Зейди Смит (32) е родена в Лондон в семейство на англичанин и емигрантка от Ямайка. Става световноизвестна с романа си „Бели зъби”.  Смит живее в Ню Йорк. Наскоро издаде петия си роман - "Swing Time". По този повод тя даде интервю за австрийския вестник "Дер щандард". Публикуваме го със съкращения. 

----

 Учили сте за джаз певица. Кога за последно пяхте?

- Преди няколко месеца в клуб Joe's Pub в Ню Йорк. Имам приятелка, която прави кабаретно шоу там. Изпях "The Lady Is a Tramp" на Франк Синатра. Достави ми удоволствие, но отново ми стана ясно защо се отказах от кариера на сцената. През цялото време държах очите си затворени. 

Защо?

- Никога не съм обичала излизането на сцената. Дори като писателка, когато имам премиера, се чувствам твърде ранима. 

Съжалявате ли за нещо, написано по-рано?

- Не но гледам да се придържам към съвременността. Като златна рибка съм - живея в сегашния момент.

В новия си роман имате героиня, която много прилича на Мадона. Как попадна тази знаменитост там?

- Още от детството ми съм страшна фенка на Мадона. За първи път я чух, когато бях на 9 години, на рожден ден на моя приятелка. Играехме на един стар плувен басейн, когота внезапно прозвуча "Like a Virgin". Присъстващите родители бяха шокирани. Но момичетата тази жена ни удари като комета. Това, което тогава ме впечатли несъзнателно, ме въодушевява и днес - Мадона има желязна воля: никаква дрога, никакъв алкохол, никакви лични драми. Тя беше единствената жена, заобиколена от полуголи мъже, които танцуваха като идиоти. Дотогава винаги е било обратното. При Мадона обаче мъжете се превръщаха в играчки. 

Впечатлява ме мощта, която Мадона излъчва. За всяка друга попзвезда съм чувала момчета и мъже да се изказват цинично. Не и за Мадона. Тя може да направи всичко с тях, но не и те с нея. 

В центъра на книгите ви е приятелството. Защо не пишете любовни романи?

-  Любовните романи никога не са ме интересували. Липсва ми разбиране и търпение. За щастие. Любовта често приключва съвсем неромантично. 

А приятелствата?

- Приятелствата предлагат чистота, която липсва в останалите отношения. Приятелствата формират живота ни. Мъжът ми е израснал на село, където семейството е било по-важно от приятелите. Аз обичам семейството си, но като градско дете от 11-годишна имах карта за автобусите и метрото. Приятелите ми означаваха много повече за мен от сеемйството ми. Освен това ми е непонятно как хората се запознават в някой бар, излизат 6 месеца и се женят, за да са заедно следващите 40 години. 

В моя живот гледам да държа драмите в граници. Искам да се концентрирам върху писането, за което е необходима дисциплина и разумна организация на времето. 

Как се справяте с времето, откакто имате деца? 

- Понякога е трудно. Но същото важи за хората с кучета. Аз имам и двете и не мога да си представя живота без тях. Трябва да се правят жертви. Кучето ми е старо и скоро ще умре. Ако след това не си взема ново, може би вече няма да галя всяко куче, което срещна. Точно така на старите жени им е достатъчно да прекарат един час с малки деца. Аз пък искам да взема на ръце всяко бебе, което видя. 

Децата ви са на 4 и 7 години. Напомнят ли ви за собственото ви детство?

- Не. Първо, защото растат в семейство от средната класа с достатъчно средства. Затова те водят доста различен от моя живот някога. Второ, децата ми са бели, а аз съм черна. 

В моето семейство нещата са ясни: баща ми е бял, майка ми е черна, мъжът ми е бял, децата ми не са като мен. Те са мои, но имат изцяло своя собствена същност. Важно е да го знаят. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.