Теодор Ушев получи номинация за престижната награда „Оскар“ в категорията „Късометражна анимация”. Лентата е дълга осем минути. Заснета е с продуцентството на Националния филмов борд на Канада за около 65 000 канадски долара. За да попадне в окончателния списък на филмовата академия, лентата се конкурира с мегастудия като „Disney“ и „Pixar. От Монреал Ушев говори за БНР.

-------

„Както винаги се случва, никога не знаеш кога един малък жест, акт ще доведе до нещо голямо. Истината е, че заминах за Канада благодарение на 3 картички, които направих за „Радио България“, и едно лого. Това беше в далечната 1994-1995 година. След като спечелих няколко конкурса за графичен дизайн, благодарение на картичките, започнах да се занимавам с мултимедия. Тогава това беше голям хит. После ми предложиха да остана да работя за няколко месеца, които се превърнаха в 18 години. И така, започнах да правя анимация, да се интересувам от кино. Хората от Националния филмов борд на Канада видяха филмите ми, предложиха ми да направя филм за Интернет, после спечелих конкурс за по-голям детски филм, който се казва „Царица“. Това е разказ за едно малко момиченце, което тъгува за баба си… Оттам нататък и досега не мога да осъзная какво се случи. Правех филм след филм, получавах все повече награди от престижни фестивали. Стигнах до световната премиера на „Сляпата Вайша” на един от най-престижните кинофестивали – Берлинале.

Трябва да престанем да се страхуваме от миналото, да престанем да се страхуваме и от бъдещето, защото всичко, което ни се случва, е проекция на самите нас и то се случва днес и сега. От нашите жестове и нашите актове зависи как ще живеем утре.

Едва ли някой, който се занимава професионално с анимация, не знае начина, по който правя филмите си. Опитвам се постоянно да измислям някаква нова техника. Това се случи и със „Сляпата Вайша”. Техника, която разработвам от много години. Наричам я дигитална линогравюра. По дигитален път, рисувайки с таблет, създавам едно изображение, което прилича като направено на ръка, принтирано със съответните недостатъци и грешки. Това прави картината много жива, като движеща се книга, което всъщност беше и целта на този филм. Аз наистина исках зрителят да се чувства така, сякаш чете книга. Като допълнение звучи прекрасният глас на невероятната канадска актриса Каролин Давернас, която сподели с мен, че това е любимата й роля в киното.“

Разговора води Благородна Георгиева, БНР

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Характерът е най-важният компонент на красотата.“

София Лорен, италианска актриса, родена преди 86 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.