Уникалният графичен роман на Антье Херцог за Имануел Кант се движи на границата между думите и изобразителното изкуство. Авторката го е посветила на може би най-известния германски философ, но в центъра на вниманието ѝ е не толкова неговата философия, колкото всекидневието му. И най-вече голямото му доверие към неговия прислужник Мартин Лампе, а също така лошото отношение на Кант към бирата и любовта му към здравия сън.

Имануел Кант (1724-1804) е известен най-вече със своята морална философия и с вярата си в човешкия разум. Но за него се знае още, че е бил човек, осланящ се на дисциплината и здравите структури. И че е имал някои симпатични, чисто човешки недъзи.

В своя графичен роман „Лампе и неговият наставник Имануел Кант” Антье Херцог представя великия философ чрез поредица от любопитни, а понякога и смешни случки. Тя даде интервю за "Дойче веле".

-------

Какво точно е вълнуващото в личността на Имануел Кант?

- Когато чуем името Кант, ние мислим най-вече за философия, защото той е един от най-великите философи в човешката история. Но когато се потопиш в биографията му, веднага ще забележиш, че Кант изключително стриктно е следвал своя рутинен дневен ред - тъкмо това ми се видя много вълнуващо.

Положих големи усилия да проуча живота на Кант и на неговия прислужник Мартин Лампе, когото философът уволнява след 40-годишна служба. Кант дори си записва в тефтерчето: „Името Лампе трябва да бъде забравено завинаги”. На мен лично този образ ми се видя много силен: един велик гений като Кант си пише специална бележка, за да забрави своя дългогодишен прислужник.

Кант е бил човек с много подредено всекидневие и с редица твърди привички: обичал да му е топло, имал точно оразмерено време за сън, мразел бира и вярвал, че светлината спомага появата на дървеници. Ако днес бихте го срещнали, дали щяхте да се сприятелите, или щеше да Ви се стори прекален особняк?

- По онова време Кант е нещо като поп звезда. Тоест човек трудно може да го доближи. Но въпреки това като личност ми е по-скоро симпатичен. Едва ли бих станала като него, но все пак харесвам онези чисто прусашки качества: ред, точност, структура. Уважавам го много и заради трудовата му етика. Кант се е обграждал с много умни хора, но не непременно с философи. Събирал е край масата си представителна извадка на обществото - от лекари до политици. И не е държал непременно да разговаря с гостите си за философия. Това обяснява и неговата невероятно широка информираност.

Можем ли да открием във всекидневието му корените на неговата философия?

- Да, смятам, че той и в живота е практикувал своята философия. И по-точно - моралната си философия. Неговите философски възгледи са много добре структурирани и дисциплинирани, а всекидневният му живот е бил отражение именно на това.

Червената нишка” във Вашия графичен роман е жълтото палто на Кант…

- Докато четях за Кант, се натъкнах на един прословут негов цитат: „Колкото по-често и продължително мисълта се занимава с тях, тези две неща изпълват душата с все ново и нарастващо удивление и страхопочитание: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен”. Звездите греят в жълто, свещите също светят с жълта светлина. За мен като художник философията е жълта - не знам защо, но така го чувствам. А Кант е казвал още, че много обича да се облича „като цветята”. И аз пак си представям жълти цветя. Да не говорим, че по онова време мъжете носят и жълтеникави перуки. Ето защо избрах жълтия цвят - използвам го, когато искам на всяка цена да откроя нещо в рисунките си, които иначе са черно-бели.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.