ИЛИЯ ВЪЛКОВ, в. „СЕГА“

Павел Балев е един от най-успешните и признати отвъд пределите на страната ни български диригенти през последните две десетилетия. Дебютира на 18-годишна възраст. От дълги години работи в Германия. От 2007 г. ръководи като главен диригент Филхармонията в Баден-Баден, както и Международната академия "Карл Флеш" в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония. Балев е човекът, който направи изключително много да чуем в България известния баритон Томас Хемпсън. Въпреки че концертът на 14 декември се отложи заради заболяване на певеца, той направи почти невъзможното и Хемпсън ще пее в София на 16 май 2018 г. 

-------

Казват, че скулпторите израстват с времето. Колкото повече растеш на години, толкова си по-добър. Причината е, че скулпторите с годините изучават изкуството да "отнемат" от камъка или метала. Може ли да се каже същото и за диригента?

- Вероятно имате предвид опита и произлизащата от това ефективност при работа... Да, това е така - след 40-ата си година един диригент започва да говори на "ти" с професията, защото с годините овладява все по-добре тънкостите и детайлите, необходими в ежедневната работа с оркестър. Трябва време - за натрупване на репертоар, практически познания, житейски опит, репетиционна техника, психологичен подход при работата с толкова много и толкова различни личности и т.н. С годините диригентите, които са усвоили тези неща, успяват да водят и убеждават оркестрите по-лесно... Тогава музикантите в оркестъра се доверяват на диригента и репетициите преминават леко и доставят удоволствие. 

Кои са компромисите, които един музикант трябва да направи, за да се включи в колективната душа на филхармонията?

- Да се лиши доброволно от личен почерк и стил при свирене на музика в оркестър.

А кои са компромисите за диригента? Вие изнасяте концерти със световни изпълнители. Как постигате баланса между солиста и оркестъра, за да се превърнат в едно цяло?

- Звуковият баланс се постига с техника и репетиционна работа. Балансът на цялото при работа със солисти се постига чрез способността от лишаване от личния артистичен егоизъм, с идеята и мисълта за истинско акомпаниране, което изисква от диригента да се постави доброволно в услуга на солиста.

Какво е предизвикателството да бъдеш част от една културна институция на 160 години?

- За мен това не е предизвикателство, а дълг, служене, непрекъснато поемане на отговорност. Моята дейност сравнявам с елемент от пъзел, който запълва временното пространство в общата 160-годишна историческа и артистична картина. Аз обичам задълженията си към моята културна институция в Баден-Баден и се гордея със 70% повишаване на броя на абонатите от града.

Може ли да се търси модерност в класическата музика - композитори и автори, които в определени периоди са забравени, а в други - отново открити?

- Да, такива са били случаите през ХІХ век с Бах или Хайдн. Те са били абсолютно забравени - малко композитори от онази епоха са можели да ги оценят... Сега това се случва например с Онегер или Хиндемит - в момента почти не се изпълняват. Пиер Булез е идвал на мой концерт с музика от Онегер, държейки в ръка партитура на композитора, и ми е разказвал, че през 60-те години във Франция Онегер се е изпълнявал много повече от Бетовен. Сега е обратното.

Какви добри практики може да споделите в поддържането на интереса към класическата музика? Тя може ли да бъде част от съвременните разбирания за масова култура?

- Не, класическата музика не може да бъде в момента част от масова култура! Тенденциите в Европа са други, за съжаление... Но в Азия има много млади хора, които обичат класическа музика. Това е прекрасно. Провеждам целенасочено много често официални разговори, беседи, правя въвеждащи лектории преди всеки симфоничен концерт. Това помага, създава натрупвания.

А как едно малко германско градче като Баден-Баден поддържа жив културния живот? Само с пари ли става?

- Не само, разбира се: с осъзнаване на традицията, на духовното наследство, завещано ни от големите личности, живели и работили в този прекрасен град. За тази обществена сетивност и съзнание трябва особено ние, музикантите, да положим най-големи усилия.

Какво е усещането да сте на диригентския пулт редом до звезди като Едита Груберова, Анна Нетребко, Томас Хемпсън?

- Позволете ми да изтъкна на първо място нашата изключителна Красимира Стоянова, както и да прибавя Диана Дамрау. Работата с тези големи музикални личности е преди всичко огромна отговорност, но също така и невероятна наслада за мен!

Вие дебютирате на сцената на Виенската държавна опера през сезон 2016/2017 година. Какви са впечатленията Ви от симфоничния оркестър на Щатсoперa Виена?

- "Любовен еликсир" от Гаетано Доницети беше заглавието, а сред изпълнителите бяха Брин Терфел и Аида Гарифулина. Работата с Оркестъра на Виенската щатсопера беше най-вълнуващото ми преживяване, истинско и незабравимо удоволствие, най-високата кулминация за всичките ми диригентски години. Тук е мястото да отбележа, че получих нова покана от Виенската опера. Приемам с радост този факт като потвърждение за успешния дебют.

Преди време в интервю за нашия вестник режисьорът Галин Стоев сподели, че театърът трябва да се учи в училище. Как помага класическата музика за формиране на светогледа на децата?

- Класическата музика създава усет за красота и изгражда естетически вкус. Освен това чрез изучаването на музика младите хора се учат да се трудят, а това е изключително важно и хубаво.

Как ви изглежда отвън класическата музика в България? Успяваме ли да поддържаме темповете си на едно световно ниво?

- Категорично не успяваме. Напротив, от година на година загубваме все повече от малкото, което ни е останало.

Защо?

- Липсва интерес, липсват широко музикално образование, традиция, наследственост, политическа воля и желание за поддръжка и израстване на националното ни културно самосъзнание, стъпващо на многовековните европейски традиции. За огромно мое съжаление констатирам, че държави например като Тайван или Сингапур отдавна са ни изпреварили не само в икономическо, но и в културно отношение. Техните оркестри се развиват по-бързо и по-успешно от нашите... Музикантите свирят с огромно желание и безкрайна воля за усъвършенстване. Правейки сравнение, се натъжавам.

Тогава политическият и социален образ на България отвън как изглежда?

- Безличен и безинтересен! Изоставаме все повече, блъскайки се сами грубо от една политическа крайност в друга. Без дългосрочна цел и стратегия, без самочувствие на международния подиум.

Има една мисъл, която се приписва на Моцарт, според когото музиката е тишината между нотите. А за Вас какво е тишината?

- По-разбираемо е, когато се твърди: "Тишината, т.е. паузата между нотите, също е музика". Почти съм сигурен, че това е правилният цитат... Разбрах какъв е смисълът на въпроса, затова отговарям по този начин: Тя е това, от което музиката има нужда. Музиката и тишината се допълват непрекъснато.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.