В Русия излезе книга със спомени за Владимир Висоцки „Всё не так, ребята...“. В нея са публикувани мемоари на негови близки и приятели: Юрий Любимов, Владимир Войнович, Станислав Говорухин, Георгий Юнгвалд-Хилкевич, Алла Демидова, Галина Волчек, Елдар Рязанов, Евгений Евтушенко, Василий Аксенов, Андрей Синявский, Никиа Висоцки, и др. Една от главите е от първата жена на барда – Иза (Изолда) Висоцка – негова колежка от театралната академия, два курса преди него. Публикуваме със съкращения интервюто, което даде за „Лента.ру“.

  -------

Кога се появи китарата на Висоцки?

- Често казано, не си спомням. Помня, че купихме китара, но не помня кога. Платихме за нея 65 рубли, стари пари. Не мога да твърдя, че това беше първата му китара. 

Разкажете за сватбата си, на Болшой Каретной…

- Сватбата ни беше многолюдна, много шумна. Официално не канихме гости, така решихме: от толкова отдавна сме мъж и жена и няма да правим пищна сватба. Ще се съберем в тесен кръг и ще отидем на ресторант. 

Само че родителите ни се възпротивиха, особено Семьон Владимирович. Те с втората му жена се ужасиха, че не искаме сватба. 

Накрая и самия Володя отиде на момчешка сбирка в кафе „Артистик“ и когато се върна, каза: „Поканих всички“. „Кои всички?“ „Не помня. Поканих всички.“

В крайна сметка дойдоха моят курс, неговият курс, роднини. Само моите близки ги нямаше, никой не пристигна от Горки. Беше ужасно тясно – седяхме в кръг в малките стаички, беше весело и шумно – по студентски. На разсъмване излязохме да се разходим.

Кога Висоцки започна да пее? 

- Аз не само не отдавах никакво значение на песните му, но за мен те бяха мъка. Където и да отидехме, той започваше да пее. Хората ги слушаха за първи път, а аз за сто и първи. Понякога даже се бунтувах. 

Кога разбрахте, че това не са просто песни, които ви мъчат?

- Не искам да говоря нищо за Володя, защото него го няма, още повече, че кой не допускаше друг в душата си. В това отношение беше много затворен човек. Мога да кажа за себе си: нямах чувството, че се разделям с него. Володя си беше Володя. Песните му ме догонваха в различни градове и те бяха продължение на „игровата“ страна на нашите отношения. 

Веднъж бях на гастрол на един площад, залят от слънце, от прозорец се понесе „Коне“. Разбрах, че той е много, много, много по-голям, отколкото си представях. И аз, като много други, го възприемах като лековат, защото имаше много хумор и радост. А той умееше много да прощава. Беше изключително великодушен… Тогава бях потресена от тази песен. 

Разкажете къде живяхте, когато вие се върнахте от Киев, където бяхте разпределена? 

- Живеехме в половин стая, разделена със завеса. От другата страна беше Гися Мойсеевна. Но това не беше трагедия. Тогава всичко това се приемаше много естествено. 

Гися беше много оригинален човек, имахме прекрасни отношения. Тя ме учеше на мъдрост – житейска, женска. 

Случваше се Володя да позвъни и да каже: „Идвам си.“ След 15 минути пак: „Вече тръгвам.“ И така цяла вечер. Той имаше много приятели и все се заговаряше с някого. Но обезателно звънеше през 10-15 минути. 

Тогава му скроихме номер – звъни, отваря му Гиса и казва: „Вовочка, а Иза я няма. Отиде някъде, облече се и излезе.“ И той се втурва вкъщи…

Гися имаше телевизор, на който гледахме изпълненията на сина й. Веднъж ми каза: „Изочка, днес разбрах, че няма Бог.“ „Защо днес?“ „Показаха как човек излиза в полето, поставя прахосмукачка и извлича нефт. Е къде е тук Бог?“

Измени ли се Висоцки през годините?

- Когато през 1976 г. пътувах за среща с него, всички бяха ужасени: „Защо го правиш? Ще видиш съвсем друг човек. Не си разбивай детските илюзии!“ 

Но кога се видяхме, всичко беше постарому. Не забелязах промяна. Никаква! 

Коя беше основната черта в характера на Висоцки?

- Струва ми се, че винаги знаеше точно какво иска и целеустремено вървеше към това. Беше надежден. И нежен. С цялата си дързост винаги беше много нежен.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

"Идеята ми за рай е място, където фолкът среща блуса."

Марк Нопфлър, британски китарист, вокалист, композитор, автор на текстове, продуцент, роден на 12 август преди 71 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.