Софийската филхармония отбелязва 75 години от рождението на композитора Александър Текелиев с концерт, в който ще участва и хор "Космическите гласове" (който вече носи името на своята ръководителка Ваня Монева), предизвиквал бурни аплаузи по сцените в Европа, Канада, Индия, Япония, Китай, Израел и др. Събитието е на 21 септември, 19 ч. в столичната зала „България“. Ще бъдат изпълнени откъси от неговия величествен Реквием под палката на едно име - емблема в българския музикален живот - маестро Георги Димитров. 

Александър Текелиев е роден на 3 юни 1942 г. Той е един от най-успешните и продуктивни съвременни български композитори. Завършва някогашната Българска държавна консерватория в класа на именития наш композитор Веселин Стоянов, а по-късно специализира композиция и оркестрация в Будапеща и Париж при светила като Атила Бозаи и Мишел Филипо. Автор е на над 110 произведения, публикувани в множество страни по света, сред които операта „Готвачът на херцога”, балетите Сянката”, „Балетни екскизи” и „Лунна жена”, две оратории, симфонии за струнен оркестър, вокални цикли и художествени песни, хорови песни, обработки за народен хор, музика към филми и много други.

За него музиката е „сладко робство”, а композиторите се делят на такива, които пишат съвременна музика и на други, които създават вечна. Дългогодишен преподавател е по композиция и симфонична оркестрация в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”.

-------

Маестро, спомняте ли си мига, в който открихте красотата на музиката и разбрахте, че ще й се посветите?

- Не беше миг, а едно постоянно, натрапчиво посещение в съня ми, нещо като предизвестие, подсещане, че моя житейски път ще бъде орисан с най-прекрасното изкуство, създадено от човека- музиката!

На какво Ви научи Вашият професор- големият български композитор  Веселин Стоянов в Музикалната академия?

- На овладяване до перфектност на музикалните форми, на безкомпромисен професионализъм, на творческа дисциплина, на постоянен стремеж към самоусъвършенстване и създаване на личен стил.

Ще откроите ли имена на прочути композитори, пред чието творческо наследство благоговеете и какво Ви дадоха те?

- Това са Чайковски, Пучини, Рахманинов, Веселин Стоянов, Панчо Владигеров, Шостакович, Стравински, Онегер, Лютославски. Тази плеяда от гении, които аз наричам “ангели и Божи пратеници“, са били и ще останат вечните учители за бъдещите творци. Те са музикалната библия, матрица за духовност, защото без духовност няма цивилизация. Учил съм се от тях и продължавам да се уча и да се възхищавам на тяхното вселенско, безсмъртно творчество.

Как се ражда идеята за дадена творба?

- Различно. Понякога изведнъж, сякаш случайно, друг път бавно и мъчително. Творческият процес е монолитен и протича профилирано, мобилизирайки  цялото ти същество с енергията, изтекла от зародилата се идея, която съзнанието предпазливо оглежда, обхожда, опипва, притегля и ако тя носи заряда на личните „нотни и звукови атоми“, ако не е фалшива, (това често се случва) тогава то я включва към ротора на инвенцията и “раждането“ започва!

Една от последните Ви творби е вокалната поема за сопран и симфоничен оркестър “Сърце на птица“. Как Ви осени идеята за нейното написване?

- За моята 70-годишнина реших да създам една неголяма вокална поема за сопран и симфоничен оркестър. В дома си имам много стихосбирки от наши и чужди поети. Чувствах, че ми трябва нещо лично, силно емоционално, с кратки стихове, преобладаващи гласни и най-вече фабула. Дни наред не откривах нищо. Накрая посегнах към една малка книжка със стихове от моя колега и поет Филип Павлов, подарена ми от него. Там открих това, което търсех. Така се роди „Сърце на птица“. Поемата беше изпълнена от прелестното сопрано Веселина Василева със Софийската филхармония под диригентството на Любка Биаджони.

Всяко изкуство изисква жертви. Какви бяха Вашите?

- Музиката взема много, но и много дава. Тя осмисли и одухотвори живота ми и го насити със съдържание. За мен тя е уют и убежище, щастие и страдание, робство и полет на душата, обич без обич, самота срещу самотата, утеха в безутешност, опора и надежда в безсмислието, любов в звуци, болка и тръпка, жарава в духа, вяра в безверие, живот в живота!

На 21 септември Вашият юбилей ще бъде отбелязан с три творби. Какво бихте казали за тях?

- Симфония-реквием №4 за женски народен хор и симфоничен оркестър е инспирирана от трагичните събития на 11 септември 2001 г. в  Ню Йорк. В творбата са претворени три абзаца от частите на каноническия латински текст: ”Requiem”, ”Dies Irae”, ”Lacrimosa”. Върху същия текст са писали много композитори от различни епохи, като обикновено съставът е за солисти, смесен хор и симфоничен оркестър. Аз обаче, реших да наруша тази традиция като интерпретирах текста в симфоничен план, заменяйки смесения хор с женски народен хор и симфоничен оркестър. На концерта на 21 септември ще прозвучат втора и трета част , в които се третират сливането на човешкия и Божествения гняв (”Dies Irae”) и тишината, която не носи умиротворение, а повече стон, отколкото плач (“Lacrimosa”).

Акапелната песен „Съньо,мой,съньо“ (авторска, без фолклорни цитати) е сътворена по текст от народната поезия и е посветена на великолепния хор „Космически гласове“ с диригент Ваня Монева. Това е песен за тревогите на любовта.

Вокално-симфоничната поема за женски народен хор и симфоничен оркестър „Корени“ е създадена по народни текстове. Музиката е изцяло авторска (без фолклорни цитати). Изградена е в три плана- закачки на мегдана, робски неволи, хороводност. Идеята ми беше да слея тембъра и ритмиката на народното пеене със съвременните хармонични и оркестрови похвати на симфоничния оркестър. Тук ще си позволя да отправя благодарност и признателност към всички изпълнители и диригентите  Георги Димитров и Ваня Монева.

Как виждате творческия си път от позицията на своята 75-годишнина?

- Ако се позова на умозаключението, че „няма възраст, има състояние“, значи че 75 е само една цифра, макар че в нея е отразен целия ми живот и творчество до сега. Тази върхова цифра подсъзнателно, понякога натрапчиво “ревизира“ както предишните, така и новосъздадените произведения, макар да съм наясно, че всеки период от живота има своята специфичност. В своя творчески път съм се старал да бъда последователен по отношение на личната си естетика, да я усъвършенствам и обновявам, но без да се отклонявам от нея, без да внасям в нея чужди елементи, които биха изкривили творческия ѝ образ и съдържание. В противен случай  „личното АЗ“ на твореца ще бъде заличено.

Какво е за Вас музиката?

- Смисъл и съдържание!

Интервюто взе Георги Илиев

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.