Лаф – интервю с депутата Пилян Деевски, специално за „Стършел“

---

Г-н Деевски, вие внесохте закон в парламента, който ще спре източването на активите на Катастрофирала Тиквена Банка (КТБ).

- Целта на този закон е да насочи активите на Катастрофирала банка в правилната посока – към правилните хора. Защото вижте какво се получава: доста апетити се сблъскват, а порциите не могат да стигнат за всички. Редно е разграбването да става справедливо – според относителното тегло на бизнесмените.

Самият вие сте човек със значителна тежест в политиката и в бизнеса.

- Признавам: моята тежест (в килограми) е моята слабост, затова съм обект на подигравки. Ако големият ми грях е, че съм едър, поемам отговорност, че не мога да се справя с този проблем. Но какво: ние, хората с наднорменото тегло, също трябва да живеем. Влезте и в моето положение – едно едро тяло има много повече клетки от друго, по-дребно. Всяка моя клетка има нужда от хранителни вещества – затова по цял ден аз съм зает да осигурявам храна за клетките си. Иначе съм на диета – храня се съвсем умерено. Започвам сутрин с бизнес-закуска, на която хапвам леко няколко недвижими имота и най-много една-две мандри, плюс някой месокомбинат. На бизнес-обяда също не прекалявам – там взимам салата от няколко жълти вестника, супа от разпространителски фирми и за основно - някоя печена сделка от предприятие като „Булгартабак”, „Дунарит” или друга фирма от военно-промишления комплекс. Но контролирам апетита си – преяждането с противопехотни мини или ракети земя-въздух предизвиква подуване и отделяне на газове. Гледам вечерята ми да е лека – най-много да глътна някоя национална телевизия, да хапна диетичен информационен сайт или дял от лотарийна игра… Погледнато отстрани, такова хранене може би изглежда разточително, но аз ви уверявам, че е аскетично – понякога си лягам недохранен, направо гладен. В такива моменти се чувствам почти светец – нещо като свети Иван Рилски, този, дето го има на едното левче.

И по дългове сте светец, не дължите и левче кредит на Катастрофиралата Тиквена Банка (КТБ).

- Това е самата истина: нито сандъците, нито синдиците откриха в трезорите на КТБ някакви мои задължения. Преди да катастрофира, Тиквената банка бе много гореща – като излязла от фурна, ароматна, с апетитна коричка. А където мирише на печена сделка, има много кандидати да я хапнат – къде с мед, къде с орехи. И всеки си отряза по някакво парче, излапа си го, а сега не иска да го плаща. Най-големият лапач днес се крие в Белград и се прави на ни тиква ял, ни тиквеник. Само аз съм си платил масрафа и нямам никакъв борч. Борш обичам, особено с мръвки от тлъсти сделки, но борч – не! Колегата ми Данчо Капитанчо от Бургас, с когото заедно написахме закона за активите на Катастрофиралата Тиквена банка (КТБ), пък обича мента - така се допълваме – аз съм по хапването, той по ментата…

ГЕРБ прие свой закон срещу корупцията, БСП също има свой. Вие няма ли на свой ред да напишете антикорупционен закон?

- Над това работя в момента. Моят антикорупционен закон има една цел: да изкара задкулисието отпред – да го превърне в предкулисие. Веднъж съм ходил на театър и видях, че сцената се завърта – това, което е отпред, става отзад и обратното. Ще приложа тоя принцип – на въртящата сцена, и в нашия политическия цирк. Тия, които се криеха зад широкия ми гръб, вече ще са ми отпред, а вие, зрителите в залата, ще ми останете отзад – тоест ще ми видите гърба!

Приятно гледане!

 Лафа осъществи: Михо МАГНИТСКИ

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.