Ръсел Кроу е роден през 1964 г. Той е един от най-уважаваните съвременни актьори, носител е на „Оскар“ и много други награди. Играл е в знакови продукции като „Поверително от Ел Ей“, „Вътрешен човек“, „Гладиатор“, „Красив ум“, „Мрежа от лъжи“ и др. Съвсем скоро той дебютира и като режисьор в лентата „The Water Diviner” („Търсачът“), където играе баща, който търси синовете си, участвали в Битката при Галиполи. Действието се развива през 1919 г. Лентата е базирана на книга със същото име, написана от Андрю Анастасиос  и д-р Меган Уилсън- Анастасиос . Представяме ви интервю, в което Кроу говори за филма си пред clotureclub.com.

---------------------

Филмът много реалистично представя едно бойно поле след битката, особено с виковете на ранените. Това беше ли ключов елемент?
-    Това е част от концепцията ми. Когато четох за битките при Галиполи, едно от нещата, които ме впечатлиха, беше шумът, идващ от ничията земя след сраженията. Тогава си дадох сметка, че няма филм, който да представя на зрителя точно тази ситуация. Много хора ми казват, че са си мислили, че който не се прикрие в окопа, е просто застрелван. Много често обаче не е било така. Войниците са били ранявани, умирали са от кръвозагуба, откъсвани са им крайници. Обстановката е била ужасяваща.

Беше ли ви трудно да снимате тези моменти?
- Това, което беше най-емоционално, е добрата игра на всички тези млади актьори, които представиха точно това, което е написано в сценария. Целият филм беше заснет само на два пъти.

Толкова бързо?
-    Говорил съм и по-рано, че подготвях актьорите много сериозно за филма. Точно затова е важна подготовката, за да може после да правят точно това, което се изисква от тях. Не се нуждаят от загрявка. Говорихме много какво се иска, какво ще снимаме, какво трябва да направи всеки. Те ме разбраха и бяха готови да покажат точно това, което сме говорили. Подготовката ни започна 4 месеца преди снимките. Невероятно е колко добре се представиха всички.

Такъв режисьор ли сте - който снима дълги сцени?
-    Не, не бих казал. Снимам толкова, колкото е необходимо. Но вече говорих за подготовката. Когато започнем истинските снимки, и аз и актьорите вече сме готови. Когато снимаме, вече сме във филма и сме готови да направим всичко както трябва. Опитвам се да създам такава атмосфера около себе си, че всички да са спокойни, да чувстват подкрепа и да са способни да дадат най-доброто от себе си.

Така постъпва човек и с децата си. Имам двама сина. Те са много различни един от друг и начинът, по който говоря с единия, е различен от начина, по който говоря с другия. Така е и на снимачната площадка. Към всеки се отнасяш добре и оценяваш факта, че човекът се е съгласил да ти помогне да осъществиш идеята си. Няма значение кой е. Малките детайли и сътрудничеството са двата стълба, на които се опира добрият филм.

Посвещавате филма на „изгубените и безименни войници“. Вие посетихте ли Гробницата на незнайните воини във Вашингтон?
- Този път не, но работих там през 2007 и 2008 г. Бил съм до абсолютно всеки монумент във Вашингтон. Това е едно страхотно място.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

По кръв съм грузинец, културата ми е руска, а по националност съм от Петербург.”

Джордж Баланчин, световноизвестен балетмайстор, роден на 22 януари преди 117 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.