МАРИЯ МИТЕВА, в. „СЕГА“

Константин Григориев е сред най-изявените български режисьори на научнопопулярното кино, безспорен майстор на биологичния филм. Баща му е белогвардеец с дворянски произход от Санкт Петербург. Пълната му филмография съдържа над 130 заглавия, получил е няколко десетки престижни награди на авторитетни международни фестивали. 

Кино "Одеон" в момента отбелязва 90-годишнината на кинорежисьора с панорама на 14 негови филми.

-------

Г-н Григориев, вие сте доайен в научнопопулярното кино, наскоро имахте и юбилей, отпразнувахте 90-годишнината си. Каква равносметка можете да сторите на тази почтена възраст?

- Чувствам се нормално, слава богу. Единственото, което ми тежи, са деветдесетте години, които са се настанили на раменете ми. Опитвам се да ги изтръскам, тръскам, тръскам, но за мое учудване те не падат. 

Много образно, но все пак човекът няма такива "божествени способности"...

- И всички богове по света, колкото и да се пъчат, да се тупат по гърдите и да смятат, че са могъщи, нямат мощта да върнат годините на човека. Дните на хората изтичат безвъзвратно като песъчинки от пясъчен часовник. 

Книгата ви със спомени, която пишете, затова ли така се нарича?

- Да, това ме науми да нарека автобиографичната си книга "Пясъчният часовник на моя живот". Впрочем, не съм съвсем прав, че само годините ми тежат. Тежи ми и това, че през последния период от моя живот не можах да продължавам да изследвам уникалността на природния свят. Когато се пенсионирах, имах още много идеи за интересни творби. Но точно тогава дойде демокрацията и най-вълнуващото, което е постигнал човешкият мозък - изкуствата, бяха занемарени. 

Е, не вярвам демокрацията да е причина - тя все пак нали е нещо хубаво?

- О, не ме разбирайте неправилно! Демокрацията е най-справедливото възможно управление и аз го обичам. Лошото е, че у нас демокрацията се отъждестви с демагогия. 

Пак до човешки грехове опряхме... Ала делото ви все пак остава, нали. Направили сте впечатляващо количество научнопопулярни филми...

- Ако ми позволите, ще подчертая, че терминът "научнопопулярно кино" е на изчезналите днес социалистически страни. Навсякъде по света филмите, които носят научен потенциал, се наричат "научни". Ще се придържам към това определение. 

Виждаме, че научното кино се развива бързо!

- Да, през последните години сме свидетели как научните филми придобиха голяма популярност благодарение на телевизиите на BBC, Animal planet, National Geographic и т.н. Може да ви се стори странно, но през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век ние държахме донякъде първенство пред тях.

Трудно е за вярване.

- Но е така. Имахме чудесна студия и в нея работеха и създаваха филми много добри творци. Бил съм свидетел как неведнъж филмите ми отмъкваха наградите от различни фестивали под носа на американци, англичани, французи, руснаци и т.н. Благодарение на това българското кино си беше завоювало изключително положение по света. Днес това изчезна. За съжаление "криворазбраната цивилизация" унищожи или занемари много аспекти на нашата култура. Засега не виждам никакви признаци българското научно кино да се възроди. 

Вие сте първият носител на "Златен ритон" за филма "Стрели над водата" (1975 г.). След това тази ваша творба получава още 7 награди по света. Как стана?

- По това време винаги първите награди по българските фестивали се присъждаха на "високо идейните" партийни филми. А в случая, както коментираха по-късно правоверните партийци, голямата награда бе дадена на филм за някакви си мижави водни кончета. Ще опитам да обясня. Сред няколкото филма, прожектирани през първата вечер на фестивала, бил и "Стрели над водата". Като знаех какви филми се награждават, аз не отидох на фестивала. Но на първата прожекция присъствала Людмила Живкова, която по това време беше председател на Комитета за култура. Както ми разказаха, след прожекцията тя и членовете на журито обсъждали показаните филми и когато станало въпрос за моя филм, Живкова произнесла: "Ето така трябва да се правят филми". Естествено, че след такава оценка от нейна страна "Златният тракийски ритон" бил присъден на "Стрели над водата". 

Значителна част от филмите ви са с природонаучна тематика. И пораждат дискусии, като например дали животните имат разум и какво отличава този разум от човешкия?

- Мога да кажа, че съществуващата доскоро парадигма, че само човек е мислещо същество, не отговаря на истината. Новата парадигма е, че и много животни притежават това качество. Вярно, не са достигнали високото ниво на човешката мисъл, но и най-елементарните разумни действия, на които са способни, са им достатъчни да решават жизнените си проблеми. Твърди се, че оръдията на труда са създали мислещия човек. Наблюденията показват, че много живи същества открай време ползват такива оръдия. Това обаче не ги прави човеци. Примерите, които науката е установила, са много и ако се опитам да ги изреждам, страниците няма да стигнат. Ще се спра само на няколко случая. Морската видра ползва като оръдие камък, който е взела от дъното на морето. С негова помощ разбива черупката на мидата. По подобен начин един вид африкански лешояд вдига с клюна си тежък камък и с всичка сила удря черупката на някое набелязано от него щраусово яйце. Австралийската каня* е по-слаба и тя не е в състояние да разбие яйце от ему* с удар. Чупи го по друг начин - издига камък в клюна си и го пуска от височина върху яйцето. Когато иска да извади ларва от дървесината, кълвачовата чанка отчупва с клюна си растителен бодил и с неговата помощ изважда червейчето. Към разумни действия са способни и много други животни: птици, гризачи, делфини, октоподи и пр. Навремето известният ихтиолог Жак Ив Кусто съобщи, че край Паркеловите острови в Средиземно море е открил цял град на октоподи. Главоногите били изградили множество скривалища от плочи по съвсем разумен начин и се крили в тях.  Особено показателен е разумът при човекоподобните маймуни. Опитите на учените да накарат тези животни да проговорят се оказал безуспешен, което е напълно разбираемо, тъй като нямат развит говорен апарат като при човека. Положителният резултат бил постигнат едва тогава, когато изследователите приложили жестомимичния език на глухонемите. Шимпанзето Уошо, което американските учени Беатрис и Алън Гарднър за три години успели да обучат на този език, започнало да използва 245 съчетания от три и повече думи и често само измисляло смислени изречения. Изследователката Патерсън обучила по същата система горилата Коко, която овладяла 645 думи и разговаряла свободно с учителката си. Други учени успели да научат шимпанзето Лана да разговаря с помощта на компютър, с което доказали, че и човекоподобните могат да използват сложни комуникационни системи. 

Ами какво ни отличава тогава? Измисляме сложни технологии, а ставаме свидетели на все по-страховити стихии. Ще овладеем ли скоро природните катаклизми? 

- Не вярвам. 

Ето, изчезват не само животински видове, но и човешки раси (айните) например. Цивилизацията ни нарушава ли природното равновесие? 

- Цивилизацията е добро нещо, но тя има и много грехове. Това е доста обширна и болезнена тема. Ще кажа само няколко думи за айните, които споменахте. Антрополозите ги определят като отделна раса. Сред разните особености, които отличават представителите на тази раса, най-интересната е, че лицата и челата на мъжете са неимоверно окосмени. Затова всички, които са имали допир с тях, са ги наричали "косматите хора". 

Вие сте ги снимали, нали?

- Когато навремето снимах филми в Далечния изток, срещах айни на Курилските острови и на остров Сахалин. Окосмеността на мъжете ме впечатляваше и в същото време изпитвах симпатия към тях. Лошото е, че тази раса е на изчезване. Навремето те са заемали целите Курилски острови, островите Хокайдо и Сахалин, но днес по-голяма част от тях са асимилирани от японците и руснаците и сега наброяват едва 20-25 хиляди души. И цивилизацията ни е крехка като тях.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).