В Русия издадоха за първи път в отделна книга две статии на Александър Солженицин - "Размышления над Февральской революцией" (1980-1983) и "Черты двух революций" (1984). Вдовицата на писателя и президент на фонд "Солженицин" Наталия Солженицина (77) даде интервю по този повод за "Лента.ру". На 13 февруари 1974 г. Солженицин е изгонен от СССР.

-------

 Под термина „революция“ Александър Солженицин разбираше не толкова събитие, а процес, разтеглен във времето. Откъде тази трактовка?

- Той смяташе, че революцията се определя не с момента, а с неговите последствия. С необратимите и радикални промени. Ако такива липсват, това не е революция. 

В Русия обикновено се говори за три революции: от 1905 г., Февруарската през 1917 г. и Октомврийската през 1917 г. В съвкупността си те могат да бъдат наречени Руската революция на ХХ век. Пълната промяна на политическия строй и начина на живот завърши през 30-те години заедно с Великия прелом, когато беше направена колективизация и най-инициативните и силни слоеве на селото бяха разорени и унищожени. 

Тази година се навършват 100 г. от Октомврийската революция. По този повод много писатели и публицисти се обърнаха към руската история от началото на ХХ век. 

- Естествено е, историята ни показа, че или ходим в кръг, или тъпчем на едно място. Не си представяме ясно пътя напред. Не разбираме добре и миналото, може би защото руската история през ХХ век е препълнена с големи събития. По време на двете световни войни в Русия бушуваше революция, гражданска война, случи се пълна промяна на живота, случи се ГУЛАГ. Освен това болшевиките дирижираха всичко, което можеха, казваха какво не трябва да се учи, произнася или показва в публичното пространство. В продължение на десетилетия картината беше съзнателно изкривявана. 

Солженицин сравнява Луи ХVІ и Николай ІІ, по време на чиито управления избухват двете най-големи революции. И ги упреква в това, че са поставяли интересите на семействата си над интересите на държавите си. 

- Действително, в работата си „Чертите на две революции“  той намери много общи неща между Великата френска и Октомврийската революция. Това е вечна тема на човешкото общество – дилемата на облечените във власт хора между личното и общественото. Да отдадеш всичките си сили на държавата е много трудно и може да изисква големи лични жертви. Важно е семейството на имащия власт да разбира каква огромна отговорност тежи върху него и да го подкрепя в тежките моменти, а не да черпи привилегии от това. 

Вашият живот със Солженицин върху този принцип ли се базираше?

- Е, той не отговаряше за политическата съдба на страната, но в определени години действително беше духовен лидер на четящата Русия. Бях готова да приема всякакъв обрат на събитията и да преживея с него всякакъв изход. Но в нашия живот това по-скоро беше щастие. Ние имахме общ живот и обща работа. Обединяваше ни изгарящият интерес към изследванията, които той правеше. Въпреки че съм много общителна и имах стотици приятели, когато ни заточиха, много години живяхме в гората в буквалния смисъл на думата и аз не приемах това за жертва. 

Когато живяхме в Швейцария, в Цюрих, при нас непрекъснато идваха тълпи от хора. От невъзможност да работим заминахме в щата Върмонт. Там беше трудно да ни посещават, но пък непрекъснато ни пишеха. Почти никъде не пътувахме, бяхме заети с работа. У нас кипеше като в редакция на огромен вестник. Материалът беше като разтопена лава. Много спорехме. 

Има запис, в който Солженицин казва пред камера, че страната, в която думата „патриот“ стане обида, ще загине. Какво мислите за патриотизма в съвременна Русия?

- Той има още една фраза, която предшества тази. В първото си телевизионно интервю след изгнанието той каза: „В беда е тази страна, в която думата „демократ“ стане обидна.“ След това добавя за патриота. Минаха 25 години, а звучи като казано днес. 

Александър Исаевич винаги казваше, че патриотизмът е естествено, вродено чувство. Но то често се изражда. Истинският патриотизъм не е само любов и гордост от родината, но и срам, когато нещо не е както трябва. Той е готовността да се разкаеш за грешките, несправедливостите към собствения народ и към съседите. Патриотизмът трябва да върви ръка в ръка със съвестта. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?