Зейди Смит (32) е родена в Лондон в семейство на англичанин и емигрантка от Ямайка. Става световноизвестна с романа си „Бели зъби”.  Смит живее в Ню Йорк. Наскоро издаде петия си роман - "Swing Time". По този повод тя даде интервю за австрийския вестник "Дер щандард". Публикуваме го със съкращения. 

----

 Учили сте за джаз певица. Кога за последно пяхте?

- Преди няколко месеца в клуб Joe's Pub в Ню Йорк. Имам приятелка, която прави кабаретно шоу там. Изпях "The Lady Is a Tramp" на Франк Синатра. Достави ми удоволствие, но отново ми стана ясно защо се отказах от кариера на сцената. През цялото време държах очите си затворени. 

Защо?

- Никога не съм обичала излизането на сцената. Дори като писателка, когато имам премиера, се чувствам твърде ранима. 

Съжалявате ли за нещо, написано по-рано?

- Не но гледам да се придържам към съвременността. Като златна рибка съм - живея в сегашния момент.

В новия си роман имате героиня, която много прилича на Мадона. Как попадна тази знаменитост там?

- Още от детството ми съм страшна фенка на Мадона. За първи път я чух, когато бях на 9 години, на рожден ден на моя приятелка. Играехме на един стар плувен басейн, когота внезапно прозвуча "Like a Virgin". Присъстващите родители бяха шокирани. Но момичетата тази жена ни удари като комета. Това, което тогава ме впечатли несъзнателно, ме въодушевява и днес - Мадона има желязна воля: никаква дрога, никакъв алкохол, никакви лични драми. Тя беше единствената жена, заобиколена от полуголи мъже, които танцуваха като идиоти. Дотогава винаги е било обратното. При Мадона обаче мъжете се превръщаха в играчки. 

Впечатлява ме мощта, която Мадона излъчва. За всяка друга попзвезда съм чувала момчета и мъже да се изказват цинично. Не и за Мадона. Тя може да направи всичко с тях, но не и те с нея. 

В центъра на книгите ви е приятелството. Защо не пишете любовни романи?

-  Любовните романи никога не са ме интересували. Липсва ми разбиране и търпение. За щастие. Любовта често приключва съвсем неромантично. 

А приятелствата?

- Приятелствата предлагат чистота, която липсва в останалите отношения. Приятелствата формират живота ни. Мъжът ми е израснал на село, където семейството е било по-важно от приятелите. Аз обичам семейството си, но като градско дете от 11-годишна имах карта за автобусите и метрото. Приятелите ми означаваха много повече за мен от сеемйството ми. Освен това ми е непонятно как хората се запознават в някой бар, излизат 6 месеца и се женят, за да са заедно следващите 40 години. 

В моя живот гледам да държа драмите в граници. Искам да се концентрирам върху писането, за което е необходима дисциплина и разумна организация на времето. 

Как се справяте с времето, откакто имате деца? 

- Понякога е трудно. Но същото важи за хората с кучета. Аз имам и двете и не мога да си представя живота без тях. Трябва да се правят жертви. Кучето ми е старо и скоро ще умре. Ако след това не си взема ново, може би вече няма да галя всяко куче, което срещна. Точно така на старите жени им е достатъчно да прекарат един час с малки деца. Аз пък искам да взема на ръце всяко бебе, което видя. 

Децата ви са на 4 и 7 години. Напомнят ли ви за собственото ви детство?

- Не. Първо, защото растат в семейство от средната класа с достатъчно средства. Затова те водят доста различен от моя живот някога. Второ, децата ми са бели, а аз съм черна. 

В моето семейство нещата са ясни: баща ми е бял, майка ми е черна, мъжът ми е бял, децата ми не са като мен. Те са мои, но имат изцяло своя собствена същност. Важно е да го знаят. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всеки, който не е съгласен с мен, може да си вземе номер, да изчака реда си и да ми срита задника.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 72 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.