразяващ живота“.

Подготвихте ли се психически за това, че книгата може да претърпи неуспех? А сега, когато вече е успешна по всички критерии, това промени ли за какво ви пука? 

- Страхотен въпрос. Мислех за потенциалния неуспех и тези мисли предизвикваха дискомфорт и неприятни емоции, но така съхраних ценностната си система и по-точно – продължи да ми пука за правилните неща. 

Колкото до успеха, ако въобще ми е повлиял, не съм разбрал. Честно, да си писател е доста абстрактна работа – не виждаш хората, които четат книгите ти. Издателството ми изпраща отчети с продажбите и си казвам: „Еха! Това е много“. След което закусвам или правя нещо друго. Няма разлика отпреди. Но и преди книгата блогът ми имаше милиони последователи и съм свикнал на това, както и на критика. 

Днес хората забравят бързо. Няма гаранции, че книгата ще продължи да се продава, че ще напиша нещо добро след нея, че някой ще ме помни след 5 или 10 години, че няма да се превърна в човека, стоящ пред празен уърдовски файл, който се чуди какво да напише и дали някой ще го прочете. Всичко отминава. И така трябва да бъде.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

Бойко Пенчев, литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари преди 51 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.

Жаждата, която ни изгаря

Малката стегната повест на Карабашлиев, коята излезе след разточителния му епос „Хавра“, се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл.