Хиляди бяха хвърлени в турските затвори, защото били обидили президента. Задминахме дори мрачните рекорди на Китай, казва в интервю за ДВ известната писателка Елиф Шафак. Но апелира към Запада да не изолира Турция.

------

Как оценявате сегашната обстановка в Турция? 

- В целия дебат за Турция аз правя разлика между турското правителство и турския народ. Безспорно от няколко години насам турското правителство действа все по-авторитарно. Макар и да дойде на власт след избори, то съсипва демокрацията, подкопава правовата държавност и свободата на печата. В същото време зная, че в Турция съществува и гражданско общество. Има много отворени към света, прогресивни хора. Те са изпреварили своето правителство, но техният глас не се чува в международните медии. Не бива да допускаме гласът на народа да бъде заглушаван. И не бива да губим контакт с гражданското общество. За много политици това е едно огромно предизвикателство.

Как може да бъде подкрепено гражданското общество?

- Турция е голяма и важна страна, сложна и многопластова. Активните граждани и неправителствените организации в Европа - като „Амнести интернешънъл“ или международния ПЕН-клуб - упражняват натиск над европейските лидери да говорят повече за ситуацията около човешките права, за посегателствата срещу демокрацията и за свободата на мненията и печата в Турция. Междувременно Турция се превърна в един от най-големите затвори за журналисти, задминавайки дори мрачните рекорди на Китай. Ситуацията в момента е такава, че много хора губят работата си, включително и хиляди висшисти – само защото са подписали някаква петиция за мир. Докато ние с Вас си говорим тук, в Турция се провеждат гладни стачки. Списъкът е дълъг. Демократите в Турция са деморализирани. Затова трябва да се концентрираме над гражданското общество.

Смятате ли, че гражданските общества в утвърдените демократични държави, в т.ч. Германия, правят достатъчно в това отношение? Биха ли могли те да се ангажират по-силно, да правят повече?

- Разбира се! Мисля, че нашият глас би трябвало да се чува по-силно. Защо да няма по-интензивен диалог между гражданските общества в Германия и в Турция? Много организации в Турция подкрепят журналисти, карикатуристи, писатели или хора от малцинствата. Всички те се нуждаят от съдействие и трябва да знаят, че светът се интересува от тях и че не са сами. Трансграничният глобален диалог е изключително важно нещо. За мен той е по-важен от това, което се разиграва между политиците в Германия и политиците в Турция в момента. Защото животът на обикновените хора е по-важен.

Като президент на тази страна Ердоган в крайна сметка носи отговорност за западането на демокрацията в Турция. Смятате ли го за лично отговорен?

- Искам да подчертая следното: колкото по-дълго Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) са на власт, толкова по-авторитарни стават те. Хиляди хора бяха хвърлени в затвора, защото били обидили президента.

Достатъчен е само един критичен коментар във „Фейсбук“ или шеговит пост в „Туитър“, за да се окажеш зад решетките. В една демократична държава хората трябва да могат да критикуват своя президент. И много ме боли, когато гледам колко разединена е Турция днес.

Хората могат да имат най-различни възгледи за света, което обаче не би трябвало да им пречи да споделят общите демократични ценности и да се уважават взаимно. Точно това обаче не се случва. А управляващата партия в Турция се държи така, сякаш представлява само половината от турското население. А другата половина? Съвсем ясно е, че в най-новата история на страната именно Ердоган е политикът, който най-силно разединява Турция. Той разделя  обществото на "ние" и "те".

Независимо от всичко Европа не бива да изолира Турция. От изолационизма печелят винаги само онези, които и бездруго искат да изолират своята страна. Много от тях са националисти или ислямисти. Изолирането на цяла държава или на цяло едно общество не решава проблемите. Убедена съм, че трябва съвсем открито да критикуваме нашето правителство и че авторитаризмът е неприемлив.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.