Лаф – интервю с депутата Пилян Деевски, специално за „Стършел“

---

Г-н Деевски, вие внесохте закон в парламента, който ще спре източването на активите на Катастрофирала Тиквена Банка (КТБ).

- Целта на този закон е да насочи активите на Катастрофирала банка в правилната посока – към правилните хора. Защото вижте какво се получава: доста апетити се сблъскват, а порциите не могат да стигнат за всички. Редно е разграбването да става справедливо – според относителното тегло на бизнесмените.

Самият вие сте човек със значителна тежест в политиката и в бизнеса.

- Признавам: моята тежест (в килограми) е моята слабост, затова съм обект на подигравки. Ако големият ми грях е, че съм едър, поемам отговорност, че не мога да се справя с този проблем. Но какво: ние, хората с наднорменото тегло, също трябва да живеем. Влезте и в моето положение – едно едро тяло има много повече клетки от друго, по-дребно. Всяка моя клетка има нужда от хранителни вещества – затова по цял ден аз съм зает да осигурявам храна за клетките си. Иначе съм на диета – храня се съвсем умерено. Започвам сутрин с бизнес-закуска, на която хапвам леко няколко недвижими имота и най-много една-две мандри, плюс някой месокомбинат. На бизнес-обяда също не прекалявам – там взимам салата от няколко жълти вестника, супа от разпространителски фирми и за основно - някоя печена сделка от предприятие като „Булгартабак”, „Дунарит” или друга фирма от военно-промишления комплекс. Но контролирам апетита си – преяждането с противопехотни мини или ракети земя-въздух предизвиква подуване и отделяне на газове. Гледам вечерята ми да е лека – най-много да глътна някоя национална телевизия, да хапна диетичен информационен сайт или дял от лотарийна игра… Погледнато отстрани, такова хранене може би изглежда разточително, но аз ви уверявам, че е аскетично – понякога си лягам недохранен, направо гладен. В такива моменти се чувствам почти светец – нещо като свети Иван Рилски, този, дето го има на едното левче.

И по дългове сте светец, не дължите и левче кредит на Катастрофиралата Тиквена Банка (КТБ).

- Това е самата истина: нито сандъците, нито синдиците откриха в трезорите на КТБ някакви мои задължения. Преди да катастрофира, Тиквената банка бе много гореща – като излязла от фурна, ароматна, с апетитна коричка. А където мирише на печена сделка, има много кандидати да я хапнат – къде с мед, къде с орехи. И всеки си отряза по някакво парче, излапа си го, а сега не иска да го плаща. Най-големият лапач днес се крие в Белград и се прави на ни тиква ял, ни тиквеник. Само аз съм си платил масрафа и нямам никакъв борч. Борш обичам, особено с мръвки от тлъсти сделки, но борч – не! Колегата ми Данчо Капитанчо от Бургас, с когото заедно написахме закона за активите на Катастрофиралата Тиквена банка (КТБ), пък обича мента - така се допълваме – аз съм по хапването, той по ментата…

ГЕРБ прие свой закон срещу корупцията, БСП също има свой. Вие няма ли на свой ред да напишете антикорупционен закон?

- Над това работя в момента. Моят антикорупционен закон има една цел: да изкара задкулисието отпред – да го превърне в предкулисие. Веднъж съм ходил на театър и видях, че сцената се завърта – това, което е отпред, става отзад и обратното. Ще приложа тоя принцип – на въртящата сцена, и в нашия политическия цирк. Тия, които се криеха зад широкия ми гръб, вече ще са ми отпред, а вие, зрителите в залата, ще ми останете отзад – тоест ще ми видите гърба!

Приятно гледане!

 Лафа осъществи: Михо МАГНИТСКИ

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.