Хиляди бяха хвърлени в турските затвори, защото били обидили президента. Задминахме дори мрачните рекорди на Китай, казва в интервю за ДВ известната писателка Елиф Шафак. Но апелира към Запада да не изолира Турция.

------

Как оценявате сегашната обстановка в Турция? 

- В целия дебат за Турция аз правя разлика между турското правителство и турския народ. Безспорно от няколко години насам турското правителство действа все по-авторитарно. Макар и да дойде на власт след избори, то съсипва демокрацията, подкопава правовата държавност и свободата на печата. В същото време зная, че в Турция съществува и гражданско общество. Има много отворени към света, прогресивни хора. Те са изпреварили своето правителство, но техният глас не се чува в международните медии. Не бива да допускаме гласът на народа да бъде заглушаван. И не бива да губим контакт с гражданското общество. За много политици това е едно огромно предизвикателство.

Как може да бъде подкрепено гражданското общество?

- Турция е голяма и важна страна, сложна и многопластова. Активните граждани и неправителствените организации в Европа - като „Амнести интернешънъл“ или международния ПЕН-клуб - упражняват натиск над европейските лидери да говорят повече за ситуацията около човешките права, за посегателствата срещу демокрацията и за свободата на мненията и печата в Турция. Междувременно Турция се превърна в един от най-големите затвори за журналисти, задминавайки дори мрачните рекорди на Китай. Ситуацията в момента е такава, че много хора губят работата си, включително и хиляди висшисти – само защото са подписали някаква петиция за мир. Докато ние с Вас си говорим тук, в Турция се провеждат гладни стачки. Списъкът е дълъг. Демократите в Турция са деморализирани. Затова трябва да се концентрираме над гражданското общество.

Смятате ли, че гражданските общества в утвърдените демократични държави, в т.ч. Германия, правят достатъчно в това отношение? Биха ли могли те да се ангажират по-силно, да правят повече?

- Разбира се! Мисля, че нашият глас би трябвало да се чува по-силно. Защо да няма по-интензивен диалог между гражданските общества в Германия и в Турция? Много организации в Турция подкрепят журналисти, карикатуристи, писатели или хора от малцинствата. Всички те се нуждаят от съдействие и трябва да знаят, че светът се интересува от тях и че не са сами. Трансграничният глобален диалог е изключително важно нещо. За мен той е по-важен от това, което се разиграва между политиците в Германия и политиците в Турция в момента. Защото животът на обикновените хора е по-важен.

Като президент на тази страна Ердоган в крайна сметка носи отговорност за западането на демокрацията в Турция. Смятате ли го за лично отговорен?

- Искам да подчертая следното: колкото по-дълго Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) са на власт, толкова по-авторитарни стават те. Хиляди хора бяха хвърлени в затвора, защото били обидили президента.

Достатъчен е само един критичен коментар във „Фейсбук“ или шеговит пост в „Туитър“, за да се окажеш зад решетките. В една демократична държава хората трябва да могат да критикуват своя президент. И много ме боли, когато гледам колко разединена е Турция днес.

Хората могат да имат най-различни възгледи за света, което обаче не би трябвало да им пречи да споделят общите демократични ценности и да се уважават взаимно. Точно това обаче не се случва. А управляващата партия в Турция се държи така, сякаш представлява само половината от турското население. А другата половина? Съвсем ясно е, че в най-новата история на страната именно Ердоган е политикът, който най-силно разединява Турция. Той разделя  обществото на "ние" и "те".

Независимо от всичко Европа не бива да изолира Турция. От изолационизма печелят винаги само онези, които и бездруго искат да изолират своята страна. Много от тях са националисти или ислямисти. Изолирането на цяла държава или на цяло едно общество не решава проблемите. Убедена съм, че трябва съвсем открито да критикуваме нашето правителство и че авторитаризмът е неприемлив.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.”

Райко Алексиев, художник, карикатурист и фейлетонист, роден 7 март преди 128 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.