Лаф – интервю с депутата Пилян Деевски, специално за „Стършел“

---

Г-н Деевски, вие внесохте закон в парламента, който ще спре източването на активите на Катастрофирала Тиквена Банка (КТБ).

- Целта на този закон е да насочи активите на Катастрофирала банка в правилната посока – към правилните хора. Защото вижте какво се получава: доста апетити се сблъскват, а порциите не могат да стигнат за всички. Редно е разграбването да става справедливо – според относителното тегло на бизнесмените.

Самият вие сте човек със значителна тежест в политиката и в бизнеса.

- Признавам: моята тежест (в килограми) е моята слабост, затова съм обект на подигравки. Ако големият ми грях е, че съм едър, поемам отговорност, че не мога да се справя с този проблем. Но какво: ние, хората с наднорменото тегло, също трябва да живеем. Влезте и в моето положение – едно едро тяло има много повече клетки от друго, по-дребно. Всяка моя клетка има нужда от хранителни вещества – затова по цял ден аз съм зает да осигурявам храна за клетките си. Иначе съм на диета – храня се съвсем умерено. Започвам сутрин с бизнес-закуска, на която хапвам леко няколко недвижими имота и най-много една-две мандри, плюс някой месокомбинат. На бизнес-обяда също не прекалявам – там взимам салата от няколко жълти вестника, супа от разпространителски фирми и за основно - някоя печена сделка от предприятие като „Булгартабак”, „Дунарит” или друга фирма от военно-промишления комплекс. Но контролирам апетита си – преяждането с противопехотни мини или ракети земя-въздух предизвиква подуване и отделяне на газове. Гледам вечерята ми да е лека – най-много да глътна някоя национална телевизия, да хапна диетичен информационен сайт или дял от лотарийна игра… Погледнато отстрани, такова хранене може би изглежда разточително, но аз ви уверявам, че е аскетично – понякога си лягам недохранен, направо гладен. В такива моменти се чувствам почти светец – нещо като свети Иван Рилски, този, дето го има на едното левче.

И по дългове сте светец, не дължите и левче кредит на Катастрофиралата Тиквена Банка (КТБ).

- Това е самата истина: нито сандъците, нито синдиците откриха в трезорите на КТБ някакви мои задължения. Преди да катастрофира, Тиквената банка бе много гореща – като излязла от фурна, ароматна, с апетитна коричка. А където мирише на печена сделка, има много кандидати да я хапнат – къде с мед, къде с орехи. И всеки си отряза по някакво парче, излапа си го, а сега не иска да го плаща. Най-големият лапач днес се крие в Белград и се прави на ни тиква ял, ни тиквеник. Само аз съм си платил масрафа и нямам никакъв борч. Борш обичам, особено с мръвки от тлъсти сделки, но борч – не! Колегата ми Данчо Капитанчо от Бургас, с когото заедно написахме закона за активите на Катастрофиралата Тиквена банка (КТБ), пък обича мента - така се допълваме – аз съм по хапването, той по ментата…

ГЕРБ прие свой закон срещу корупцията, БСП също има свой. Вие няма ли на свой ред да напишете антикорупционен закон?

- Над това работя в момента. Моят антикорупционен закон има една цел: да изкара задкулисието отпред – да го превърне в предкулисие. Веднъж съм ходил на театър и видях, че сцената се завърта – това, което е отпред, става отзад и обратното. Ще приложа тоя принцип – на въртящата сцена, и в нашия политическия цирк. Тия, които се криеха зад широкия ми гръб, вече ще са ми отпред, а вие, зрителите в залата, ще ми останете отзад – тоест ще ми видите гърба!

Приятно гледане!

 Лафа осъществи: Михо МАГНИТСКИ

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).