Тоска Лий е родена в Роанок, щата Вирджиния. Дължи екзотичното си име на баща си, който е от корейски произход и който я кръщава на любимата си опера на Пучини. Като дете е свирила на пиано и се е занимавала много сериозно с балет, докато тежки травми я принуждават да се прости с мечтата си да стане примабалерина. Завършва английски език и литература в Смит Колидж, Масачузетс, и международни икономически отношения в Оксфорд. Започва да пише професионално през 1992 г. като съавтор на две книги по компютърни игри. Самостоятелните й романи – „Адам и Ева“, „Юда“, „Савската царица“, бързо я утвърждават като автор с богато въображение и лиричен език, а запазената й марка стават противоречивите исторически личности. На българския книжен пазар предстои да излезе романът й „Адам и Ева“.

-------

Кога разбрахте, че искате да станете писателка?

- Винаги съм обичала да чета, но когато в гимназията прочетох „Мъглите на Авалон“, бях завладяна от идеята да се създаде толкова вълнуващ свят, в който се потапяш изцяло. Исках и аз да се науча да пиша такива истории, които пренасят читателя в друго време и на друго място. 

От какво друго се интересувахте в гимназията? Каква бяхте като тийнейджърка?

- Странна, ако трябва да се опиша с една дума. Интересувах се от класическа музика и балет, а всички около мен се вълнуваха само от спорт. Трудно се вписвах.

И все пак момчетата сигурно са ви харесвали. Имате титли от конкурси за красота... 

- По-скоро приписваха домашните от мен, отколкото да ме канят на срещи. В тийнейджърските ми години не беше готино да си от смесена раса, а идеалът за красота беше синеока блондинка със спортна фигура като Кристи Бринкли. А и конкурсите дойдоха по-късно. Вече учех в либералния феминистки Смит Колидж, който се гордее с възпитанички като Нанси Рейгън и Барбара Буш. Нашият випуск носеше тениски с надпис: „Трябва да има по-добър начин жена да влезе в Белия дом“. Вече разбирате защо идеята за конкурси за красота изглеждаше глупава, направо немислима. Но аз се запалих да участвам, исках да видя дали ще се справя. Честно казано, нуждаех се от доказателство, че съм привлекателна.

Как се възприе това от околните? В крайна сметка помирихте ли двете идеи за красота и интелект? 

- Някои от колежанките сметнаха, че това е неподходящо занимание, защото противоречи на концепциите на феминизма. За мен обаче феминизмът не се изразява в равноправието или равното заплащане, а във възможността жената да развие пълния си потенциал по отношение на интелект, духовност и женственост. Сама да решава дали да прави, или да не прави дадено нещо. 

Какво доведе до прехода от конкурси за красота към писане на книги?

- Вече имах две заглавия в съавторство зад гърба си, когато започнах да се явявам на конкурси за красота. Покрай титлата Мис Небраска Америка 1996 г. имах 60 ангажимента, свързани с благотворителност и обществени прояви. Писането остана на заден план, но получих ценен опит, който впоследствие ми помогна в консултантската работа. Давах много интервюта, а това сега ми е от полза в медийните изяви и срещите с читатели. Освен това успях да набера доста средства за борбата против рака на гърдата. Когато обаче станах първа подгласничка на „Мисис САЩ“ през 1998 г., осъзнах, че трябва да се заема с нещо ново. В моя случай, с една позабравена мечта – писането. Тогава създадох първия си роман – „Демон“.

Защо избирате за главни герои противоречиви образи от древната история и митология?

- Първо, защото робуваме на вече утвърдени представи за тези образи. Второ, често забравяме, че постъпките им са продиктувани от норми и мироглед, доста различни от съвременните. Искам хората да разсъждават, да поставят под съмнение наложените ни модели, да се опитват да се поставят на мястото на другите. 

Известна сте с пространните и задълбочени проучвания, които правите за книгите. Имате ли изграден начин на работа?

- Проучванията са съществена част от писането. Използвам всички възможни източници: интернет, библиотеки, документални филми, разговори с експерти. Накрая отсявам основното и най-любопитното, стараейки се да не затрупвам читателите с твърде много информация.

Какво обичате да правите в свободното си време?

- При четири деца у дома отговорът е: да спя. В малкото свободно време покрай писането, консултантската работа и семейството не пропускам тренировката си по пилатес за нищо на света. Освен това обичам да готвя, да ям (бекон), да чета книги, да ходя за риба (но да не я чистя след това). Пътешествията са голямата ми страст. 

Интервюто е предоставено на SKIF.BG от издателство „Хермес“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.