Уникалният графичен роман на Антье Херцог за Имануел Кант се движи на границата между думите и изобразителното изкуство. Авторката го е посветила на може би най-известния германски философ, но в центъра на вниманието ѝ е не толкова неговата философия, колкото всекидневието му. И най-вече голямото му доверие към неговия прислужник Мартин Лампе, а също така лошото отношение на Кант към бирата и любовта му към здравия сън.

Имануел Кант (1724-1804) е известен най-вече със своята морална философия и с вярата си в човешкия разум. Но за него се знае още, че е бил човек, осланящ се на дисциплината и здравите структури. И че е имал някои симпатични, чисто човешки недъзи.

В своя графичен роман „Лампе и неговият наставник Имануел Кант” Антье Херцог представя великия философ чрез поредица от любопитни, а понякога и смешни случки. Тя даде интервю за "Дойче веле".

-------

Какво точно е вълнуващото в личността на Имануел Кант?

- Когато чуем името Кант, ние мислим най-вече за философия, защото той е един от най-великите философи в човешката история. Но когато се потопиш в биографията му, веднага ще забележиш, че Кант изключително стриктно е следвал своя рутинен дневен ред - тъкмо това ми се видя много вълнуващо.

Положих големи усилия да проуча живота на Кант и на неговия прислужник Мартин Лампе, когото философът уволнява след 40-годишна служба. Кант дори си записва в тефтерчето: „Името Лампе трябва да бъде забравено завинаги”. На мен лично този образ ми се видя много силен: един велик гений като Кант си пише специална бележка, за да забрави своя дългогодишен прислужник.

Кант е бил човек с много подредено всекидневие и с редица твърди привички: обичал да му е топло, имал точно оразмерено време за сън, мразел бира и вярвал, че светлината спомага появата на дървеници. Ако днес бихте го срещнали, дали щяхте да се сприятелите, или щеше да Ви се стори прекален особняк?

- По онова време Кант е нещо като поп звезда. Тоест човек трудно може да го доближи. Но въпреки това като личност ми е по-скоро симпатичен. Едва ли бих станала като него, но все пак харесвам онези чисто прусашки качества: ред, точност, структура. Уважавам го много и заради трудовата му етика. Кант се е обграждал с много умни хора, но не непременно с философи. Събирал е край масата си представителна извадка на обществото - от лекари до политици. И не е държал непременно да разговаря с гостите си за философия. Това обяснява и неговата невероятно широка информираност.

Можем ли да открием във всекидневието му корените на неговата философия?

- Да, смятам, че той и в живота е практикувал своята философия. И по-точно - моралната си философия. Неговите философски възгледи са много добре структурирани и дисциплинирани, а всекидневният му живот е бил отражение именно на това.

Червената нишка” във Вашия графичен роман е жълтото палто на Кант…

- Докато четях за Кант, се натъкнах на един прословут негов цитат: „Колкото по-често и продължително мисълта се занимава с тях, тези две неща изпълват душата с все ново и нарастващо удивление и страхопочитание: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен”. Звездите греят в жълто, свещите също светят с жълта светлина. За мен като художник философията е жълта - не знам защо, но така го чувствам. А Кант е казвал още, че много обича да се облича „като цветята”. И аз пак си представям жълти цветя. Да не говорим, че по онова време мъжете носят и жълтеникави перуки. Ето защо избрах жълтия цвят - използвам го, когато искам на всяка цена да откроя нещо в рисунките си, които иначе са черно-бели.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.