Информационното бюро на Европейския парламент в България интервюира Виктор Чучков (46) от „Чучков Брадърс“, копродуцент на филма „Уестърн“. На пресконференцията  за „Венецианските дни“ председателят на Европейския парламент Антонио Таяни обяви трите филма, които ще си оспорват първото място за филмовата награда LUX за 2017 г. Сред тях е „Уестърн“ на режисьорката Валеска Гризебах - копродукция на Германия, България и Австрия.

---

Разкажете ни за филма „Уестърн“, каква е историята в него и защо си струва да се гледа.

- Историята е за бригада немски строители, която идва да строи малък ВЕЦ в България, близо до границата с Гърция. Филмът разказва за срещите и недоразуменията между двете култури, германската и българската. Германските работници срещат различни професионални трудности, а и не знаят езика. Ръководителят на германската група, арогантен и груб, не се харесва на българите. Но друг немски работник, Майнхард, се опитва да се сближи с българите от малкото село Петрелик, на границата с Гърция. Той бързо става искрен приятел на българите, но заради това се оказва и в конфликт със своите немски колеги. Силни мъже, прерия, конфликти, любов, пушки, коне – ще видите всичко това, но по много необичаен, съвременен начин, в едно обикновено българско село. Под повърхността филмът е един истински съвременен уестърн. Особен и уникален е начинът, по който е успяла да ни го разкаже талантливата режисьорка Валеска Гризебах.

Имаше ли някоя интересна случка по време на снимките в България?

- Всъщност целият филм е сниман в България, в Германия има едва няколко кадъра. През половината от филма се говори на български. Снимките бяха през лятото на 2015 г. в район на България, където температурите достигаха 40 градуса. И немският, и българският екип се състоеше от изключителни професионалисти. Снимките продължиха 8 седмици, преди това имаше и дълга подготовка. Благодарим за доброто отношение и топлотата на всички местни хора от районите на Петрелик, Хаджидимово, Гоце Делчев и разбира се на художествената комисия към Българския национален филмов център, която се довери на проекта и отдели средства за финансирането му от българска страна. Така „Чучков Брадърс“ имаше възможността заедно с основния продуцент от германия Komplizen film да осъществи снимките на филма в България.

Лесно ли беше да работите с непрофесионалните актьори?

- Уникалното беше, че всички прекрасни актьори във филма ‒ и немски, и български ‒ са непрофесионалисти: те са немски работници и строители, както и хора от селата в България в околностите на Гоце Делчев и Хаджидимово. В продължение на година и половина подготовка, режисьорката ги търси, прави кастинги, избира местата за снимки. По време на снимките цялото село Петрелик беше въвлечено под някаква форма да помага и работи в създаването на филма. Това беше и концепцията на Валеска Гризебах: да постигне максимална автентичност, абсолютна неподправеност на действителността и работната обстановка. Тя и продуцентите Jonas Dornbach, Maren Ade и Janine Jackowski направиха така, че актьорите да не чувстват, че са на стандартната снимачна площадка, с огромни и излишни количества техника и хора. Колко е било лесно или трудно може да каже режисьорът на филма, аз само знам, също като режисьор, че на екрана всички актьори изграждат изключително силни и истински образи, на които зрителят вярва сто процента. Всъщност знам, че това изобщо не е лесно и изисква много ум, сериозна подготовка, професионален и житейски опит на Гризебах.

Има ли подем в българското кино и как се развива то в момента спрямо европейското?

- Има подем, оттук нататък можем и е логично да вървим само нагоре. Като че ли прескочихме трудния момент, който продължи твърде много години, на интеграция в съвременното европейското и световно кино, на начина на пресъздаване на екрана на нашите творчески идеи, финансиране и производство. Научихме се да откриваме интересните и важни истории за нас, но и те да могат да се възприемат по света. След много усилия мисля, че постепенно получихме доверие.

Вече има начало на правилна творческа и производствена среда, има реална конкуренция и многообразие на талантливи режисьори. Нашите филми са разпространявани в киносалони и телевизии и по света, не спират наградите и участия по най- добрите световни фестивали. Сега всичко това трябва много внимателно да се запази и развие в много по-големи мащаби. Но точно сега повече от всякога имаме нужда от подкрепата на държавата, за значително увеличаване на финансирането на нашето кино, създаване на допълнителен Фонд Кино със средства от различни източници, спешни и значителни поправки в закона за киното и подкрепата на парламента, за да стане това бързо. 

Как вървят снимките на новия ви филм „18 процента сиво“ и какво друго да очакваме от вас?

- Филмът е в процес на финална подготовка, която отнема доста време. Действието се развива в Англия, България (Варна), Германия и Белгия и филмът е копродукция между България, Германия и Сърбия. Всеки момент се надяваме и очакваме да се включат Македония и Унгария. Екипът е европейски, от всички тези държави, актьорите също, а главната роля се изпълнява от Руши Видинлиев.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка книга има свой собствен живот, но и съдържа живота на автора. Всеки читател чете уникална книга, съдържаща освен живота на героите, също и неговия собствен живот.“

Милорад Павич, сръбски писател, роден на 15 октомври преди 90 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .