СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ, в. "Сега“

Антъни Смит е бивш журналист, продуцент, преподавател и автор на 17 книги за историята и проблемите на медиите. Седем години (от 1988 до 2005 г.) е бил президент на „Магдалин колидж“ в Оксфордския университет. Участвал в създаването и управлението на телевизия "Ченъл 4" (1981-1985 г.) Бил е директор на Британския филмов институт (1979-1988 г.) Десет години е бил член на „Тръста за Камбоджа“, чиято задача е да се грижи за жертвите на противопехотните мини. Бил е председател на Образователната фондация "Ян Хус", подпомагала чешки и словашки интелектуалци след Кадифената революция през 1989 г. Сега е член на Фондация "Дончев" и се занимава с обществено полезна дейност.

-------

Г-н Смит, има ли бъдеще качествената журналистика?

- Точно за нея настават все по-трудни времена. Така например, "Гардиън" е в много тежка ситуация.

Вестникът, който е най-добре представен в интернет пространството?

- Да, защото няма достатъчно абонаменти, рекламите намаляват. Мисля, че нито един вестник в англоговорящия свят не прави добър рекламен бизнес в интернет. Слаба е рекламата и в хартиените версии на вестниците. Така че икономиката на печата е наистина под натиск. "Гардиън" опита нова формула: той е безплатен в интернет, но създаде "членство" в изданието - можете да станете "приятел" на "Гардиън" срещу 5 лири месечно. Това помага на вестника да запази качествения си образ и да развива в частност разследващата журналистика, която стана невъзможно скъпа за много издания, например за американските вестници. В САЩ възникват частни фондации, които дават пари на вестниците, за да правят разследвания. Има такива опити и в Англия.

Когато вестниците не могат да се самофинансират, нима трябва да заменят медийния бизнес със събиране на помощи, както правят църквите?

- Ако погледнете историята на печата, ще видите че всички качествени вестници са имали и нематериални мотиви да излизат. Някои хора субсидират изданията по политически причини, други, защото искат обществото да получава добра информация, което лично за тях е загуба на пари. Има случаи, когато големи медийни групи печелят от телевизии и насочват от тях средства и към свои печатни издания.

Но това означава, че хора извън медийния бизнес придобиват влияние върху него. Какво гарантира тяхната добра воля?

- Така е, понякога те имат добра воля, понякога - не. Но ако се върнем към "Гардиън", ще видим, че се управлява от тръст, а не от отделни лица, които са собственици. Тръстът притежава други вестници, главно регионални, които имат повече рекламни приходи и помагат на лондонското издание да оцелее. Но и това не е достатъчно. Освен на помощите от "приятели" "Гардиън" не може да разчита на външен бизнес, който да го крепи.

Възникна ли в света друг механизъм в ерата на интернет, който да финансира медиите, след като потребителите свикнаха да получават безплатно медийните продукти? 

- Медийният пазар стана изключително труден. Малцина показват финансов интерес да подкрепят качествената журналистика. Във Великобритания, например, медии преминават в ръцете на чужди граждани - руски джентълмени като г-н (Евгени) Лебедев, който притежава лондонския "Ивнинг стандарт", "Индипендънт" - достъпен вече само по интернет, - както и вестник "Ай" (i).

Как обществото може да очаква отговорно поведение на медиите, след като самото то отказва да носи отговорност за тяхното оцеляване?

- Това е съвременен проблем. Вестниците губят възможност да изпълняват своята обществена мисия. Мястото им трябва да заемат може би други медии. Но не можете да разчитате да се осведомявате само от телевизията, ако искате да бъдете информиран гражданин.

Възможно ли е вестниците да се превърнат в нещо друго - вместо медии да станат институции за пиар?

- Не, ще загубят смисъла си. Обществото винаги ще има потребност от качествена журналистика, проблемът е как тя да се инвестира в медиите. Вече не може да се инвестира във вестници само с мисълта, че те ще донесат по-добра печалба отколкото друг бизнес би донесъл. Тези времена отминаха. Необходим е допълнителен мотив - например, в служба на общественото благо.

Знаем, че властите имат най-голям интерес да упражняват влияние в медиите. Не създава ли това заплаха за тяхната същност?

- О, да. Върху журналистите пада огромна отговорност да останат безпристрастни - това включва също редакторите и издателите. За тях вече е много трудно да вършат работата си, без да се поддават на външно влияние. Но трябва да се стараят.

Как, след като властите решават какви пари към коя медия да се насочат?

- Няма държава, където журналистите да са напълно независими, а властите да са толкова добродетелни, че да не се опитват да влияят върху печата.

Къде е границата?

- Тя се чертае ден за ден между двете страни. Когато властите желаят да се свали неудобна за тях публикация, вестникът има интерес да я остави, за да не губи интереса на читателите. Това е труден избор. Няма перфектно равновесие между властите и журналистиката.

Възможна ли е саморегулация на печата, когато самофинансирането му вече е невъзможно?

- Възможна е, но стана по-трудна, защото през ХХІ век медиите са под заплаха. Необходима е смелост, за да запазят образа си. Преди две години имаше огромен скандал във Великобритания с политици, вземали неголеми суми, които не им се полагат за работата като политици. Аферата бе разкрита от разследващи журналисти на "Дейли телеграф", който иначе е проправителствен вестник. Консервативната партия понесе най-големия си удар от печата. Това показва, че журналистиката е жива въпреки трудностите, през които преминава.

Как британският печат постига равновесие между саморегулация и регулация. Покрай скандала през 2011 г. с "Нюз ъф дъ уърлд" бе създадена нова система за саморегулация. Тя работи ли по-добре?

- Бих казал, че не променихме достатъчно системата. Тя все още е под наблюдение. Но медийният скандал показа ясно, че някои от най-лошите нарушители на правилата са изключително влиятелни в Комисията за жалби от печата. Докладът на съдията Брайън Левесън очерта серия критерии, по които да функционира една нова система за оплаквания от публикации във вестниците.

Беше ли създадена?

- Не. Комисията за жалби трябва да бъде независима както от правителството, така и от вестниците. Преди да излезе докладът на г-н Левесън, тогавашният министър-председател Дейвид Камерън обеща, че какъвто и да бъде, правителството ще приложи препоръките му. Но не стана така. Освен това вестниците започнаха да се оплакват от засилен правителствен натиск.

Етичният кодекс на българските медии, приет през 2004 г., взе за модел професионалния кодекс на Би Би Си. Смятате ли това за добро решение?

- Правилно сте постъпили. Би Би Си има много добро поведение сред информационните медии. Във Великобритания не сме създали перфектна система за осъждане на нарушенията в печата. Би Би Си има връзка с правителството чрез Офком (Службата за телекомуникациите), която наблюдава всички електронни медии без вестниците. За печата е необходима отделна система, но тя трябва да се ползва с неговото доверие. Невъзможно е да има саморегулация, ако вестниците не се доверяват и мразят органа, който ги наблюдава. Освен това политиците, съдът и правителството трябва да чувстват, че това е справедлива система.

Трябва ли да има държавна регулация на медиите в интернет?

- Това е нов проблем. Обръща му се внимание, но не е намерено решение. Възниква въпрос дали "Фейсбук" и другите социални медии са издатели, или са просто обществени преносители на информация. Струва ми се, че трябва да имат издателска отговорност, защото онова, което пренасят, трябва да е законно. Хората трябва да се убедят, че социалните медии носят морална и наказателна отговорност за онова, което отразяват.

Като дългогодишен преподавател какво мнение имате за журналистическото образование?

- Не вярвам много силно в него. Имаме много такива учебни заведения в Англия, Шотландия и Уелс. Журналистите трябва да бъдат добре образовани хора от различни сфери. Но специфичните професионални умения трябва да се придобиват в практиката. Медиите трябва да поемат отговорността на журналистически школи. Качественият вестник е като колеж по журналистика.

Имате ли впечатления от образователната система в България?

- Запознах се с работата само на едно училище, което е частно - "Българско школо". То е чудесно. Осигурено е с всичко за учебните си нужди. В Деня на Кирил и Методий (11 май по стар стил) видях как децата изпълняваха народни танци и колко бяха доволни. Разбрах, че към всяко дете има индивидуален подход, и това е много важно да се чувстват личности. Хубаво е да се показват добрите практики.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.