ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Енорийският свещеник в гр. Белене Паоло Кортези, който през последните години работи неуморно за създаване на Парк-мемориал в бившия концлагер „Белене” и за почитането на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век, днес напусна България. Това се случи, след като група провокатори в крайдунавския град се обяви против приетото от него сирийско семейство бежанци, потърсило законно убежище в България, а самият свещеник получи анонимни смъртни заплахи и заплахи за подпалване на църковния храм, в който служи. На своята страница във "Фейсбук" отец Кортези съобщи, че неговите ръководители от Католическата църква са решили да го приберат в Италия.

Минути преди да отпътува от София Паоло Кортези разговаря единствено с разследващия журналист Христо Христов в ексклузивно интервю за сайта desebg.com.

-----

Отче Кортези, какво се случи, че се стигна до това да напуснете България?

– Мисля, че всички разбраха какво се случи пред последните няколко дни в мирния град Белене. Не успяхме да защитим едно бягащо от война, достойно и мирно сирийско семейство с права и с абсолютно редовни документи на пребиваващи в България бежанци. В Белене умря България, в Белене, умря справедливостта. Не знам дали държавните институции си дават сметка, но България загуби много от това.

Не можахме да защитим това мирно сирийско семейство. Дано Бог да ми прости. Аз вложих всички сили и действах според законите на страната, но не успях, въпреки че България е приела това семейство от Гърция и му е обещала закрила. За мен днес е много тъжен, траурен ден.

На какво се дължи тази омраза и страх, насадени в българското общество, и негативно отношение към хора, които бягат от война и търсят мир и закрила?

– Трудно ми е да ви отговоря на този въпрос, защото проблемите в световен план са огромни. Според мен при тази ситуация, която се е създала и в България, всички ние трябва да направим проверка на съвестта си. Ние сме загубили онова, което може да намерим в първата страница на Библията – дървото на доброто и на злото. Ние сме загубили знанието за това, кое е добро и кое е злото. Къде е справедливостта и къде е несправедливостта. Къде е честта и къде е срамът и позорът. Къде са институциите и къде са провокаторите.

Всички видяхме кой протестира, всеки има очи и може сам да прецени къде е доброто, да го приемем и да го следваме с вдигната глава и без да се предаваме.

Чувствате ли се предаден от някого?

– Не, аз чувствам, че достойни хора, умни хора все още се страхуват да застанат на страната на доброто. Това ми е трудно да го разбера, още повече, когато знаеш, че ще направиш добро, когато знаеш, че си достоен и че Господ е с теб. Защо да се страхуваме?!

В думите ви прозира известно разочарование от случилото се в Белене, но това не е прецедент. Видяхме, че същото се случи и в гр. Елин Пелин.

– Да, случилото се в Белене не е прецедент. Надявам се да не се случи отново. Това е срам за един народ. Това е срам за институциите. Това е срам и за църквата. Да не може да защитят правата на едни бежанци, които имат всички законни права да получат убежище.

Днес това се случва със сирийските бежанци, преди малко повече от 70 години гонените са евреите. Тогава те са били бежанците в Европа. Утре може да се случи и на мен. Всъщност аз вече съм бежанец – хулен, заплашван със смърт, гонен. Днес виждаме как действат законите на джунглата, където онзи който вика по-високо се разпорежда с власт и решава съдбите на хората, вместо това да правят законните институции и почтените граждани.

Какво оставяте в Белене?

– В Белене оставям моето сърце. Оставям моите енорящи, оставам една мирна общност, която беше заплашена от 27 провокатори. Тя беше заплашена и от някои политически интриганти, и от недостойни хора. Те трябва да напуснат България.

На фона на всичко случващо се смятате ли, че ние сме научили уроците от миналото или повтаряме стари грешки?

– Както знаете Historia est magistra vita: историята е учителката на живота. Дано да не забравяме миналото. Видели сме много тъмни страници от историята, които започват от един прецедент. Както знаете, аз се грижа за паметта – за невинните жертви на комунизма и на останалите тоталитарни режими в Европа – фашизма и националсоциализма. Тези жертви са мъчениците на ХХ век. Почти всички от тях вече не са сред живите, Бог да ги прости. И ние не трябва да ги забравяме.

Но сега аз приех в моя дом в Белене невинни жертви, които са живи. Дано не виждаме повече хора, спазващи всички закони, да стават жертва на омразата и беззаконието. Нека България да бъде достойна страна и да не позволяваме онези, които не спазват законите, онези, които в нетрезво състояние и загърнати с чужди знамена крещят, хулят и манипулират обществото пред сградите на българските институции.

Не се ли опасявате, че думите ви няма да бъдат чути? Днес българското общество е разделено за пореден път, много хора са настроени конформистки, а друга маса е напълно безразлична, взряна в собственото си живуркане, ценностите са размити, а материалното е взело връх.

– Моят призив е българските институции да се събудят. Не може да се продължава така.

Нямахте дори време да си вземете довиждане с приятелите си в България, които ви обичат и уважават. Използвайте сайта desebg.com, за това което не успяхте да им кажете лично.

– Да, за съжаление не можах да си взема довиждане с много приятели. В последните дни просто спрях да отговарям на телефона, защото на ден получавах стотици обаждания. Надявам се да се видим отново.

Искам да се обърна към приятелите и добрите хора в България и да им кажа следното: Тук, пред храм-паметника „Александър Невски”, където с вас разговаряме, преди 74 години на днешната дата 10 март 1943 г. са излезли митрополит Кирил и екзарх Стефан, сами на площада, за спасяването на българските евреи. Срещу тях са били властите, срещу тях е била и нацистка Германия. А духовниците са се изправили и са отказали да мълчат. Не са се уплашили дори от нацистите и са застанали в защита на евреите.

Къде сте днес, патриарх Неофит? Излезте от вашата крепост. Заемете честна и почтена позиция, като тези смели ваши предшественици Кирил и Стефан. Народът има нужда от вашата дума!

Къде се, г-н президент Румен Радев? Излезте и Вие от вашето президентство и се обърнете към народа си. Вземете пример от другите лидери. Вземете пример от Мартин Лутър Кинг и неговата мечта за едно общество, в което няма да има дискриминация, където всички да живеем заедно. Говорете на своята нация, която тръгва по грешен път и влиза в джунглата.

Къде сте граждани на България? Излезте и покажете, че не сте съгласни! Къде сте български институции? Защо не работите така, че законите да се спазват? Защитете справедливостта!

В герба на нашия блажен мъченик Евгений Босилков, убит от комунистическия режим през 1952 г., е вградено посланието: „Справедливост и милосърдие”. Ето, това са релсите, по които трябва да се движим – да приемаме и защитаваме слабите и невинните, да им помагаме, да проявяваме милосърдие...

Аз изпитвам срам, че не успях въпреки всички вложени сили да защитя едно мирно сирийско семейство – бежанци, търсещи убежище от войната в родината им. И аз сега съм бежанец между бежанците. Днес аз се чувствам изгонен от моята родина, защото аз обичам България като моята родна Италия. България е моят дом, моето семейство, моят народ...

Аз не искам да виждам, че хората в България избират да живеят по законите на джунглата. Обръщам се към всички честни и почтени българи в страната. Останете тук, не се предавайте! Борете се! Не се страхувайте! Пътят на истината и на справедливостта е единственият правилен път. Нека, следвайки го, да имаме правото да кажем: ние сме честни хора, ние сме на страната на доброто! Аз мечтая тази България – България на доброто да спечели.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.