Изабела Роселини (65) е дъщеря на Ингрид Бергман и Роберто Роселини. Израснала е в Париж и Рим. През 1976 г. започва актьорска кариера като прочутата си майка. Най-известните й фирми са „Синьо кадифе“ и „Диво сърце“ на режисьора Дейвид Линч. През 80-те става модел на Lancôme. Автор е на няколко книги. Последната й се казва „Моите кокошки и аз“, в която разказва за живота си в селската си къща на Лонг Айлънд. Актрисата даде интервю за derstandard.at.

 ---

Как са кокошките Ви? 

- Много добре. Снасят много яйца. Когато дните стават дълги и грее по-дълго слънце, хормоните им се стимулират. Имаме яйца в изобилие. От юни до октомври снасят по-малко. 

Излюпват ли се пиленца?

- Не, не искам пиленца. Кокошките ми са от редки видове, някои заплашени от изчезване. Те са от Индонезия, Чили, Китай, Египет и Европа и изглеждат съвсем различно. Искам да запазя това многообразие, не искам смесване на видовете. Управлението на едно селско стопанство е доста сложно, за да не се стигне до кръвосмешение. 

Написахте дори книга за това.

- Да, детска книга. Очаквах, че кокошките са глупави и обикновени животни – че само кълват и се разхождат. Но тази грешна представа идва оттам, че ги гледаме само отвисоко. Когато обаче ги снимаш и слезеш на тяхното ниво, си изненадан колко особени са движенията им и колко изразителен е езикът на тялото им. 

Как се породи желанието Ви да отглеждате кокошки? 

- Живея на Лонг Айлънд. Преди няколко години си купих парче земя и си направих селскостопански двор. В началото отглеждах само зеленчуци. След това взех няколко пчелни кошера. Купих и животни – опитах с пуйки, овце и прасета. Не желаех обаче да ги коля, затова се насочих към кокошките: те снасят яйца. 

Израснали сте в Рим и дълго сте работили в Ню Йорк. Като прочута актриса и модел как така се озовахте в селски двор?

- Винаги съм обичала животните. С напредването на възрастта ми получавам все по-малко ангажименти като модел и актриса. Записах се да уча етология (наука за поведението на животните) в Hunter College в Ню Йорк. Когато ми се откри възможността да имам селскостопански двор, изпълних една своя детска мечта. 

Наблюдавате ли тенденция на връщане към живота на село и сред природата? 

- Представата за идиличен живот на село съществува във фантазията на хората, живеещи в големите градове. В действителност селският живот представлява много работа, а пари се печелят едва едва. 

Който намира удоволствие в това, ще се чувства добре. Моите работници се трудят с желание, без да има перспектива да забогатеят. Жената, която се грижи за зеленчуците, 25 години е била на ръководна позиция в града. Сега се наслаждава да работи навън под открито небе. 

Какво харесвате на селския живот? 

- Тъй като пътувам много, когато се прибера, съм много щастлива. Това е съвсем различно чувство. Да живея на село ме улеснява да се концентрирам в ученето и писането. Особено през зимата, когато няма какво да се прави. 

В автобиографията си „Some of Me“ разказвате, че баща Ви е искал да снима филми за биологията и сте се гмуркали за морски таралежи, за да снима оплождането на яйцата им. 

- Спомням си как помагах на баща ми. Той много обичаше да наблюдава яйца под микроскоп. Интересуваше се много от науката. Решаващи за мен бяха историите с животни, когато ги четях, разбрах, че искам да уча това. Етология обаче не се преподава почти никъде. Има в Оксфорд и Кембридж, но не и в Италия, където израснах. Затова сега си наваксвам. 

Пишете, че който веднъж е живял с кучета, котки, зайчета, птици, прасета, вече нищо не му е чуждо. На тази база разбирате ли и сегашния американски президент? 

- Трудно е да го разбереш. Преди всичко ми е неразбираемо как можа да стане президент. В Америка има голямо разочарование и това беше протестен вот. Но се питам дали тези, които го избраха в знак на протест, сега се ужасяват от резултата. Положението е много тревожно. Тежко политическо време настана за Америка. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 85 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.